Сподели с властите 2.0

Лошото в случая е, че за разлика от останалите противоречиви законопроекти за регулиране на интернет пространството зад CISPA застават голяма част от американските технологични корпорации като Facebook, Microsoft, Oracle, Symantec, Verizon, AT&T, Intel и др. Документът беше приет от Камарата на представителите в Конгреса на САЩ (долната камара на парламента). Впоследствие обаче беше отхвърлен от Сената (горната камара), след като президентът Барак Обама заплаши, че ще наложи вето. Този процес беше придружен от онлайн протести, които обаче отстъпваха по мащаб на тези срещу другите подобни документи, като SOPA, PIPA и ACTA. Освен това ти път липсваше и масовото отразяване в социални мрежи и в интернет пространството.

Втори шанс

След като CISPA не премина успешно през Сената, проектът като че ли умря. Той обаче изненадващо възкръсна година по-късно и негова подобрена версия отново беше внесена за разглеждане в Конгреса. Проектозаконът беше приет в четвъртък с новите поправки и получи дори по-голямо мнозинство в Камарата на представителите, отколкото преди. Очаква се скоро той да влезе за одобрение и през Сената. Въпреки че протестите не станаха масово достояние и за момента не постигат нужния ефект, от Белия дом отново заплашват, че ще наложат вето на проекта. Според администрацията на президента Обама поправките в CISPA не са достатъчни, за да гарантират защитата на личната информация на потребителите.

"Ако проектозаконът бъде приет в настоящия му вид и представен пред президента, неговите съветници ще препоръчат да бъде наложено вето", коментират от Белия дом, цитирани от сайта на американския вестник The Hill. Самите поправки изключват възможността властите да изискват от компаниите лични данни, свързани с медицинските картони на гражданите, възстановяването на данъци и други подобни. Въпреки това остава опасността правителството да поиска доста всеобхватна информация, без да има издадена съдебна заповед.

CISPA "създава черна дупка", през която може да бъде извлечена всякаква информация от правителството, без да е необходимо разрешение от магистратите. Това коментира Харви Андерсън, вицепрезидент в Mozilla Corporation, цитиран от The Economist. Mozilla Corporaton е организация с идеална цел, която седи зад едноименния браузър и е сред противниците на законопроекта.

Лобиране за половин милиард долара

Основният мотив на вносителите на закона е опазване на американската национална сигурност. "Наше конституционално право е да отбраняваме тази страна", коментира Майк Роджерс, републиканец и председател на комисията по разузнаване и един от вносителите на CISPA. Според него документът ще помогне да се неутрализират кибератаките и промишлен шпионаж, който идва най-вече от Китай.

Причината сагата със CISPA да продължи е проста – документът е силно подкрепян от големи компании и браншови организации. Сред тях са Търговската камара на САЩ, AT&T, Verizon, Comcast, Националната асоциация на кабелните и телеком операторите, Boeing, Time Warner Cable, дори IT компании като IBM, McAfee, Symantec и др. Поддръжниците заделят космически суми за лобиране пред американските власти. От изготвянето на документа през 2011 г. досега те са вложили 605 млн. долара, за да задвижат законопроекта, показват данните на Sunlight Foundation. Най-голяма сума е заделила Търговската камара – 164 млн. долара, следвана от телекома AT&T, който е лобирал с 34 млн. долара. Същевременно противниците на CISPA, сред които са множества неправителствени организации, са предоставили за лобиране едва 4.3 млн. долара. Така на всеки долар, който те предоставят за борба с нормативния, поддръжниците противопоставят 38 долара.

Въпреки големия финансов ресурс, който поддръжниците на CISPA влагат, засега като че ли няма изгледи те да успеят да се наложат. За момента президентът Барак Обама е против документа и е готов да наложи вето, дори и законопроектът да мине през Сената. Новият опит да се прокара този законопроект обаче затвърждава тенденцията, че властите все по-агресивно искат регулират и да имат достъп до необятната информация, която глобалната мрежа съдържа.