Искането на Турция за издирване на българските граничари е безпредметно

Въпреки това през 2017 г. в Турция започна наказателно преследване срещу българските гранични полицаи - Михаил Цонков, Живко Петков, Николай Костов и Николай Петков, участвали в операцията по задържането на бракониерите.

Фактите

Фактите по този случай, които възпроизвежда и ЕСПЧ в решението си, са красноречиви. Турските бракониери - трима братя, не само отказали да се подчинят при задържането им, но и влезли в ръкопашна схватка с полицаите, като преди това са се опитали първо да обърнат и потопят лодката им.

Навлизането на турски бракониери в български териториални води при устието на река Резовска е било забелязано месеци преди инцидента и даже е бил обсъден с турските гранични власти в началото на 2008 г. Данните на българските власти са, че един от най-честите нарушители е риболовният кораб Ömer Reis-2. Рано сутринта на 17 април 2008 г. пунктът за наблюдение в Резово регистрира риболовен кораб на около една морска миля в българските териториални води. Мъжете на борда са видени да дърпат рибарски мрежи от водата, които, изглежда, са били поставени там по-рано. По това време ловът на калкан е забранен. Мобилна група на българската брегова охрана е изпратена да ги пресрещне, но вместо да се подчинят на нарежданията и да спрат, бракониерите насочват кораба към лодката на граничната полиция, която е по-малка, в опит да я потопят. Когато се приближават достатъчно, те пробват и да пробият надуваемите части на лодката с дълги дървени пръти с куки. Граничните полицаи стрелят предупредително във въздуха, някои от изстрелите уцелват борда, но няма засегнати хора. Служителите от бреговата охрана се качват на риболовния кораб, те били с бронежилетки, а оръжията им - картечни пистолети Škorpion, били закрепени на специални метални халки към жилетките, доколкото бронежилетките не позволяват носенето на кобури. При последвалата ръкопашна схватка на кораба пистолетът на единият от полицаите Михаил Цонков се откачил от халката и паднал между рибарските мрежи на палубата, където се заплел и при мелето произвел изстрели. Ялчън Ерджан, на когото Цонков поставял белезници, бил улучен и умрял на път за болницата. (По-късно двамата му братя Заим и Енгин, които са били с него на кораба, са осъдени от българския съд за бракониерство и съпротива на по една година условно с тригодишен изпитателен срок.)

По делото в Страсбург, заведено от девет души роднини на Ялчън Ерджан - съпруга, син, баща и братя, сред които и Заим и Енгин, взема участие и турското правителство, което не оспорва фактите. Както турското правителство, така и деветимата жалбоподатели не оспорват извода, че смъртоносните изстрели са извършени случайно. Турското правителство обаче твърди, че българската брегова охрана е използвала прекомерна сила срещу Ялчън Ерджан и братята му, а разследването не е било независимо и е било политически повлияно, включително и заради силната обществена подкрепа за граничните полицаи, за проведената кампания в тяхна защита, включително и от депутатите, избрани от бургаския регион. През юли 2008 г. Общинският съвет на Бургас обявява граничните полицаи за почетни граждани.

Съдът в Страсбург констатира, че в хода на разследването роднините на Ялчън Ерджан са имали възможност да участват в производството, да правят възражения и обжалвания, които са били взети предвид.

Здравка Калайджиева: Издирването би означавало единствено тормоз

Здравка Калайджиева е българският съдия, взел участие в състава на ЕСПЧ по делото "Ерджан и други срещу България". През "Капитал" тя отказа да коментира решението, постановено с нейно участие, но е категорична, че искането за издирване с червена бюлетина на българските граждани е безпредметно.

"Първо, има влязъл в сила окончателен съдебен акт на националните съдилища, че деянието не представлява престъпление. Близките на пострадалия са участвали в разследването в България и са имали възможност да правят допълнителни искания за доказателства и са обжалвали пред съд решението на прокуратурата да прекрати производството. По-късно пред Съда в Страсбург техните оплаквания са обсъдени - срещу начина, по който е водено разследването, както и възраженията и становището на турското правителство, което е участвало в производството в Страсбург.

Искането за издирване на българските граждани с червена бюлетина на Интерпол е безпредметно, тъй като България не позволява екстрадиране на свои граждани за съдене в чужбина. При това положение издирването би означавало единствено тормоз. Доколкото ми е известно, такова искане вече е правено и е отказано."

Българският съд вече веднъж отказа правна помощ на Турция по този казус

В крайна сметка случаят би следвало да приключи с решението на Страсбург от декември 2014 г. Но вместо това делото в Турция продължава, въпреки че през ноември 2018 г. Бургаският районен съд отказа правна помощ на турския съд в гр. Къркларели по случая с българските граничари по обвинение за убийството на Ерджан. В мотивите си съдът се е позовал на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, при ратифицирането на която България е направила резерва, като е заявила, че отказва правна помощ в случаите, когато спрямо същото лице, за същото престъпление има влязла в сила присъда, постановление или определение за прекратяване на делото, както и когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Освен това в случая е изтекла абсолютната погасителна давност, изключваща наказателно преследване съгласно българското право, приема съдът.

Така повече от 13 години - от април 2008 г., върху четиримата български граничари, изпълнявали дълга си, тегне заплахата от наказателно преследване, а от няколко години - и международно издирване. Ефектът за тях е, че те се страхуват да напускат страната, както признават в изявления пред медиите.

Какви точно са мотивите на роднините да настояват за наказателно преследване - дали от желание за справедливост или като основание за търсене на обезщетения, каквито коментари се появиха през годините, е личен въпрос, който не подлежи на коментар. Проблемът е в поведението на турските власти и турското правосъдие, които продължават един насилен процес.

Пред "Капитал" юристи коментираха, че българските власти имат основания да запознаят Интерпол с фактите по този казус, за да се предотврати всякаква възможност за неправилно развитие на събитията.