Енергия без край

Две неща са безкрайни - енергията на вятъра и слънцето и енергията на държавата, когато реши да се заяжда с някой бранш. Естествено за вятъра и слънцето не сме сигурни.

Тази перифраза на известния цитат на Айнщайн описва добре ситуацията, в която са поставени инвеститорите в зелена енергия. Ако не ги бави администрацията, ще имат трудности с присъединяването си към мрежата. Ако не ги обвиняват, че заради по-високите цени на тока, произвеждан от тях, всички плащаме по-скъпо за електричеството, то някой ще лансира идеята за мораториум върху подобни проекти.

Последната идея за практическа забрана на инвестициите във възобновяеми енергийни източници е на Министерството на земеделието. Така плодородните земи ще станат непристъпна зона за чистата енергетика, но ще могат да се използват за строителството на ТЕЦ-ове. За да има механизми за отсяване на реалните инвеститорски намерения от спекулативните, пък ще се въведат срокове при реализирането на проектите. Което е проблем, защото институциите не спазват определените от самите тях предписания.

В крайна сметка държавата рискува да създаде филтър, през който няма да успеят да се промъкнат дори и най-сериозните инвеститори. Така вложените до момента средства от страна на компаниите ще се окажат хвърлени на вятъра, а страната ще си спечели славата на една от най-неатрактивните за модерните ВЕИ инвестиции. А сметката за безкрайната енергия на държавата отново ще бъде платена от всички - дали под формата на глоби заради неспазени ангажименти към Европейския съюз или просто като пропуснати възможности.