🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмичен бюлетин за правни новини

КС потвърди закриването на спецправосъдието и правото на парламента да изслушва главния прокурор; Новият доклад на ЕК за върховенството на правото констатира същите проблеми за България; Обнародвана е новата наредба за образованието по право

Конституционният съд обяви две важни решения през изминалата седмица. За следващия четвъртък е насрочено заседание по две също важни дела с политически заряд - срещу избора на Станислав Тодоров за председател на КЕВР и по искането на главния прокурор срещу намаляването на средствата за прокуратурата в закона за бюджета
Конституционният съд обяви две важни решения през изминалата седмица. За следващия четвъртък е насрочено заседание по две също важни дела с политически заряд - срещу избора на Станислав Тодоров за председател на КЕВР и по искането на главния прокурор срещу намаляването на средствата за прокуратурата в закона за бюджета
Конституционният съд обяви две важни решения през изминалата седмица. За следващия четвъртък е насрочено заседание по две също важни дела с политически заряд - срещу избора на Станислав Тодоров за председател на КЕВР и по искането на главния прокурор срещу намаляването на средствата за прокуратурата в закона за бюджета    ©  Сайт на КС
Конституционният съд обяви две важни решения през изминалата седмица. За следващия четвъртък е насрочено заседание по две също важни дела с политически заряд - срещу избора на Станислав Тодоров за председател на КЕВР и по искането на главния прокурор срещу намаляването на средствата за прокуратурата в закона за бюджета    ©  Сайт на КС
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Две решения на Конституционния съд (КС) тази седмица станаха топ новини, до голяма степен заради политическите спекулации около тях. КС отхвърли две искания на главния прокурор - срещу закриването на спецправосъдието и срещу правото на парламента да го изслушва и да му дава препоръки (вижте по-долу). За следващия четвъртък е насрочено заседание по две също важни дела с политически заряд - искането на депутати срещу избора на Станислав Тодоров за председател на КЕВР и искането на главния прокурор срещу намаляването на средствата за прокуратурата в закона за бюджета (ДВ, бр.18/2022г.) Междувременно в сряда правителството внесе ново искане до КС - срещу приетата от парламента забрана до 31 август 2022 г. да се правят промени в устройствените правилници на първостепенните бюджетни разпоредители.

Също и омбудсманът Диана Ковачева сезира КС с разпоредбата на чл. 158, ал. 5 от Закона за здравето, според която лице, за което се иска принудително настаняване в психиатрия, може да участва в делото пред съда чрез видеоконференция, ако състоянието му не позволява да се яви лично. Задължителното лечение по същество е вид лишаване от свобода и в производство трябва да се спазват всички стандарти, включително и за справедлив процес, сочи омбудсманът.

До момента общо 16 са образуваните дела в КС за тази година (до 15 юли включително), което е съществено увеличение спрямо предишни години. За цялата 2021 г. делата в КС са били 21, през 2020 г. КС е сезиран само 15 пъти, през 2019 също има 15 образувани дела, през 2018 г. те са 18.

Усилено законотворчество бележат парламентът и правителството в очакване на края на настоящата легислатура. В четвъртък депутатите приеха едновременно на първо и на второ четене промени в Закона за здравето, с които се разрешава болничен за родителите на карантинирани деца до 12 години. С промени в Закона за ДДС бе увеличен прагът за регистрация по ДДС от 50 на 100 хил. лв. Промяната влиза в сила от 1 януари 2023 г., или - ако се забави отговорът на ЕК за въвеждането й - от 1-во число на месеца, следващ месеца, в който се получи одобрение. (За още законодателни инициативи вижте тук и по-долу.)

Междувременно в сряда правителството прие два ключови законопроекта в сектор правосъдие - промени в Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност и стабилизация и в Закона за защита от домашно насилие.

//ТОП 3

Третият годишен доклад на ЕК за върховенството на правото констатира същите проблеми за България както досега

Европейската комисия обяви третия годишен доклад за върховенството на правото за 2022 г. В частта за България се отбелязва, че проблемите, които страната ни има да решава, са същите вече години наред. По реда на изброяването това са необходимостта от създаване на ефективен механизъм за отчетност и търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници, за което международни институции сигнализират от 2009 г.; въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследване, като бъдат взети мерки за избягване на прекомерно допълнително натоварване на съдилищата и прокурорите; решаване на концептуалните проблеми със състава и функционирането както на Висшия съдебен съвет, така и на Инспектората към него, като отпаднат опасенията за политическо влияние върху двата органа; премахване на порочни дисциплинарни практики; провеждане на редовни конкурси за повишаване на магистрати, вместо да се подменят те с командироване по неясни критерии; цифровизация на правосъдието. Повече по темата вижте тук.

КС потвърди закриването на спецправосъдието и правото на парламента регулярно да изслушва главния прокурор, да дава препоръки по докладите му и да следи изпълнението им

Във вторник Конституционният съд отхвърли искането на главния прокурор срещу текстовете в правилника за работа на парламента, които предвиждат изслушването му на три месеца от парламентарната правна комисия, отправянето на препоръки към годишните му доклади от пленарния състав и искане на отчет как тези препоръки се изпълняват. В четвъртък пък КС отхвърли и друго искане на главния прокурор за обявяване на закриването на спецправосъдието за противоконституционно, като отмени само поквотното преназначаване на магистратите от закритите звена в нови съдилища и прокуратури.

ВАС е уеднаквил практиката си за адвокатските хонорари като разноски

Върховният административен съд е уеднаквил практиката си и към момента единодушно се възприема, че върху платените адвокатски хонорари по дела за отменени наказателни постановления (когато те се претендираха с иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди преди изменението на ЗАНН, с което се предвижда възможност те да се претендират като съдебни разноски) се дължи законна лихва. Началният момент, от който тази лихва се дължи, е датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на постановлението, стига лихвата да е поискана от тази дата. С мотив за уеднаквена практика ВАС - в Тълкувателно решение №5/2022 г. - отклонява искането на главния прокурор за произнасяне по този въпрос. Отклонено е и искането за произнасяне за реда за заплащане на разноските за адвокат при отмяна на отказ на длъжностно лице по регистрацията от Агенцията по вписванията, доколкото приети междувременно законови промени ги определят като разноски по самото дело.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Парламентът одобри на първо четене европейските прокурори да са по-независими >> Промени в Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет, за които настоява и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, предвиждат европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в прокуратурата, да имат самостоятелна сграда, деловодство и регистратура, а административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската

прокуратура европейски делегиран прокурор.

Според съда ВЕЦ-овете могат да работят и без учредено право на строеж >> Държавата въведе изискването за право на строеж, след като водните централи са били пуснати в експлоатация, и сега това спъва продължаването на дейността им. Около 250 ВЕЦ, включително големите такива, са в безизходица от няколко години. Съдът прави крачка към решаването на проблема, но решението може да се обжалва, макар че една от зелените организации заяви, че то е логично. Асоциация "Хидроенергия" иска законодателна промяна.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Да забавиш наказанието за забавени дела толкова, че да се обезсмисли. Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно отмени наказанието, наложено на Любка Голакова от Софийския градски съд за неизписани дела, защото Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет неоправдано е забавила производството и не е упражнила контрол върху дисциплинарния състав >> Лекс.бг

Бърза парламентарна писта за искането на ИТН за още хазартни игри и тото пунктове. Докато редица законопроекти, важни за получаването на европейските субсидии за плана за възстановяване, чакат разпределение по комисии, парламентът прие в четвъртък на първо четене разширяването на хазартните игри, предлагани от Българския спортен тотализатор, внесено от ИТН. Срокът за предложения между първо и второ четене бе съкратен на три дни >> Медиапул

Актуализирано издание на практическото ръководство на критериите за допустимост на жалбите пред ЕСПЧ

Министерството на правосъдието обяви, че е публикувало на сайта на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) актуален превод на български на най-новото издание на "Практическото ръководство върху критериите за допустимост". Изданието, изготвено от съда, анализира практически въпроси за критериите за обявяване на една жалба пред ЕСПЧ за допустима, и бе публикувано за първи път на английски през април т.г. Актуализирането е наложително след влизане в сила през август 2021 г. на Протокол 15 към Конвенцията за правата на човека, който наред с други изменения намали срока за подаване на жалба пред ЕСПЧ от 6 на 4 месеца и утвърди принципа на субсидиарността и доктрината за "свободата на преценка" на държавите - страни по конвенцията.

//ИЗБРАНО ОТ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

Новата наредба за образованието по право е обнародвана и влиза в сила от вторник

Новата Наредба за образованието по право бе обнародвана в Държавен вестник в петък. Новите правила за прием и учебни планове, предвидени в нея, ще започнат да се прилагат през учебната 2023/2024 г. Студентите по право, приети влизането в сила на наредбата (три дни след обнародването), запазват своите права и валидността на положените от тях изпити. Наредбата дава възможност на университетите да избират дали приемните изпити по право да са на база на оценките от матурата или с изпит, който може да не е по български език и по история.

Все още няма коментари
Нов коментар