Мнения Daily - Доган провежда нов "възродителен процес"

Същевременно обаче движението продължава да провежда един друг възродителен процес - над българската демокрация. Депесарският възродителен процес не подменя името на демокрацията ни. Подменя обаче нейната същност.

Възродителият процес над българската демокрация доведе до там, че у нас няма истинско върховенство на закона. А то е първото условие, за да твърдим, че режимът на управление е демократичен. У нас има институция - тази на главния прокурор, - която е над всички закони и не може да бъде контролирана от друго място, освен от сараите в Бояна.

Възродителният процес над българската демокрация доведе до там, че у нас няма истинска свобода на словото, особено що се касае до медиите. 2/3 от тези медии или са собственост, или се контролират от Делян Пеевски, формално депутат от ДПС. Тази партия твърди, че е в опозиция, но медиите на Пеевски са изключително добре настроени към правителството.

Възродителният процес над българската демокрация доведе до там, че изборните резултати нямат никакво значение, защото ДПС винаги е във властта. Понякога пред кулисите - с БСП, понякога зад кулисите - с ГЕРБ Неслучайно почетният председател на ДПС Ахмед Доган се държи като държавен глава и в края на всяка година свежда до народонаселението мъдри мисли, политически насоки и т.н. Полага му се - в крайна сметка именно той управлява държавата, независимо коя партия формално е спечелила изборите.

Възродителният процес над българската демокрация доведе до това, че у нас пречките пред необузданата държавна репресия стават все по-малко. Именно ДПС бе основен инициатор на законодателството, чрез което може да се отнема имущество на невинни и да се задържат хора за 48 часа, без за това да бъдат уведомени техните близки. Едва ли някой наистина вярва, че това законодателство ще служи за борба с корупцията и тероризма, както твърдят от ДПС и партньорите им от ГЕРБ. По-скоро то ще бъде насочено срещу всеки, дръзнал да се противопостави на възродителния процес над демокрацията, провеждан от сараите.

В крайна сметка всички сатрапи са обречени на политическа гибел. Дори и в България, където хората са доста по-търпеливи спрямо тях. Колкото по-сериозни са пораженията от възродителния процес над българската демокрация обаче, толкова по-трудно ще бъде тяхното отстраняване.

--------

Верижна реакция

"Патриотите" ще са слабата брънка на евроизборите

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче Веле"

Колко избиратели могат да залепнат на мухоловката на българския "патриотизъм"? Ще ги преброим на изборите за евродепутати. Те се падат в третия почивен ден от дълъг уикенд – между 24 и 26 май - и ако не се стигне до нещо непредвидено - катастрофа, смърт в резултат на нечия небрежност или институционално нехайство, или пък граждански протести - избирателната активност може да се окаже твърде ниска.

Фотограф : Анелия Николова

За България тези избори ще имат предопределяща роля – от тях зависи дали за първи път в най-новата ни история ще имаме три вота за година - освен за евродепутати, за местни органи на управление и предсрочни парламентарни. Малкият коалиционен партньор е нагърбен с непосилната отговорност дали третият кабинет на Бойко Борисов ще продължи мандата си. Ако не е на висота, наесен може да се очакват избори "две в едно" - местни плюс предсрочни парламентарни.

За ДПС се очаква да увеличат влиянието си в общини, където част от техните избиратели бяха разколебани във верността си към Движението за права и свободи заради появата на ДОСТ на Лютви Местан. Но партията на Местан почти се е самозаличила и ДПС отново няма конкурент за сърцата и гласовете на българските турци, освен ГЕРБ.

ГЕРБ започва мобилизацията за майския вот от 15 януари, когато активисти тръгват на обиколки под наслов "Европа в нашия град". Тоест - българските национални интереси в ЕС, въпреки последния провал със защитата на интересите на българските превозвачи при приемането на пакета "Мобилност".

Избирателите на ГЕРБ не са така ангажирани към европейските теми, както са тези на БСП, макар че мнозина от тях би следвало да се кълнат в любов на единна Европа - заради ползите от усвояването на европейски средства в трите управленски мандата на Бойко Борисов.

Но при евроскептичните "Патриоти" ще е трудно, въпреки националистичната им и популистка реторика. С излезлите на показ противоречия по различни теми - от протестите на майките на деца с увреждания, Закона за горивата, проверките по морето, Русия и руския патриарх, те показаха, че са слабата брънка в коалицията. А и, за разлика от ГЕРБ, не разполагат с реална власт на местно ниво и трудно ще мотивират и мобилизират структурите си да работят.

В петте месеца до 26 май те са особено застрашени от атаки на конкуренти за мястото им. Марешката партия "Воля" вече започна, в желание да покаже пригодност и лоялност за ролята на патерица, "златен пръст" или каквото ѝ отреди ГЕРБ в евентуално управление. Ако "Обединени патриоти" успеят да преодолеят раздора на раздорите: кой да оглави листата за евродепутати - лидерът на "Атака" Волен Сидеров или евродепутатът Ангел Джамбазки (ВМРО) - коалицията ще може да се прицели в европейска тема, която да я обедини, както беше с Истанбулската конвенция. Но трипартийното обединение се друса от разпри, което осуетява присъединяването на нови патриотарски дружини.

Часовниковият механизъм на преференциите може да изиграе номер в коалиционната листа на "Патриотите". Освен ако партиите не се разберат предварително помежду си да няма преференциално гласуване. А междувременно трябва да се подготвят и мухоловките.

---------

Геополитика

САЩ пропусна да привлече Русия в битката срещу Китай

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Да, оста Вашингтон - Пекин ще бъде определяща за 21 век, или поне за тази част от него, която ни се удаде да предскажем от гледна точка на днешния ден. Но останалите неща - Близкият изток, Русия, Европа ... не са "дреболия, мушици, които кръжат по гърбовете на двата слона." Ако Западат бе успял да интегрира постсъветското пространство - включително Южен Кавказ и Украйна в евроатлантическата сфера за сигурност, съперничеството на Америка с Китай щеше да изглежда по съвършено различен начин.

Източник: Reuters

Първо, Западът щеше да има контрол върху тази част от Евразия, която излиза на Каспийско море и постсъветска Централна Азия. Това прави границите на геополитическото състезание между Пекин и Вашингтон твърде различни от тези, които имаме днес.

Второ, ако Западът бе интегрирал постсъветското пространство в евроатлантическата система за сигурност, Русия на Путин нямаше да бъде съперник, а съюзник на Запада за дълъг период от време занапред. Именно отказът на Вашингтон да интегрира постъветското пространство в атлантическата система за сигурност създаде пространството за независима геополитическа игра на Путин, чието начало той обяви през 2007 г. в Мюнхен.

За съперничеството между Вашингтон и Пекин има значение на коя страна застава Москва. Русия можеше да бъде на страната на Запада ако ... бе принудена от позиция на силата - от интегрирането на нейната "сфера на влияние" - постсъветското пространство - в системата за сигурност на Запада.

Европа е неотделима част от геополитическото лидерство на Америка. Ако някой си представя Америка като лидер без или дори против Европа, то той умее да фантазира, но не умее да анализира. Общността на икономическите интереси на Запада е не по-малко важна от общността на неговите интереси в сферата на сигурността.

Разбира се, този преглед на предусловията на едно успешно за Америка състезание с Китай може да продължи. Близкият изток не е само петрол, Япония е ключов съюзник, динамиката на Корейския полуостров е важна предпоставка за накланяне на везните в едната или другата посока. Лидерството винаги е нещо повече от простото признание на другите, че си пръв.