Следвай модела

Когато преди две години Борислав Деянов вижда плакат за нов икономически курс в Софийския университет, първото нещо, което му прави впечатление, е думата "Харвард". Повече от любопитство, колкото от амбиция отива на първата  лекция. И още тогава разбира, че този курс е нещо различно. С него в малката и мрачна зала в Стопанския факултет са още около 80 студенти – повечето от магистърски икономически програми. След края на първата лекция и уточнението, че за този курс ще трябва да се учи всяка седмица, остават трийсетина.

Идеята на курса е всъщност да пренесе един добър модел на преподаване от най-престижния университет в света – Харвардския, в залите на Софийския университет. Инициативата е на няколко българи, завършили образованието си в "Харвард" с успешна реализация в България. На доброволни начала те водят два курса (от следващата година вече ще са три) за студенти от икономическите и юридически специалности, като им преподават по модела, по който са учили самите те (един от които на световноизвестния икономист и преподавател в "Харвард" Майкъл Портър). Всъщност основното са  дискусиите между студенти и преподаватели по казуси, които студентите са прочели и премислили предварително. "Идеята е да се отвори дискусия, в която лекторът е само диригент", казва Кирил Петков, един от инициаторите, абсолвент от "Харвард" през 2007 г. Така студентите сами стигат до правилния отговор, а не го получават наготово от преподавателя. 

"Курсът те провокира да мислиш и да даваш свои идеи, не ти задава някакъв модел, който ти просто да научиш наизуст и да те изпитват върху него", разказва вече завършилата лекциите Гергана Рангелова. Според нея масовият начин на преподаване в България не е процес на обучение, а на заучаване на нещо наизуст и "не те кара по никакъв начин да мислиш, да се развиваш". Ироничното е, че именно в новия и непознат модел на преподаване прозират слабите страни на българското образование. Преподаватели и завършили курса споделят, че воденето на дискусия затруднява българските студенти, които са свикнали да слушат лектора, а не да спорят с него. "В Софийския университет се задават по-малко въпроси, студентите са свикнали да не прекъсват преподавателя, а пък някои преподаватели все още четат лекциите", казва Борислав и прави сравнение с чуждите университети, в които е прекарал няколко семестъра. Заради тази дупка в нашето образование инициаторите на курсовете са се амбицирали през следващата учебна година да включат и лекция, която да се занимава с начините на общуване.

На теория и на практика

Курсовете на харвардските абсолвенти всъщност се базират на реални случаи и изискват от студентите да стигнат до икономически решения, които могат да се приложат на практика. "Хареса ми, че казусите са основани на реални неща, които са се случвали – още нещо, което липсва в българското образование", смята Гергана, която в момента е на стаж в Българската агенция за инвестиции и скоро ще продължи образованието си в чужбина. Според нея практически насоченият курс й е дал много знания, които ще й са полезни после в работата й. По време на лекциите често присъстват и гости от бизнеса, които споделят опит, а на края на курса студентите подготвят финални работи, в които разработват стратегии за развитието на различни сектори на българската икономика. "Идеята е курсът да не свършва в класната стая, а студентите да направят нещо след нея", казва Кирил Петков и добавя, че по този начин се осъществява връзката между образованието, държавата и бизнеса. "Университетът не е изолиран от света манастир, трябва да има връзка с практиката и студентите да чувстват, че образованието им не е единствено за тяхната кариера", казва Кирил. Готови стратегии има например за развитие на винената индустрия и за производство на розово масло, като идеята на студентите е да представят своите предложения и на експертите от Министерството на икономиката и енергетиката. За още по-голяма мотивация най-добрите работи се изпращат в Harvard Business School, където се състезават за награда с работите на останалите студенти по света, които посещават лекциите.