Седмичен бюлетин за правни новини

Две нови дела в Конституционния съд, по едното ГЕРБ пита колко независимо трябва да е следствието; Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г.

През последните две седмици рязко нараснаха делата пред Конституционния съд, от който се очаква да реши политически по същество спорове - за решенията на Народното събрание за нова ядрена мощност в АЕЦ " Козлодуй" с технологията АР 1000 и за отстраняване на шефа на Сметната палата, за независимостта на следствието, което трябва да е аргумент в спора кой да разследва главния прокурор, за "хартиените" промени в Изборния кодекс и т.н.
През последните две седмици рязко нараснаха делата пред Конституционния съд, от който се очаква да реши политически по същество спорове - за решенията на Народното събрание за нова ядрена мощност в АЕЦ " Козлодуй" с технологията АР 1000 и за отстраняване на шефа на Сметната палата, за независимостта на следствието, което трябва да е аргумент в спора кой да разследва главния прокурор, за "хартиените" промени в Изборния кодекс и т.н.
През последните две седмици рязко нараснаха делата пред Конституционния съд, от който се очаква да реши политически по същество спорове - за решенията на Народното събрание за нова ядрена мощност в АЕЦ " Козлодуй" с технологията АР 1000 и за отстраняване на шефа на Сметната палата, за независимостта на следствието, което трябва да е аргумент в спора кой да разследва главния прокурор, за "хартиените" промени в Изборния кодекс и т.н.    ©  Цветелина Белутова
През последните две седмици рязко нараснаха делата пред Конституционния съд, от който се очаква да реши политически по същество спорове - за решенията на Народното събрание за нова ядрена мощност в АЕЦ " Козлодуй" с технологията АР 1000 и за отстраняване на шефа на Сметната палата, за независимостта на следствието, което трябва да е аргумент в спора кой да разследва главния прокурор, за "хартиените" промени в Изборния кодекс и т.н.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Висшият съдебен съвет обнародва в последния брой на "Държавен вестник" Правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори в България.

Отделно в извънреден брой на ДВ № 11 от 2 февруари т.г. са обнародвани новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, както и промените в Закона за медиацията, с които от 1 юли 2024, се предвижда задължителна съдебна медиация по шест вида дела, а по преценка на съда - по други 12 вида дела. В същия брой са промените в Гражданския процесуален кодекс за електронизацията на заповедното производство, както и нова уредба за връчване на адвокат. Промените в ГПК включват и нова правило по гражданските дела, според което съдът отлага делото дори когато само адвокатът не може да се яви по уважителна причина (повече за това вижте в Лекс).

Две нови дела образува КС тази седмица. Първото е по искане на "Демократична България" и Продължаване промяната" срещу решението за освобождаване на председателя на Сметната палата, което според вносителите е противоконституционно, защото е извършено в нарушение на закона, а това засяга принципа на правовата държава, независимостта на палатата, както и ангажименти на България като член на ЕС. Второто (вижте по-долу) е по искане на ГЕРБ за тълкуване на понятието независимост на съдебната власт и по-специално - на следствието.

//ТОП 3

Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г.

С промени в Кодекса на труда Народното събрание одобри механизъм за изчисление на минималната работна заплата (МРЗ), което ще позволи гарантираното й увеличение всяка година. МРЗ за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Разпоредбата ще започне да се прилага от 1 януари 2024 г. МРЗ в момента е 780 лв., вносителите прогнозират, че ръстът през 2024 г. ще е между 100 и 150 лв. Досега размерът на МРЗ се определяше с постановление не Министерския съвет без да има конкретен механизъм, по който да става това. МС и занапред ще издава постановление, но вече по новите критерии.

ГЕРБ търси от Конституционния съд аргументи, за да се възложи на шефа на следствието да разследва главния прокурор

Цялата парламентарна група на ГЕРБ е подписала искането до Конституционния съд, с което се настоява за тълкуване какво означава понятието "независимост на съдебната власт" и дали то не включва освен независимост от другите власти, както и индивидуалната независимост на всеки магистрат, но също така и независимост на всяко едно от обособените звена в системата - съд, прокуратура и следствие - едно от друго. Като изразяват тезата, че следствието трябва да има самостоятелност и независимост равна на тази на съда и прокуратурата, а не да е подчинено на прокуратурата, както в момента, вносителите отбелязват, че това е много важно с оглед предстоящата реформа в областта на правосъдието и би дало отговор на въпроса "Кой да разследва главния прокурор?". Така от ГЕРБ дават ясен знак, че ще подкрепят механизма, заложен в законопроекта на "Възраждане" за промени в Закона за съдебната власт, където е предвидено директорът на Националната следствена служба, който в момента е и зам. главен прокурор, да става ад хок разследващ главния прокурор. Към искането на ГЕРБ са приложени протоколите от обсъжданията във Великото народно събрание, а делото е разпределено на Филип Димитров.

Бившият съдия и член на ВСС Иван Димов е задържан по обвинение за пране на пари

Бившият политик и депутат от ОДС, съдия и член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Димов е бил задържан от МВР в изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от Австрия, където той е обявен за издирване за пране на 170 000 евро. Това съобщи първо "24 часа" в събота, а малко медии предадоха тази информация, която на пръв поглед изглежда само криминална. Иван Димов активно участва в политическия и обществен живот на страната от началото на прехода, беше едно от главните действащи лица в скандала "Красьо Черния" през 2010г. за система за корупционни назначения в правосъдието. През 1997 г., когато е военен съдия в Сливен, той е избран за депутат от ОДС в 38-то Народно събрание, а след края на мандата му през 2001 г. става председател на Окръжния съд в Сливен. През 2007 г. е избран за член на ВСС от парламентарната квота, номиниран от ДПС, напуска три години по-късно след скандала "Красьо", връща се като съдия в Шумен, но бе отстранен от системата година по-късно. В момента Димов е председател на частния Международен арбитражен съд към сдружение "Алианс за правно взаимодействие" и никога не е бил разследван в България, въпреки всички индикации.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

ВАС отмени част от наредбата за цените на природния газ >> Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени разпоредба от Наредбата за регулиране цените на природния газ, свързана с таксата "задължение към обществото" с мотив, че тя противоречи на текстове от Закона за енергетиката и на Правилника за дейността на КЕВР. Окончателното падане на таксата може да доведе до по-ниски цени, смятат експерти. Регулаторът ще обжалва.

Съдебната реформа провали още един парламент >> От 45-тото Народно събрание насам до момента всеки парламент се разпуска, щом дойде ред на реформата на прокуратурата и КПКОНПИ. Това показва, че за съдебна реформа трябва мнозинство и политическа воля, които засега са недостатъчни, но стигат за да държат темата като първостепенен приоритет.

Юристите пред КС: Законът за съдебната власт е "надписал" функции на прокуратурата >> Общо 13 становища са постъпили до края на миналата седмица по конституционно дело №18 от м.г., по което е поставен въпросът за противоконституционност на текстове в Закона за съдебната власт по отношение на правомощията на прокурорите по надзора за законност. Осем от тях подкрепят искането, пет са против.

Осем куршума за един прокурор: защо говорим за делото "Колеви срещу България" и днес >> Каква беше предисторията по делото за убийството на прокурора Николай Колев и липсата на разследване на данните, че в него е замесен тогавашният главен прокурор Никола Филчев. Какъв е прочитът на това знаково решение на Съда в Страсбург, което българската държава не изпълнява вече 14 години.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

ВАС е отказал по формални причини да присъди обезщетение. ЕСПЧ констатира, че Върховният административен съд (ВАС) е подходил съвсем формално като е отказал да присъди обезщетение за незаконно задържане с мотива за недоказаност на претърпените неимуществени вреди. ВАС е пренебрегнал и собствената си практика, според която самият факт на незаконно задържане е достатъчен, за да бъде присъдено такова обезщетение. Жалбоподателката може да иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, а съдът трябва да съобрази практиката си със стандартите на ЕСПЧ >> Права на човека.com

ВКС разясни възможностите за защита с позоваване на давност срещу заповед по чл. 417 ГПК. След влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение започва да тече нова давност, която всякога е пет години, а "длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество". Това обявява тричленен състав на ВКС по дело за отмяна на решение, с което е уважен отрицателен установителен иск на гражданин срещу колекторска фирма, купила вземането от банка >> Лекс

Все още няма коментари
Нов коментар