"ДаллБогг" застрахователен проблем

Според Съвета на бюрата "Зелена карта" има съмнения, че тази тревожна практика се прилага от два български застрахователя - "ДаллБогг: Живот и здраве" и "Лев инс", които сумарно държат около 1/3 от пазара. Неспособността на българските институции да се справят с проблема може да доведе до мониторинг на българското бюро и дори в краен случай до изключване на страната от системата, което би означавало повече разходи за местните застрахователи и по-скъпи полици за всички. А самите засегнати обяснят действията си с борба с измами и виждат в острата реакция срещу себе си злонамерена кампания от конкуренти и заговор за дискредитиране на България преди европредседателството.

Краят на търпението

За набъбването на кризата се знае от години, а за ескалирането й около агресивния ръст на "ДаллБогг" до 10% дял при гражданска - от месеци. Още през септември компанията е поставена под мониторинг от българското бюро, а проблемът е поставен и ребром преди дни - на 10 ноември, с рязко писмо от президента на Съвета на бюрата "Зелена карта", адресирано не само до пряко отговорните български и европейски институции, но и до Европейската комисия и премиера Бойко Борисов. В него практиките на двете български компании по няколко параграфа неколкократно са окачествени като "неприемливи" и водещи до рискове за функционирането на системата "Зелена карта" в България. Конкретният повод е, че с инструкции от август 2017 г. "ДаллБогг" оказва натиск върху представители и кореспонденти как да изплащат обезщетения от негово име и да коригират сумите за пострадали. В резултат много от тях са прекратили взаимоотношенията си със застрахователя, като той няма представители в 25 членки на системата, което е основно изискване. А може би най-сериозното обвинение е, че в офертите си за попълване на тези дупки "ДаллБогг" предлага бонуси при изплащане на по-ниски компенсации на пострадали. Освен това застрахователят е обявил за невалидни 800 полици, по някои от които вече има настъпили и заведени щети, като отказва да признае покритие и бави плащания към кореспонденти с ненужни допълнителни изисквания.

Другата поименно спомената компания в писмото е лидерът в автомобилното застраховане в България "Лев инс" с 23.5% пазарен дял. При него проблемът е по-стар и броят на липсващи кореспонденти - по-малък, едва 5. Но сумите са чувствително по-големи. Според данни на Съвета на бюрата само от 7 държави задълженията на "Лев инс" към кореспонденти и национални бюра са 51 млн. евро, а за "ДаллБогг" събраните от 36 държави данни показват 13.4 млн. евро задължения. (Вижте опровержението на тези данни от "Лев инс" тук)

Колко точно е голям проблемът е невъзможно да се прецени. Засега дори и критиците на "ДаллБогг" не отричат, че застрахователят е отговорил на поисканото от него вдигане на гаранционния депозит до 1.2 млн. евро, като когато бюрото изплати обезщетения от него, той се попълва своевременно. Компанията има и презастрахователен договор, така че неясно каква част от разходите й за щети са покрити. Обикновено покритието е за обезщетения над определена сума, така че тук голямата неяснота е дали цитираните от съвета суми са за много на брой малки щети или за няколко големи присъдени суми.

Така или иначе "ДаллБогг" отхвърля всички твърдения, като на свой ред в писмо до същите институции от 16 ноември обвинява Съвета на бюрата и ръководството на българското бюро в защита на корпоративни интереси, лобиране и плаши със съд авторите на писмото. "Българското бюро не признава надлежно упражнени погасителни способи от "ДаллБогг" и незаконно и неоснователно отправя искания за гаранция с цел "ДаллБогг" да плаща два пъти. Нещо повече, в правова държава, каквато е България, ръководството на бюрото не зачита ефекта и последиците от влезли в сила съдебни решения", казват от компанията в отговорите си на въпросите на "Капитал", като виждат в поставянето си под мониторинг "отмъщение за нашите усилия да се борим срещу застрахователните измами".

Когато проблемът става общ

Макар българският пазар на ГО да е нищожна част от европейския, проблемът за Съвета на бюрата е по-скоро принципен. Допускането на подобни практики за тях подкопава базови устои в системата и създава опасност те да се разпространят и затова институцията предупреждава, че ако не се намери решение, може да постави българското бюро под мониторинг. Това ще изисква банкова гаранция в полза на другите национални бюра, а също и стриктни изисквания за презастраховане на целия пазар. Или в превод, това значи повече разходи за всички български застрахователи, което ще се пренесе в по-скъпи полици за всички български граждани.

Но ръководството на международната организация вече е получило карт бланш да наложи мониторингова процедура на България във всеки един момент. През януари предстои общо събрание на Съвета на бюрата "Зелена карта", на което има вероятност да бъде взето именно такова неблагоприятно решение.

Случи ли се това, българското бюро ще трябва премине от индивидуален подход в работата си към солидарен. Това означава, че както в момента всеки застраховател държи определена сума на депозит, с която гарантира плащания по щети с негови автомобили в чужбина, при мониторинг тази гаранция ще е обща и ще се поема от общ депозит. В него всички застрахователи, предлагащи "Гражданска отговорност", ще трябва да внасят и поддържат определените им от Съвета на бюрата суми, които ще са различни в зависимост от пазарния им дял. На този етап може само да се гадае за размера на наложения общ депозит, но прогнозите на специалистите варират от 5 до 50 млн. евро, а и нагоре. Което значи, че ако се върви към най-лошия сценарий, може да има застрахователи, които да не могат да осигурят средства за участие в системата и да трябва да се откажат да предлагат ГО или напълно да излязат от пазара.

"Не изключваме възможността за по-сериозни санкции в бъдеще... като суспендиране на членството на българското бюро в системата "Зелена карта", казват още от съвета. Последното е драстична мярка и означава край на свободното придвижване на български автомобили в чужбина, която според експертите, до които "Капитал" се допита, на този етап не стои като реална заплаха.

Пазарът не харесва това

Пред угрозата да плащат чужди сметки застрахователите в България и местното бюро "Зелена карта" са търсили варианти за овладяване на проблема, но действията им не дават резултат. Показателно за липсата на диалог е, че преди седмица на общо събрание на браншовата асоциация кандидатурата на "ДаллБогг" за член бе отхвърлена с 28 на нула гласа против, с което бизнесът ясно демонстрира негативно отношение. Самата реакция на компанията също прави трудно да се смекчи тонът и да се търси конструктивно решение. В нейния анотиран отговор, в който с различен цвят и шрифт вмъква своите тълкувания на твърденията на Съвета на бюрата, тя внася редица контраобвинения в агресивен стил.

"ДаллБогг" е едно от най-младите на пазара дружества, появило се покрай прелицензирането на здравните фондове в застрахователи. Компанията е под контрола на Тихомир Каменов, чийто основен бизнес е във фармацията и дистрибуцията на лекарства: "Чайкафарма: висококачествените лекарства", "Търговска лига: национален аптечен център", клиники по кардиохирургия. Първоначалният му интерес е в здравното осигуряване, но стъпвайки на застрахователния пазар, бързо се ориентира към най-динамичния му сегмент - автомобилните застраховки. За последните три години растежът му там е повече от феноменален (виж графиката). Това със сигурност събужда професионална завист, но едва ли е основната причина за мразовитото отношение към компанията, както твърдят оттам.

По-вероятна причина са опитите на компанията да избегне плащания, при което щетите излизат на сметката на солидарните фондовете. Пример за това е практиката по анулиране на полици, тъй като застраховките били сключени с подадени неверни данни за собственика. Това е стара схема, при която с фалшив или стар (на предишния собственик) талон се застраховат евтино автомобили, карани в чужбина. Практиката е толкова честа, че в бранша жаргонно наричат тези полици "румънки", макар да се прилага и от шофьори в Италия, Гърция и други държави. Правният спор в случая е дали застрахователят може да се възползва от по-общи разпоредби в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с което да избяга от абсолютните си задължения по Кодекса за застраховането. За целта "ДаллБогг" води дела в различни местни съдилища с променлив успех. Но на база на тях компанията твърди, че не дължи обезщетение, тъй като договорите му за тези автомобили са развалени през съда. Така препраща ангажимента към Гаранционния фонд, който пък може да се изправи пред необходимостта от допълнително капитализиране, за да посрещне тези немалки плащания. В сектора са убедени, че освен клиенти, опитващи измами, има и застрахователи, целенасочено специализирани в продажба на "румънки".

Къде е регулаторът

Засега действията на КФН спрямо "ДаллБогг" са по-скоро меки и изчаквателни. Компанията мина сравнително безпроблемно прегледа на балансите миналата година. По информация на "Капитал" повторните проверки в сектора също не достигат до някакви заключения за подценяване на резервите и капиталов недостиг или ликвидни трудности, което евентуално би могло да обясни опитите за избягване на плащания по щети. През тази година компанията вдигна няколко пъти капитала си, което също създава впечатление, че акционерите й са способни да осигурят финансова подкрепа. Споровете с бюро "Зелена карта" биха могли да доведат до по-задълбочена тематична проверка на регулатора, която обаче би отнела време.

По друга линия може да се действа и по-бързо - липсата на представителства или кореспонденти в държави от системата "Зелена карта", макар двете компании да твърдят, че прекратяването на договорите е по тяхна инициатива, защото не са доволни от работата им. Регулаторът е определил срок до 12 декември "ДаллБогг" и "Лев инс" да запълнят дупките, така че ако не успеят, това би могло да се превърне в основание за частично или пълно отнемане на лицензи. За да се стигне до такава крайна мярка обаче, е нужна политическа воля, която на този етап не се вижда.

Междувременно остава надеждата, че покрай желанието на управляващите да няма шумни провали навръх европредседателството ще се намери начин за избягване на мониторинговата процедура за България. В комплекта аргументи може да се включи задействаната онлайн връзка между застрахователите и МВР, която работи отскоро и доказано елиминира възможността за сключване на "Гражданска отговорност" за автомобили с фалшив талон. Само в първите дни системата е отхвърлила стотици заявки. Освен това предстоящото стартиране на системата "бонус-малус" ще е още един стимул българи да не стават подставени собственици на автомобили, карани в чужбина - при произшествия това ще се отразява на цената на полиците по колите, които реално карат. Но това, което би помогнало най-много и не само в този казус, е българските институции да покажат, че могат да действат адекватно и навременно и най-вече преди проблемите да им бъдат посочени отвън.