Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Поредица инциденти през последните седмици - две убийства и най-вероятно самоубийство, отново насочиха общественото внимание към контрола на оръжията в България.
Мъж, който в продължение на осем години незаконно е държал пистолет у себе си, застреля съпругата си, която тормозел от години. Нищо че няма законно основание оръжието да е в него. Нищо че е имало всички законни предпоставки МВР да реагира (нарушена ограничителна заповед) и да потърси оръжието.
Пиянска свада в Септември, след която останали 126 гилзи, завърши с прострелян човек. Първата версия беше, че стрелецът е шестгодишно дете, което незнайно как е успяло да се справи с трите защити на пистолета. После се изясни, че притежателят му и заподозрян за стрелбата е местен лидер на ГЕРБ, който също не би трябвало да има оръжие, защото и преди е имал проблеми с полицията.
Тъжен е случаят с 11-годишното дете от Стрелча, което най-вероятно се е простреляло с ловната пушка на баща си. По закон тя трябва да се съхранява така, че само собственикът да стига до нея.
Общото между тези случаи е, че са функция от очевидното нежелание на МВР да осъществява контрол върху оръжията. Ситуацията е още по-абсурдна, защото този контрол на два пъти през последните няколко години беше обект на щателна проверка от прокуратурата. И какво от това? Данъкоплатците, които наливат над 1 млрд. лв. в това министерство, не се интересуват какви са причините - липса на капацитет, некадърност или корупция, когато в резултат на неизпълнените служебни задължения на полицейски инспектори остават трупове. А в крайна сметка става дума за съвсем формална дейност - щом срокът или основанието за притежание са изтекли, МВР просто трябва да прибере оръжието. Ако полицията и това не може да прави, какво да очакваме за всичко останало?
1 коментар
"Ако полицията и това не може да прави, какво да очакваме за всичко останало?"
Ами нищо не очакваме от нея. Статистиката за доверието на обществото в нея е умопомрачителна. Я има 5-6%, я ги няма.
Когато ти се обадят и те накарат да отидеш до районното, за да те питат "Вие ли сте еди си кой?"... "Да аз съм"... "Вие ли сте пуснали тази жалба?"... "Да"... "Хмм добре"... почваш да си мислиш, че това е просто зле режисиран филм, в който участваш. Но уви събуждаш се ден след ден и осъзнаваш тъжната реалност.
И в този ред на мисли една реформа по "грузинския модел" може би изглежда страхотна идея.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.