Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Последните няколко дни са истинско изпитание на нервите и резервите за държави, банки, компании и дори за обикновените домакинства.
Гърция даде всичко от себе си за несигурността в една пълна с обрати и политически драми седмица, докато избере премиер и състави коалиционно правителство на съгласието.
По-лошото - гръцкият вирус на недоверието зарази Италия и пазарите атакуваха силно италианския дълг и италианския премиер Берлускони, принуждавайки го да подаде условна оставка. Страхът нарасна още повече, когато пазарите осъзнаха, че най-големият кредитор на Италия са френските банки и инвеститорите трябваше да отчитат загуби дори от френски държавен дълг.
Обективно погледнато, Европа е изправена пред ситуация и финансова криза, с която не е подготвена да се справи. Докато на ниво Европейски съюз няма ясна идея и стратегия, достатъчно силни инструменти и политическа воля и лидерство те да се приложат, доверието няма да се възстанови, спекулативните атаки срещу всяка по-колеблива икономика ще продължат и всяка държава ще е принудена да се оправя както може.
Доверието не е даденост. Финансовата система е силно интегрирана и проблемите на европейските банки ще засегнат и другите държави, в които те оперират. Банките имат значителен недостиг на капитал заради загубите от държавни дългове и лошите кредити в икономиката. В същото време те трябва допълнително да повишат капиталовата си адекватност (съотношението между собствен капитал и кредити плюс други рискови активи). Набирането на нов капитал на пазарите в момента граничи с невъзможното. По-тази причина банките са принудени да изтеглят ресурс от икономиката, да ограничават кредитирането, за да съумеят да изпълнят изискването за капиталова адекватност от 9% догодина. Това е и най-сериозната критика към новата банкова регулация, че тя действа проциклично, защото задълбочава кризата, като ограничава допълнително кредитирането.
Рейтинговата агенция S&P публикува сравнителна таблица с оценка на рисковете за икономиката, банковата система и потенциала на правителството да се намеси при нужда за над 80 държави в света. Като цяло България стои задоволително, с малко повече риск за развитието на икономиката и банковата система, и прилично като потенциал на правителството да реагира.
Няма място за успокоение обаче. Това, че в България има политическа стабилност и нисък държавен дълг, е добре, но не означава автоматично, че се снишаваме и кризата отминава. Кризата е структурна, ще засегне в дълбочина начина, по който работи финансовата система в Европа, и ние трябва да се приспособим, за да намалим негативите за икономиката.
Като че ли липсва достатъчно координация между регулаторите - правителство, БНБ и КФН за различни сценарии и готовност за реакция в случай на нужда. Българската финансова система разполага с буфери, но за да не се налага те да се използват, първата стъпка за поддържане на доверие и спокойствие е наличието на ясен знак, че има готовност и за негативен сценарий. Редно беше при такива драми около нас да има поне кратко изявление от правителството или БНБ, че нещата са под контрол и ситуацията се наблюдава в детайли.
А дългосрочно институциите ще имат ключовата роля да търсят и намерят други източници на финансиране, които да смекчат негативите за икономиката и фирмите от отлива на частен капитал от банковата система.
9 коментара
Да, най-трудно се печели доверието! Огромните държавни дългове на страните от Европа, както и кредитите, отписани като възможност да бъдат погасени ще окажат масиран натиск върху банките и накрая те ще започнат да отказват всякакво кредитиране, което пък ще е началото на края..
Съгласен съм до някъде с липсата на координация между правителство, КФН и БНБ, но няма нужда от изявления на БНБ за успокояване на и без това спокойните финанси на страната. Мълчанието е показателно, а понякога (при криза като тази) успокояването може да се приеме нееднозначно! Нисък държавен дълг, рестриктивен бюджет и РЕФОРМИ в БДЖ, здравеопазване и най-вече в образованието с мисъл за бъдещето. Аз за сега (с малки изключения, когато се поддава на популизма на ББ) съм доволен от Дянков!
Това не е свободен пазар с конкурентна среда.
Това е контролиран пазар без истинска конкуренция.
Ако частни банки е н евъзможно да фалират поради неподлежаща на съмнение държавна подкрепа, то няма разлика между парите "печатани" от тях и "истинските" пари печатани от държавата. И двете са обезпечени с всички активи на държавата. Де факто на частни институции се дава правото да печатат пари и да контролират монетарната политика.
Това има много лоши последици, комунизъм наобратно бих го нарекъл.
Кога въобще решихме (гласувахме) подобно решение?
Банките-майки ще трябва да разпродават активи в Централна и Източна Европа, за да успеят да покрият капиталовите изисквания, коментира Джоузеф Котърил в блога на Financial Times.
На някои от тях няма да им е лесно да отговорят на новите завишени критерии, които се поставят пред тях.29те банки, определяни като важни, ще трябва да покрият по-строги капиталови изисквания от 2016 г.,а от 2012 ще трябва да се съобразят с нови процедури, които биха последвали при възникване на финансови затруднения.
http://yphalachev.blogspot.com/2011/11/blog-post_6
Че ще има отлив на частен капитал - ще има. То и икономически растеж, макар и минимален е невъзможен без това. Както е видно, нашата стабилност е закотвена далеч под кота 0 и каквато и дейност да се започне, или да се развива, ще е с недостатъчно средства. Кредитирането, или финансирането с наши, или евро - средства ще е по трудно, от колкото беше. При тази финансова задлъжнялост на големите икономики, чиито банки преобладават на нашия пазар, страхувам се да не потекат пари към централите им. Това ще е голям удар за България. Вярно, че БНБ гарантира влогове до определена сума, но, я си представете, че се наложи да компенсира загуби от излизащи от пазара ни банки? Примерно, сливат се две чужди банки. Едната няма представителство у нас. Какво става с вложенията на другата банка? Когато общата централа нареди да се подсили централния трезор? Много пъти са ни убеждавали, че нищо не ни заплашва, а страшното ни е връхлитало с голяма сила и за дълго! Страхувам се, че и сега ще е така! И да имаш, и да нямаш депозит в банка, пак ще си засегнат от такъв развой, защото това ще се отрази на бизнеса, на безработицата, на заплатите, на цените...
След като 22г. ни водеха по-пътя към бляскавият “западен модел„ в един момент се оказа, че не е нито бляскав, нито пък модел. А сега накъде другари...
Говори се за публичния държавния дълг, но удобно се пропуска частния. Приемаме за вярно, че държавните облигации са минимален процент от БВП, дори с държавно-гарантираните заеми от СБ и ЕЦБ сумата пак не е голяма. Догодина ще се събират пари за плащанията по облигациите на М. Велчев - пак няма драма. Просто ще ги заменят с нови, макар и с по-висока лихва. Въпреки че и сега лихвата им никак не е ниска и само фалиралата Гърция плаща повече. Чудесно, кондицията на държавата няма да се влоши, колкото и да се проточи кризата.
Но какво правим с частния бизнес? Бюджетните буфери ще оплътнят публичните плащания, а останалите? Държавата е страна по договори, за които няма да може да разплати извършената работа. От там по веригата ще пострадат субконтракторите и работниците. Също - неизплащането на държавни субсидии на земеделците ще доведе до неплащания по цялата верига.
Третият елемент може да се окаже фатален за икономиката - едни междуфирмени задължения за около 200 000 млн. лв., които се влачат с години. Сумата расте ежегодно и няма изгледи да се запуши дупката в близките години, не и докато не се оживят пазарите. Дотогава много фирми ще са фалирали... Междувременно ще пострадат приходите от данъци и осигуровки, неразплатените заплати в частния бизнес ще си останат неразплатени, а лошите кредити ще останат несъбираеми. Ето това е сценарият, за който никой не говори...
И аз си задавам този въпрос. Как да си запазим бизнеса, трудовата заетост, как да я повишим, как да повишим потреблението, след като трета година доходите се задържат, а инфлацията за последния месец е над3%. Спрямо началото на периода на задържаните доходи е много по-голям. Та, потреблението съответно за тия 2 години и нещо е спаднало толкова. За това и толкова ме е яд на разни монополисти, които си вдигат цените, защото отдавна не го били правили, или защото били по-ниски от европейските! Това, че поне публично пренебрегват зависимостта между потребление и доходи, предполагам не значи, че и при вътрешното планиране не я отчитат. Надявам се. Иначе... Нямам думи!
Ха-ха! Чак ме е смях! Бе хора, щом не сте съгласни с нещо, кажете как е според вас?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.