Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 2013 г. в Естония ще се гласува през мобилен телефон. През 2013 г. в България трябва да са усвоени два проекта за създаване на електронни услуги по ОПАК, но какъв ще бъде ефектът за работоспособността на е-правителството никой не се наема да прогнозира. Ще започнат ли да се отпускат бюджетни средства и как ще се поддържат готовите системи също не е много ясно.
Всичко това е огромен провал за България. Електронното управление представлява възможност да се прескочат цели етапи в развитието на бюрокрацията, да се осъществи "скокът на риса" (по естонската терминология) направо в друго измерение.
За това обаче трябва да се спре да се работи на парче. Трябва да има ясна последователност от действия, които да доведат до по-голямо проникване на е-услугите. Администрацията трябва да бъде поощрявана - колкото по-евтино, бързо и качествено предостави модерна е-услуга, да получава толкова по-голям бонус. А данъкоплатците ще бъдат доволни да се разделят с някой и друг лев, за да не виждат чиновниците.
И най-вече трябва ни е-диктатор. До момента усилията са разпилени и неконцентрирани. Решението Съветът за административна реформа да застане начело е стъпка в правилната посока, но недостатъчна. Трябва човек, който е успял да направи нещо реално в сектора и се ползва с доверие, да стане лицето на реформата и да я тласка напред. Иначе ще продължаваме да се влачим - пред Македония, но далеч зад Естония или Полша.
6 коментара
Как ще ги стигнем естонците...
Тази тъй кратка публикация на "Капитал" започва с поредното припомняне как в Естония имало е-гласуване - и завършва със споменаване отново на "примера" на Естония, но този път в компанията и на ... Полша.
А опитът на тези две страни - Естония и Полша - е съвсем различен!
В Полша още през 2007 тяхното местно "Интернет общество" (isoc.org.pl) излезе със становище:
http://www.isoc.org.pl/system/files/isoc_stanowisk
че :
""
It is in the interest of Polish democracy to keep hitherto system of direct elections, held in voting locations, without introducing experiments with voting via the Internet.
Although we are Internet enthusiasts, we believe that it is still too early for electronic voting or voting via the Internet.
""
т.е. в интерес на демокрацията е Полша да запази своята досегашна система, без да въвежда експерименти с гласуване по Интернет. Същевременно от полското Интернет-общество изрично уточниха: "въпреки че ние сме Интернет-ентусиасти, според нас е твърде рано за електронно гласуване или за гласуване по Интернет".
И последвалите събития през 2010 г. потвърдиха това.
Една от големите партии в Полша изпробва Интернет-гласуване на своите вътрешни избори през март 2010. Резултатът беше изненадващо разочароващ: от 46 000 имащи право на глас (това са партийни членове, т.е. хора, които вече безспорно са политически активни!), под 47% взеха участие.
Четири хил. души са избрали да дадат гласа си по пощата - а 17 000 - по Интернет.
Т.е. оказа се, че дори и политически активните хора на практика не са големи ентусиасти на тема Интернет-гласуване.
Но и без да навлизаме чак в такива подробности, за поолжението в България пак е ясно: когато с е-правителството си доникъде, няма как с Интернет-гласуването да си много по-напред.
Но има и друга илюзия, която също неусетно се прокарва в тази и други публикации на нашите медии:
"Електронното управление представлява възможност да се прескочат цели етапи в развитието на бюрокрацията".
Всъщност подобни идеи за "скокове" много приличат на едни други предишни идеи за това как народите щели да прескочат капитализма и да се намърдат директно в комунизма...
Ако опитът на Естония учи на нещо, то е точно обратното: първо се променя администрацията отвътре - и после тази вече променена администрация успява да въведе разните е-услуги.
какво да кажа?! Хубава статия. Само, че в България всички стига в крайна сметка до задънена улица. Не мисля, че скоро ще имаме електронно правителство.
"И най-вече трябва ни е-диктатор."
Тотално погрешна концепция.
Като почнем със самата фраза, която ме връща към думите на Левски:
"Ако е за цар и сега си имаме султан." ( щото в парламента един човек определено е започнал да се бърка с такъв)
Та докато стигнем до двете конкуриращи се сиситеми - Windows, която определено е създадена от е-диктатор монополист, който диктува условия и измислени цени на целия свят и Linux, която е open source и която все по успешно завладява е- пространството.
Диктатори не са нужни на никого, и по никой начин, дори и на шега. Забравете и не споменавайте повече тази идея. Демокрацията се прави от колектив, а не от самотни юнаци на коня.
И е крайно време да се научим да работим в екип, а не да оцеляваме поединично. Иначе нищо няма да върви, ни е-правителства, ни бизнес, ни дявол.
Темата е тъпа и безинтересна. Няма портебители на услугата, не ли ясно?! Кой ще се възползва от електронно-правителствени услуги - неграмотният циганин, незнаещият български и неможещ да пише на български турчин или родителите ми, които не работят с компютър?... И изобщо колко често хората опират да услугите, които трябва да станат електронни?
Проблемът не е в липсата на работещо електронно правителство, а в липсата на електронна община. Именно общинските администрации създават грижи и проблеми на населението.
Какво електронно правителство, какви пет лева? Първо да си оправят електронната община!
Скоро си смених адресната регистрация. В община Оборище, в пъпа на София, лелките си записват все още всичко в дебелите халваджийски тефтери на ръка, а компютрите им стоят зад гърба изключени и прашасали. Когато ги попитах каква е тази работа от камената епоха, ми отговориха, че така било по-сигурно и отговорно?!? Нищо не разбирам!
И нали се изгради обща електронна мрежа за по-добра информация? Какво стана? Пак си ходим от гише на гише и от институция на институция да вадим разни бележки, удостоверения и уверения.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.