Банализацията на злото

Етимологията на думата "свиквам" идва от старобългарския глагол "выкноти", който е свързан с глагола "уча". Ако експонираме тази историческо-граматическа метаморфоза върху прехода, ще открием, че някак си сме се научили да живеем със злото и да го приемаме, като го банализираме. Тази седмица стана ясно, че Комисията за финансов надзор разглежда молбата на свързано с Младен Михалев-Маджо дружество, което иска лиценз за застраховане.

Младен Михалев е един от създателите на СИК. През 1997 г. държавата отказа да му даде лиценз за застраховане, въпреки че беше се прикрило под друго име - формално заради неясен произход на капитала, но реално заради скандалната репутация на акционерите. Тогава правителството уж искаше да си върне държавата от мутрите, но вместо да ги разследва, пиеше кафе с тях.

Младен Михалев е един от членовете на т.нар. бригада на борците, която в началото на 90-те се прочу с кражби на автомобили и рекет, а след това превърна рекета в застраховане. Той е участник в "ганстерската война" през 1994 г., като изпразни един пълнител с патрони във входа на казино "Севастопол", седалище на врага на борците Иво Карамански. Нито за тези, нито за други негови простъпки той получи наказание. Липсата на възмездие обезвери обществото, но даде на подобни фигури етикета на недосегаеми за закона.

Тази непрекъсната демонстрация през последните 20 години ни принуди да свикнем с подобни фигури и да ги приемаме безкритично, да банализираме злото. Което е отвратително. Защото точно държавата трябва да слага чертата, да налага правила и да ги спазва. Ако този левент или другите живи като него бяха санкционирани някога за извършените от тях деяния, едва ли щяха да имат наглостта да бъдат толкова видими за обществото.