Всички перки им пречат

Водещата личност зад промените е зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов, който сам се определя като потомствен земеделец (по думите на участници в обществено обсъждане на промените в закона, на което е бил и Борисов). Заместник-министърът обаче не е обикновен фермер. Борисов е син на собственика на фирма "Дефко", Пламен Борисов, притежател на най-голямата зърнобаза в Североизточна България. Инвеститори в зелена енергия виждат в това сериозен конфликт на интереси. Ако се забрани изграждането на ВЕИ на земеделски земи от първа до четвърта категория, цената на тази земя ще замръзне. Така тези, които традиционно имат интерес към закупуването й и взимането й под аренда, ще могат да я придобиват и наемат по-изгодно.

Борисов оправдава позицията си в интервю за "Дневник" с думите, че "в България няма да има модерно земеделие, докато безразборно разхвърляме перки". Важен факт е, че промените не срещнаха подкрепата дори на целия земеделски сектор. Те дойдоха по предложение на Асоциацията на зърнопроизводителите, като на практика лишиха техните колеги от правото да решават какво да правят с имотите си. "Те могат да получават между 5 и 10 хил. евро на година от наема на 2 декара за един ветрогенератор", коментира Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Така възобновяемите енергийни източници може да дадат възможност за фермерите да изкарат допълнителни средства за инвестиции, така необходими в сектора.

Мегавати, декари, отстояния

Възможността за получаване на пари от самите земевладелци обаче остана на заден план и земеделското министерството наблегна на техническите специфики на възобновяемите енергийни източници, за да обоснове забраната си – завземат територия, пречат на окрупняването на земята и дори на селскостопанската авиация. По изчисления на екоенергийния бранш за строителството на един ветрогенератор с мощност 2-3 мВ са необходими максимум 2 декара. Така, ако в държавата бъдат издигнати 10 хил. ветрогенератора, което е една доста внушителна бройка, страната ще загуби 20 хил. декара, което е колкото мерата на малко село. За сравнение - "Мини Марица-изток" например са заели 50 хил. декара, обявиха от бранша. От Българската фотоволтаична асоциация допълват, че от всички заявени слънчеви проекти реално през следващите 5-10 години могат да се реализират приблизително 1800 мВ мощности. При нужни около 30 дка на инсталиран мегават това прави площи в размер на около 54 000 дка, или под 0.005% от обработваемите площи, и то при положение че не се използват покривни инсталации, земя за рекултивация и индустриални терени.

Перките няма да пречат и на селскостопанската авиация - през лятото трябва да бъде приета европейска директива, която да забрани обработването на посевите от въздуха, коментираха инвеститори. Причината е технологията на пръскане - "на едро", от която страдат ред други растителни видове. Всички тези доводи на браншовете не бяха взети под внимание. Отхвърлено беше и предложението при смяната на статута за земеделската земя да се рекултивира по-голямо количество неизползваема земя. А пустеещите земи са около 5 млн. дка и всъщност са сред по-големите проблеми в земеделието.

Параграф 22

Въпреки че промените в закона ще се отнасят само за нови проекти, те могат да върнат в изходна позиция и вече започналите. Предложенията предвиждат въвеждането на изключително рестриктивни срокове, оплакват се инвеститори във ВЕИ. Например 2 години след преотреждането на земята инвеститорът трябва да е поискал разрешение за строеж, а една година по-късно трябва да е започнал изграждането. Ако това не стане, той автоматично губи земята и тя отново става земеделска.

"Как да спазваме срокове, при положение че институциите, от които зависим, сами не спазват сроковете си", коментираха компании. И наистина. Още преди представянето на промените в закона за земеделските земи редица проекти бяха бавени с месеци от земеделски комисии, Националната електрическа компания, електроразпределителните дружества, регионални инспекции на екоминистерството и т.н. Според наредба към Закона за енергетиката например предварителният договор за свързване с електрическата мрежа може да бъде подписан само след преотреждането на земята. "Практическият опит до момента показва, че предварителен договор за присъединяване се получава за период не по-малък от 1–1.5 години", се казва в становище на инвеститорите, с което предстои да се запознаят депутатите. Така двегодишният срок за поискването на разрешително за строеж почти се изчерпва в чакане на енергийните компании.

Инвеститорите са на мнение, че промените в Закона за земеделските земи са в разрез с редица други действащи към момента закони и наредби и с официално заявената подкрепа на възобновяемия енергиен сектор. Според тях намалените срокове технологично не могат да бъдат спазени, което пък повишава риска на проектите им. Ликвидирането на инвестиции в напреднал стадий пък може да доведе до редица искове за обезщетения и да постави на карта задълженията на страната към Брюксел. 

Целият този хаос във ВЕИ сектора се случва на фона на изготвянето на нов Закон за възобновяемите енергийни източници и биогоривата и енергийна стратегия на страната. Те логично се бавят. Така яснота за бъдещето на ВЕИ в България най-вероятно ще има едва към края на година. Нищо че инвеститорите може да са си отишли дотогава.