Въпрос на приоритети

"Много дискутабилна тема." Така министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова определи в интервю по БНР закона за училищното образование, който се чака от години. По него първо работи екипът на Даниел Вълчев при управлението на тройната коалиция, след това ГЕРБ го довършиха, но не успяха да го приемат в парламента, а сега се пише изцяло нов проект. "Не искам да се ангажирам с дата", заяви министърът, попитана кога законът ще влезе за обсъждане в Народното събрание. И допълни, че "се надява" той да бъде приет преди края на мандата.

И тук са заровени притеснителните моменти. Първо, законът за училищното образование е изключително важен, защото от него зависи осъвременяването на училището, така че да прескочи в XXI век и да отговори на нуждите на ученици, родители, учители, пазара и държавата въобще. От новия закон се очаква също да подобри финансирането на училищата, да обърне внимание на проблемните и да стимулира тези, които се справят добре. Въпроси, които отдавна, отдавна се дискутират и вече трябваше да ги видим на практика.

Министър Клисарова заявява още, че трябва да се намери "оптималният вариант за всички", решенията да са "консенсусни", да се намери "златната среда". Значи пак познатото - от всичко за всички по малко, което никак не се вписва в идеята за решителност и действия. И говори за това, че категоричните (и не толкова популярни) реформи явно плашат статуквото в системата. А ако законът започне да се обсъжда публично, управляващите например ще трябва да отговарят на въпроси за субсидията за частните училища, за професионалното образование, за отпадането на учениците. Които явно не са им в дневния ред.