Борисов се клати, но не пада

- да се съобразява с поредното дерайлиране на Волен Сидеров от предвидимите релси на (политическата) нормалност (вижте тук)

Тази комбинация от външна и вътрешна нестабилност на пръв поглед изглежда като началото на перфектна буря, която може да събори правителството. Политиката обаче е игра на илюзии и често първият поглед е погрешен. Макар нестабилността да е наистина голяма (и вероятно напрежението ще се увеличава) за падане на правителството и предсрочни избори на етапа е рано да се говори.

Поредицата избухвания на Волен Сидеров само симулират нестабилност по две причини. Първо, по-вероятните обяснения за тях са, че лидерът на "Атака" се опитва да получи повече от партньорите си за евроизборите догодина. Дори и заплахите на Сидеров да са повече от блъф и той да развали "патриотичната" коалиция, това пак не заплашва управлението. Осемте му депутати лесно могат да бъдат компенсирани. Освен това и самият Сидеров в момента няма никаква изгода да разваля коалицията, защото няма по-добра алтернатива. Ако заигравките му с Николай Бареков бъдат доведени до край, те ще са финалният танц на два политически трупа.

ГЕРБ са свикнали да работят с политически съдружници, които се карат помежду си. От предишното правителство и тежките отношения с Реформаторския блок обаче има и друг извод - понякога Борисов може да отиде към избори, защото вижда по-благоприятна и поне на пръв поглед по-стабилна конфигурация. Сега обаче такава не се задава. Развод между патриотите може да ги остави извън парламента и тогава единственият възможен вариант ще е ГЕРБ да влезе в открита коалиция с ДПС - осветяване, което Борисов предпочита да избягва.

Крясъците на различните протести също в определен момент могат да влязат в хармония и провокирани от поредния случай да предизвикат много силна реакция срещу правителството. Засега обаче това не се случва. Протестите от последните дни не са срещу правителството, а пред него - очаква се не правителството да си ходи, а да направи нещо конкретно. И то дава, каквото и да му се поиска. Както вероятно и ще продължи през следващите месеци.

Оцеляването на правителството засега се гарантира и от друго - липсата на друга партия, която да предложи убедителна за хората алтернатива. Въпреки всичките, на моменти истерични, усилия БСП не успява да увеличи подкрепата си, за което помага и това, че вътрешните борби в нея отнемат от енергията й (повече тук). Социолозите отчитат огромна ниша за нов политически проект, но нито Слави Трифонов, нито Мая Манолова (за които много хора заявяват, че биха гласували) реално правят нещо по въпроса.

Така поне засега управлението на държавата ще остане същото. Може и да изглежда, че Борисов се клати, но скандалите и напреженията от тази седмица няма да го свалят.

В броя ще видите още:

Две нови дискаунт вериги за дрехи идват на българския пазар през 2019 г.

Интервю с британския писател Иън Макюън

Корицата на новия брой на "Капитал" Автор : Капитал Преглед на оригинала