Затвор без решетки в Самораново чака строител

Проектът за нов затвор се стреми към революция, но засега изграждането му не може да започне заради невъзможност да се актуализират цените

"Няма да я познаете тази сграда след ремонта", обясни инспектор Николай Димитров, експерт по строителството от екипа, от което стана ясно, че част от сградите на терена (бивше военно поделение) ще бъдат запазени за целите на новия затвор
"Няма да я познаете тази сграда след ремонта", обясни инспектор Николай Димитров, експерт по строителството от екипа, от което стана ясно, че част от сградите на терена (бивше военно поделение) ще бъдат запазени за целите на новия затвор
"Няма да я познаете тази сграда след ремонта", обясни инспектор Николай Димитров, експерт по строителството от екипа, от което стана ясно, че част от сградите на терена (бивше военно поделение) ще бъдат запазени за целите на новия затвор    ©  Надежда Чипева
"Няма да я познаете тази сграда след ремонта", обясни инспектор Николай Димитров, експерт по строителството от екипа, от което стана ясно, че част от сградите на терена (бивше военно поделение) ще бъдат запазени за целите на новия затвор    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Провали се обществената поръчка на Министерството на правосъдието за строителство на нов затвор - първият от 60 години насам.
  • Основната причина е в невъзможността да се предоговарят цените във връзка с инфлацията.
  • Построяването му ще създаде нов модел на управление на затворите.

Затвор без решетки. Израз, който звучи като оксиморон. Но това е вече утвърдена практика в затворното дело в Европа, а съвсем скоро предстои да се въведе и в България.

Изграждането на пилотен затвор с прилежащ към него обучителен център и преходно жилище в с. Самораново е проект, заложен в споразумение, подписано през 2018 г. между Министерството на правосъдието и Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014 - 2020 г. Той предвижда изграждане на нов тип затвор, в който единствената ограда ще е между затворниците и външния свят. Вътре в ограденото пространство лишените от свобода ще могат да се движат свободно между спални, спортни зали, учебни помещения, игрища, места за разходка, да се занимават с обичайни ежедневни дейности и даже да живеят с гледка към планината.

Така, 60 години след построяването на последните затвори (този в Пловдив и женския затвор в Сливен), България има шанс да промени из основи политиката и отношението към местата за лишаване от свобода, превърнали се повече или по-малко в наказателни отделения и катализиращи агресия. Вместо това сега има шанс да се построи място, което да е повече институция за ресоциализация и нов старт в живота. Защото логичният въпрос, който всеки трябва да си зададе, е: "Как искате да се държат към човек, който утре може да ви е съсед?".

Парадоксалното е, че пречка за реализирането на проекта не е традиционното недоверие към новаторската концепция, а липсата на кандидати за обществената поръчка въпреки готовия проект и наличното финансиране от близо 30 млн.лв. Причините са няколко. От една страна, проблеми с обществената поръчка - невъзможността към момента да се актуализира цената на договора спрямо инфлацията и притеснението, че подобен тип обществени поръчки често се пишат на крак и за определен кандидат. Това потвърдиха и няколко от големите строители, с които "Капитал" говори. От друга страна е социалната стигма към хората с присъда.

Въпреки яростната съпротива на времето, условията и нагласите в обществото, екипът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е категоричен, че затвор ще има.

Този проект е нов за България, но ще служи за пример. Сигурна съм, че той ще промени нагласите в обществото и ще остане и за следващите хора след нас на тези позиции.

комисар Надя Радковска, координатор на проекта
комисар Надя Радковска, координатор на проекта

Също толкова убеден в нуждата от този затвор е и авторът на проекта - арх. Божидар Хинков: "Един от признаците, по които едно общество се оценява, е начинът, по който се отнася към тези, които са сгрешили. Ще е жалко да изпуснем този шанс, а и проекти на хартия не ни трябват."

Затвор без решетки

Арх. Божидар Хинков не е стандартният дизайнер на наказателна институция, защото проектира затвор без решетки.

"Аспектите на сигурност и безопасност трябва да бъдат заложени, но не и афиширани. Затова говорим за затвор без решетки. Изгражда се 6-метрова периметрова ограда и оттам нататък няма преминаване, но вътре нещата трябва да са максимално нормални. Естествено, че ще отвориш погледа към външното пространство, ще направиш зони за разходки и ще направиш материалната среда такава, че да не пречи на затворените там да се чувстват нормални хора.", обяснява Хинков.

Създаването на по-благоприятна материална среда обаче не е самоцелно, както и изборът на място с гледка към планината. По думите на комисар Радковска приветливата заобикаляща страна с акцент върху обучение и себеразвитие прави лишените от свобода по-възприемчиви и те дават по-добри резултати в начинанията, с които се занимават.

Затворът е с капацитет от 400 човека или над 7% от всички 5675 лишени от свобода към момента ще получат възможност да обитават новите помещения. Мястото (с. Самораново) е избрано за изграждане на пилотния затвор след подбор на различни локации, в които Министерството на правосъедието има или е могло да придобие терени (Казичене, Гара Яна и др.), където обаче е имало проблеми с разполагането на такава сграда - пр. водоснабдяването. Такъв проблем има и в Самораново, но по думите на комисар Радковска има цялостен проект за подмяна на водната система. Тя обясни още, че първоначално проектът се сблъсква с неодобрението на жителите от селото, но притесненията на хората са преодолени, след като те са били запознати с цялостната идея и нивата на сигурност.

Пръв да хвърли камък

Реализирането на проекта обаче предполага не просто визуалното копиране на европейския модел, но и промяна на отношението към осъдените - както сред тези, които работят с тях, така и на цялото общество.

"Има два типа клиенти в тази сграда - едните държат другите. Трябва да се мисли за всички.", обяснява арх. Хинков. Ето защо основен акцент в проекта са две неща - обучителния център за персонала на затвора и преходното жилище за всички, на които предстои да изтече срока на наказанието.

От една страна, ще се обучават хора, които не само да надзирават затворниците, а и да ги менторстват, засилвайки превъзпитателната функция на наказанието за сметка на репресията. Предвиденият капацитет на обучителния център е от 100 души, което двойно повече от единствения съществуващ в момента в Плевен. Така, освен всичко останало, изграждането на подобен затвор ще отвори и много работни места в региона.

От друга страна, преходното жилище (т.нар. Halfway house) има за цел да адаптира лишените от свобода обратно към живота навън, тъй като откъсването от нормалното ежедневие извън решетките често прави хората неспособни после да се грижат сами за себе си. В много случаи ефектът е, че те пак се връщат на същото място.

Комисар Радковска обяснява, че и сега преди да излязат от затвора лишените от свобода биват премествани в общежития от отворен тип, но там разликата е само в режима, а не в обстановката и замисъла на самото място. Преходното жилище ще е място, в което да идват потенциални работодатели, представители на НПО, близки на лишените от свобода и така поетапно всеки един затворник ще може да подготви за излизането си, обяснява тя.

Въпреки висящата стигма, че няма работодател, който да иска да вземе при себе си настоящ или бивш затворник, истината е съвсем друга. По думите на старши комисар Крум Петров, началник на затвора в Бобов дол, дори се налага да отказват предложения от работодатели, тъй като нямат достатъчно хора.

Идеята е по този начин да се затвори целия процес и той да бъде добре контролиран и насочван - от първия сблъсък на човек със системата (ареста) до момента, в който той излезе от нея.

За да видим промяната, която ще настъпи обаче, е нужно да познаваме отправната точка - затворническите общежития и затворите, които в момента приютяват лишените от свобода.

Бъдещето чука на вратата

Влизаме в съществуващото вече общежитие в с. Самораново, което се намира в съседство с проектирания затвор и на което предстои също се да се направи ремонт със средства от Норвежкия фонд. Общежитието е от открит тип, което ще рече, че нивата на сигурност са по-ниски, тъй като в него присъди излежават извършители на по-леки престъпления.

Посреща ни ограда, малко дворче, няколко уреда за тренировки и решетки на всеки прозорец. Усещането за опасност се наслагва, а всъщност отсреща те поздравяват хора, които по трудния начин са научили, че никой не е безгрешен, но всеки заслужава уважение.

Стаите са чисти, спретнати, приветливи и споделени с поне още 3-4 човека - досущ като повечето студентски общежития. По всичко личи, че е използван целия наличен ресурс (от русенски легла и родопски одеала) за превръщането на пространството във временен дом с нотка на уют.

Ако обаче построените преди повече от половин век огради и помещения са имали своето социално оправдание, днес вече посоката е друга и липсата на оправдание за рестрикцията си има своето икономическо измерение. За последните 5 години само за дела, заведени пред български съдилища заради лошите условия в затворите, държавата е платила близо 1 млн.лв. за обезщетения. Сумата ще продължава да расте, тъй като има още висящи дела. Приблизително толкова е и сумата за обезщетения, присъдени до момента от съда в Страсбург.

Причината: нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода, вследствие на пренаселеност и лоши материални условия, липса на медицинска грижа и ефективни средства за защита срещу нарушения.

Но не парите са важни, а причината за наказанието на България - в момента тя е страна, в която нарушилите закона нямат право на втори шанс.

И докато парите отиват за обезщетения, за ремонти на съществуващите над 650 сгради в страната - затвори, арести, общежития, средства няма. През последните три години са вложени малко над 5 млн.лв., което е крайно недостатъчно, още повече за морално остарели сгради. Липсата на ресурс рефлектира и в начина, по който се правят ремонтите - "чрез провеждане на процедура за доставка на строителни материали по реда на ЗОП, много текущи ремонти се извършват от строителни бригади към съответните затвори", споделят от ГДИН.

Причината за проблемите е най-вече в провежданата държавна политика и неглижирането на темата за лишените от свобода. И макар, че много от нарушенията, за които България е била осъждана, са преодолени, за другите се изисква повече от кръпки по материалната база - желание да се работи по тази деликатна тема, какъвто пример е медицинската грижа, за която по думите на комисар Радковска е нужна неполучената подкрепа на Министерството на здравеопазването.

Търси се строител

Първият опит на ГДИН да открие строител за пилотния затвор удари на камък. Обявена още през април и с удължен срок до края на юни, обществената поръчка беше прекратена, тъй като единственият кандидат, подал оферта - благоевградската фирма "Престиж бизнес 93" не отговаря на техническите изисквания.

В момента се провеждат пазарни консултации с цел при следващата поръчка да се отрази инфлацията в строителството, като за момента по думите на директора на ГДИН Ивайло Йорданов няма възможност за собствено съфинансиране на проекта.

Искаме всичко да е изрядно. Най-лесно беше да сключим договор още при първата поръчка, но искаме сигурност, че всичко в този проект е наред и няма какво да се обърка.

главен комисар Ивайло Йорданов, директор на ГДИН
главен комисар Ивайло Йорданов, директор на ГДИН

Казаното от директора е във връзка с представения от АДФИ доклад за проверката на 20 обществени поръчки на ГДИН, от които нито една не е без нарушение - от процеса на планиране през условията за участие в процедурата до сключване на договорите за обществените поръчки и изпълнението на самите договори.

Забавянето обаче поставя под въпрос реализирането на този мегапроект, тъй като средствата, които са отпуснати по НФМ трябва да бъдат усвоени до края на февруари 2024 г. За изграждането на затвора е необходима година и половина, а проектът може да стартира най-рано в края на лятото, ако следващата поръчка за изпълнител е успешна, като директорът увери, че при възможност сроковете ще бъдат съкратени.