Помнете Дубай

Когато преди малко повече от година САЩ се опита да приеме скандалния закон за интернет регулация, наречен SOPA, след което и да лансира международната спогодба с подобно предназначение ACTA, онлайн общността буквално експлодира. Под тежестта на гражданския натиск в крайна сметка и двата нормативни акта не бяха одобрени.

Опитите за контрол над глобалната мрежа обаче продължават и стават все по-успешни. В средата на миналия месец, няколко дни преди коледните празници, в Дубай тихомълком беше прието споразумение по линия на Международния телекомуникационен съюз ITU, което подрива фундамента на свободния интернет, създава условия за неговото регулиране от държавите и дори за откровени репресии. И най-странното е, че и българският подпис седи под тази договореност, макар и с някои уговорки.

Добрата новина е, че според повечето анализатори ITU е структура със замиращи функции и по всяка вероятност опитите й за регулация на интернет няма да се случат на практика. Лошата е, че договореностите могат да разцепят глобалната мрежа на две и да създадат нова своеобразна желязна завеса във виртуалната реалност. От едната страна на барикадата са САЩ, ЕС и другите държави от западния свят, които настояват интернет да си остане такъв, какъвто е в момента. От другата са страни като Русия, Китай, Обединените арабски емирства и представителите Третия свят. Те искат да могат да блокират мрежовия трафик по свое усмотрение, да сканират електронната кореспонденция на хората и дори да могат да я филтрират. Към тази група се присламчват и традиционните телекоми, които искат да получават дял от приходите на интернет компаниите, за да осигурят достъп до инфраструктурата си.

В така създалата се ситуация страната ни е заела леко разкрачена поза – хем си запазва правото да приложи новата регулаторна рамка на ITU, хем обяснява как ще се съобрази с ЕС. Който пък е твърдо против въпросната регулация. А изборът в кой лагер да сме е някак си естествен...

Преглед на оригинала