Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През последните пет години българските висши училища са произвели 226 хиляди висшисти. Една трета от тях са завършили икономика или администрация и управление. Това е повече от всички завършили инженерни и природни науки, взети заедно. Българските университети произвеждат повече администратори, отколкото всичко друго.
Ако сравните това с нивата на безработица, е ясно, че пазарът иска нещо различно. Той търси технически кадри и адаптивни мислещи хора с умения да се справят в живота. Липсата на добро планиране и дългогодишната инерция в университетското образование отдавна има своите последици - държавата губи пари, възможности за растеж и обрича много млади хора на безработица, ниско заплащане или емиграция.
Проблемът изглежда гигантски. Всъщност никак не е трудно. Университетите и бизнесът имат обща цел - добре обучени студенти и успешни научни практики. Трябва им само план как да я осъществят и повече инициатива да действат.
Добрата новина е, че тези неща вече се случват, просто все още на твърде спорадичен принцип. Като начало системата за оценяване на университетите е добър инструмент за проверка и контрол на качеството както на входа (от родители и студенти), така и на изхода (от държавата и бизнеса). Тази база данни може да се превърне във важна основа за нужната мащабна промяна в мисленето и практиката.
Освен това българските университети не стъпват на празно поле. Ако университетите отворят лабораториите си за предприемачите и им покажат върху какви идеи работят техните изследователи, както прави Университетът в Лиеж, могат да намерят източници на финансиране. Ако компаниите инвестират в материалната база и в отделни таланти, както Nokia полага основите на Политехническия университет в малкия финландски град Оулу, могат да вдигнат заедно икономиката на цели региони. Има безброй неща, които могат да се правят. Стига да се започне.
2 коментара
Гигантски е, но държавата няма визия за решаването му. Не е нормално учени от БАН, които създават технологиите и откритията, движещи прогреса да са на минимални работни заплати и да работят при амортизирана и морално остаряла техника. При такива условия - такъв и прогрес ще следва.
Проблемът с университетското образование е гигантски, но още по-голям е проблема с министерството на образованието, а най-голям е проблема в главите на "бизнесмените". Министърът не става за нищо, но за сметка на това е способен да засипе аудиторията си с лавина от кухи теории и да я удави с болни амбиции. А нещата са толкова елементарни - образованието е консервативна система и бързото и агресивно въвеждане на непроверени практики е най-лесният начин да се срине. Нашите ВУЗ-овете имат нужда от подкрепена от системата еволюция, иначе ще си останат на сегашното ниво от средата на миналия век, и реалистично финансиране. За да се справи държавата с безработицата сред младите висшисти трябва да се намеси чрез субсидирането, което е най-реалистичната мярка - орязване на субсидирането на определени специалности и засилване финансирането на други. ВУЗ-овете имат нужда от бизнеса, но и бизнесът трябва да се реформира преди да заработи с университетите. Хората от бизнеса (рано им е да ги наричаме бизнесмени) са си обикновени мушмороци - търсят универсални и мултифункционални служители, които да имат и опит, но да са млади. Такива хора може би има, но те или отдавна са заминали да работят за глобалните компании, или са за лудницата, във всеки случай българските фирми не биха могли да си ги позволят. Затова те трябва да имат реалистични очаквания - за смешното заплащане, което предлагат, не биха могли да назначат някакви големи капацитети.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.