Разделени заедно

Откъде да започнат? Рейтингът на висшите училища е добър инструмент за начало на смислен разговор. Той посочва не само слабите места, но и тези със скрит потенциал. "Бизнесът трябва да направи собствената си оценка за необходимостта от кадри, да прецени какви има в момента, какви ще излязат на пазара на труда през следващите пет години и да се обърне към конкретни висши училища с желание и коментар за необходимостта от още кадри или от кадри с различен профил", коментира  пред "Капитал" изпълнителният директор на институт "Отворено общество" Георги Стойчев.

Компаниите и университетите нямат нужда от посредник, а от общ план. Могат заедно с общините да определят в каква посока да се развива регионът, от какви специалисти и научни изследвания имат нужда. Заедно да създават програми, за да направят областите с дефицит на кадри по-атрактивни за младите хора.

Примерът

През 70-те години малкото градче в Северна Финландия Оулу няма друг източник на приходи освен околните гори. И една-единствена компания, която се занимава с дърводобив и производство на хартия. Изпълнителният й директор отива при правителството с предложение - да основе политехнически университет там, а той да инвестира в модерни лаборатории и да привлече и други частни инвеститори в региона. Предизвикателството е прието, въпреки че професорите от Хелзинки едва ли са били ентусиазирани да се преместят в малкия град. Днес университетът в Оулу е вторият най-добър във Финландия, излъчил е Нобелов лауреат и е важен партньор за научни изследвания на технологичните компании. Компанията, която го подкрепя от основаването му, се нарича Nokia и тогава се преформатира от производител на хартия в световен технологичен лидер. А развитието на града и университета е толкова оплетено, че ако напишете Оулу в Google, търсачката ще ви отведе към общия им сайт.

Историята на Оулу и Nokia е пример за това, че е напълно излишно да се чака държавата да задава посоката. А възможностите бизнесът и образованието да са си полезни не се изчерпват само със стажантски програми за студентите. "Голямата победа в битката за модерно и устойчиво образование е моментът, в който бизнесът започне да възлага задачи и проекти на академията", казва изпълнителният директор на "ТехноЛогика" Огнян Траянов. Така ще се повиши нивото на образование, защото университетите ще разполагат с практически казуси за дипломни работи. По думите му по този начин бизнесът ще може да оцени кои преподаватели са практически насочени и полезни и с какъв капацитет разполагат висшите учебни заведения. "Пазарът ще даде повече поръчки, оттам по-голямо възнаграждение на тези, които наистина могат да бъдат добри не само в знанията, но и имат компетенции по прилагането на тези знания при разрешаването на различни проблеми на индустрията", добавя още Траянов.

Решението

Да се действа.

Слаби в техниката 

Средното професионално образование има нужда от сериозно преформатиране, за да е адекватно

Идеята

2,89. Толкова беше средният успех по български език и литература на учениците от софийската професионална гимназия по строителна и транспортна техника на първите матури през 2008 г. Запомнихме това фрапиращо число не защото е изключение, а защото е емблема за влошеното качеството на средното професионално образование в страната.

В бившите техникуми влизат основно децата, които не са успели да се класират за езиковите гимназии. Учителите пък не ги мотивират да развият способностите си. Няма достатъчно време в програмата за практика, тоест за истинската професионална подготовка. И накрая излизат млади хора с ниска базова грамотност и без достатъчно умения по професията, която би трябвало да са изучавали.

А за бизнеса тези хора са важни. В много технически професии се търсят добре обучени специалисти със средно образование, които да могат да се впишат на пазара на труда веднага след завършване на 12 клас. Те обаче трябва да са запознати с конкретната работа, да са правили няколко стажа по време на обучението си и да могат да работят с най-новата техника в областта. И да са адаптивни, да искат да надграждат наученото с практика и да имат предприемачески умения.

Примерът

"Овергаз" е една от компаниите, които търсят хора със средно образование, но със специфични умения - за газови техници. Разбират, че няма как да ги получат наготово, и започват да инвестират в развитието на професионалното образование. Освен стажове за учениците правят обучения на учителите за новостите в областта. След въвеждането на делегираните бюджети преподават на директорите мениджърски умения. Участват и в изготвянето на учебните планове. Мая Виденова, мениджър развитие на човешките ресурси в "Овергаз", обаче споделя, че ефектът от това не е голям. "В учебните планове на специалността присъстват всичките ни изисквания. Но учениците, които завършват 12 клас, не са готови по голяма част от тези компетентности", коментира тя. Една от причините е, че 60% от часовете са за общообразователни предмети и времето за практика е изключително малко. В училищата няма и адекватно оборудване, на което учениците могат да се упражняват. Учителите пък преподават по няколко различни предмета и не могат да поддържат квалификацията си. Резултатът са не добре подготвени кадри и в "Овергаз" са изчислили, че от 2000 ученици, завършили битова газификация през последните 10 години, те са наели само 40 (или около 2%). Затова започват да инвестират в конкретни ученици, които са мотивирани, имат интерес от работата и желание да се учат. Предлагат им практика, опитват се да събудят у тях предприемачески дух и търговски умения. Организират състезания, в които екипи от ученици решават конкретни казуси, и най-добрите получават места в компанията. "Когато на човек му трябва нещо, си го създава", казва Мая Виденова пред "Капитал". И допълва: "Разбрали сме, че трябва да бъдем проактивни, да правим това, което работи за нас. Защото това е бизнесът - прави неща, които му носят полза."

Решението

Промяна на цялостната концепция на професионалното образование. Тук трябва да се намеси и министерство на образованието и заедно с общините и бизнеса да оптимизират мрежата на професионалните гимназии, да определят нуждата от кадри според това какви индустрии са развити в различните региони. Учебните планове и програми да се пренапишат с участието на компаниите, а училищата да търсят източници на финансиране и подкрепа за по-модерно оборудване. Служители на компаниите могат да водят уроци и упражнения. В Германия например моделът на професионалното образование е съвсем друг - учениците кандидатстват директно във фирмите, с които училищата имат договори. А в компаниите се случва две трети от обучението им.

Фитнес за ума

Продължаващото обучение е бизнес възможност за университетите, която решава проблеми на пазара на труда 

Идеята

Според статистиката на Евростат от 2010 г. България е на последно място в Европейския съюз по участие на възрастни хора в учене през целия живот. Делът на 25-64-годишните, включени в такива програми, е 1.2% на фона на средно за ЕС 9.1%. Едновременно с това по данни на НСИ над 20% от българското население са с основно или по-ниско образование, а над половината - само със средно. За учебната 2009/2010 г. близо 20 хил. души са напуснали по-рано образователната система.

Актуална статистика от последната година няма, но положението не се е променило съществено. Ученето през целия живот все още е непозната дума в България. От което губят бизнесът, икономиката и обществото въобще. Продължаващото обучение може да реши конкретни проблеми на пазара на труда - застаряващо население, висока безработица и липса на преквалификация на кадрите. В период на икономическа криза пък е още по-смислено човек да търси нови умения и да развива личността си, вместо единствено да се реди на опашка пред бюрото по труда.

Ученето през целия живот е и още една бизнес възможност за университетите. Те имат ресурса (преподаватели, материална база) да организират курсове за допълнителна квалификация за възрастни. Оперативните програми на ЕС пък им дават възможност да кандидатстват с такива проекти за финансиране. Продължаващото обучение може да бъде допълнителен приход за висшите училища.

Примерът

"Мислете за ученето през целия живот като фитнес за ума." С този призив Центърът за обучение през целия живот в Университета в Съндърланд, Великобритания, набира желаещи в програмите си за продължаващо обучение по природни и хуманитарни науки и езици. Таксите са символични - един пълен езиков курс струва около 100 евро с отстъпки за пенсионери, студенти и хора, които получават социални помощи. Програмата Explore пък осигурява достъп до седмични или съботно-неделни курсове, еднократни лекции и семинари, летни училища и групи по интереси срещу за 24 евро на месец. Областите, които се преподават, са от геология до история на технологиите и така желаещите да развият квалификацията си могат да се ориентират какво им е интересно. На разположение са и всички ресурси на университета - библиотеката, преподавателите, дори представители на студентите, които дават консултации. Университетът в Съндърланд не е единственият подобен пример във Великобритания. Такива центрове съществуват в много висши училища, а Университетска асоциация за обучение през целия живот стимулира всякакви активности в тази област.

Решението

Университетите просто трябва да разпознаят тази пазарна ниша и да помислят как да я използват. Европейските фондове са добра възможност, стига да има хора във висшите училища, които да изготвят смислени проекти и да кандидатстват с тях. Задължително е и развитието на електронното и дистанционното обучение, за да бъдат обхванати повече групи от населението. Държавата пък може да помогне със стимули за университетите и компаниите, които инвестират в учене през целия живот.