Глътка бъдеще в държавата на миналото

Има един сектор от българската икономика, който се откроява от останалите не толкова с оборотите и печалбите си, колкото с много по-различните отношения между участниците в него. Те едновременно са конкуренти, но работят заедно средата да се развива по-бързо и по-добре. Помагат на новите играчи в него и са се научили не само да взимат, но и да дават - време и пари на стартиращите компании. Малко неусетно през последните години стартъп екосистемата в България се разви и в момента към нея се насочват все повече частни инвестиции. Те, разбира се, го правят не само за да помагат на хората с идеи, но и с надеждата да спечелят, но ефектът е, че в момента това е едно много приятно изключение от общата среда, в която конкуренцията често изключва общите действия.

Темата от корицата в този брой на "Капитал" разказва какво се става на стартъп сцената в България пет години след (тогава експерименталната) инвестиция на Европейския инвестиционен фонд. След няколко десетки милиона евро и над 200 финансирани идеи по-късно изводът е, че се е създала екосистема за намиране и отглеждане на иновативни идеи, от които след време може да се появи цяло поколение нови жизнени български компании. На етапа нито една от тях не впечатлява като оборот и печалби, но с малко късмет това ще се промени. По-важното е друго - създаде се среда, която подкрепя истински модерно предприемачество и стотици умни хора могат да се възползват от финансиране и съвети как да развият идеите си.

Това е малка глътка бъдеще в държава, където много хора предпочитат да живеят в миналото.

Докато стартъп екосистемата отглежда компании, които разработват например иновативни технологии за хирурзи, българските политици се опитват отново да намерят оправдания за строежа на втора атомна централа - концепция и технология от 70-те години на ХХ век.