Да отворим военната "черна кутия"

Във военните среди от години битува схващането, че въоръжените сили трябва да са своеобразна "черна кутия": от едната страна вкарваш финансиране, а от другата получаваш абстрактния продукт, наречен национална сигурност и отбрана. Какво се случва вътре, не е работа на цивилните, които не притежават необходимата експертиза в тази сфера, смятат преобладаващата част от висшите ръководители на армията ни.

Дори обаче да оставим настрана съмненията около валидността на гореописания военен постулат, жестоките факти сочат, че продуктът на изхода на армейската "черна кутия" към момента е меко казано некачествен. Дежурното оправдание на генералите с недофинансирането не е особено коректно, тъй като бюджетът на военното министерство от 2000 г. досега надвишава 16 млрд. лв., като около 1.6 млрд. лв. от тях са отишли за инвестиционни проекти. Знаете ли например, че през 2008 г. парите за отбрана са били с около 500 млн. лв. повече, отколкото са в момента?

Липсата на средства всъщност е по-малката част от проблема. По-голямата е начинът, по който всяка година се изразходват над 1 милиард лева, предназначени за въоръжените сили. Порочната практика до момента е тези пари да се харчат без стратегическа визия: когато остане някой друг милион за инвестиционни разходи, тези средства не отиват за проект, който генерира бойни способности, а в някоя фирма, близка до управляващата партия и коалиция.

Настоящият служебен военен министър си е поставил идеалистичната цел да разбие този сбъркан модел и да организира финансирането на въоръжените сили на проектен принцип. Така приоритетите за развитие на армията би трябвало да са ясно за години напред, а паразитиращите фирми от партийните обръчи да са максимално затруднени при източването на военния бюджет в сянката на секретността. Проблемът е, че Велизар Шаламанов си отива след две до три седмици. И не е ясно дали неговият наследник ще вижда нещата в същата светлина.