Трябва повече от постановки

По-малко средства от държавата. Само това успя да накара Софийския университет да се събуди от дългогодишна летаргия и да напомни за себе си. С протест... или по-скоро театрална постановка с вехти призиви в стил "държавата е майка и трябва да ни храни". Строгата хореография с вдигане ту на левия, ту на десния крак и ефектният завършек с търкаляне на студенти в бели ризи по стълбите на Ректората говори най-много за алтернативно театрално мислене, но не и за стратегия какви антикризисни мерки да се предприемат.

Трудната финансова година, засегнала всички сфери, е шанс не само за бизнеса, но и за държавните институции да покажат мениджърски умения, да оптимизират разходите си и да се съсредоточат върху качеството на крайния си продукт. Това важи в голяма степен и за наричащата себе си "българска алма матер", чиято администрация е далеч от оптималното си състояние, а броят на преподавателите в някои факултети е константна величина въпреки намаляващите студенти. Докато ръководството на университета чете декларации за това колко много сгради -  "паметници на културата", трябва да поддържа, няма да е зле да се разходи в някоя от тях. И да се замисли за остарелите компютри, липсата на топла вода и дъските с тебешири. Които между другото са там отдавна - доста преди "орязването" на субсидията.

Сега е моментът Софийският университет най-после да направи обективна оценка на преподавателите и студентите си и да се замисли за конкурентоспособността си на международно равнище. Сега е моментът за по-добър контакт с бизнеса, за проекти по европейски програми и изграждане на научен капацитет. Защото рано или късно университетите в България ще бъдат класирани в рейтинг и държавното им финансиране ще зависи не от стара слава, а от това с какво допринасят за българската икономика. А докато граматиката дори в протестните плакати на университета куца ("Стига орязвали бюджета за образование"), едва ли съмненията в качеството могат да бъдат разсеяни.