Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Не са много темите, които са способни да обединят магистратската общност. Едната е въпросът със заплатите, а другата - дебелината и качеството на изработката на прокурорските и съдийските тоги. Именно по първата тема през седмицата беше постигнато нещо невиждано - абсолютно всички съсловни организации на съдии, прокурори и следователи излязоха с общо становище. В него те осъдиха идеите на финансовия министър заплатите в съдебната система да се определят всяка година по предложение на Министерски съвет и с гласуване на парламента, както и категоричния му отказ да индексира възнагражденията им. Съдиите и прокурорите заплашиха с протести, а стотици магистрати от страната също изразиха подкрепа. Висшият съдебен съвет (ВСС) излезе с декларация, че ще се оплаче в чужбина. В крайна сметка Горанов склони да оттегли предложението, а бюджетът на съда и прокуратурата беше увеличен.
Няма никакво съмнение, че една от гаранциите за независимостта на съдебната е именно бюджетът й. Когато депутатите и министрите определят заплатите на съдиите няма как да очакваме от тях безпристрастност и обективност. В същото време ВСС дължи обяснение - на обществото, на другите власти и на самите магистрати как управлява бюджета, който получава. Защо един съдия гледа 800 дела на година, а друг 20, а заплатите им са еднакви? Защо прокуратурата всяка година успява да се обзаведе с нова почивна станция и стопанисва повече обекти от Санаторно-курортно управление? Какъв е ефектът от десетките милиони усвоени средства по европейските програми (последно - 600 хил. лв. по проект за по-ефективно бюджетиране)? И преди да се изправят срещу другите власти, съдиите и прокурорите трябваше да потърсят отговорите на тези въпроси от съдебния съвет.
Друг е въпросът защо тази тема е приоритетна за магистратите повече от проблемите пред високите хоризонти на правото. Но ще припомним една случка от 90-те години, когато тогавашният председател на Върховния съд Румен Янков прави всичко възможно, за да спре опита на съдебния съвет да отпусне средства за ремонт на почивната станция на прокуратурата и се обръща към кадровиците с думите: "В болниците няма памук, вие ще правите ремонти...
2 коментара
Да...Румен Янков. Скромен човек, невероятен юрист, с чувство за справедливост в сърцето.
Ето това им липсва на нашите магистрати, когато става дума за самите тях (и техните интереси) - чувство за спаведливост.
Лесно е да отсъдиш за другите (г-да/дами съдии), лесно е да обвиниш другия (г-да/дами) прокурори, трудно е да отсъдиш за/обвиниш себе си.
Съдиите сами да си гласуват бюджета, а не парламента като за достъпност до правосъдие нека загубилият на последна инстанция да плаща всичко накрая, а не в началото. Ако приемем, че % от парите са несъбираеми, значи с такъв процент трябва да се завишят таксите. За Контрол на съд и прокуратура има висш съдебен съвет. Ако се промени закона, така че да има 10 представители на съдиите и 10 на парламента за съдийската колегия и толкова за прокурорската това би следвало да е достатъчно. Нека да добавим важните решения да се взимат с 2/3 мнозинство, а парламентарните квоти да са поне по един представител от партия във всяка колегия, а не мнозинството да определя членовете на ВСС то баланс ще има.
Публикувано през m.capital.bg
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.