Образование и заетост за борба с бедността

Представените криви на доходите са формирани около медианния доход и линията на бедност – към 2017 г. те са съответно 555 лв. и 333 лв. на лице от домакинство. Доходите са разделени на 30 групи, като всяка от тях отговаря на 1/5 от линията на бедност, и разпределението на населението по този критерий е представено в графика 1.

Най-големите струпвания са при домакинствата между линията на бедност и медианния доход – в тази група с доходи на лице от домакинство между 333 и 555 лв. влизат 2.2 милиона души.

Под линията на бедност са други 950 хил. души, a с доход над средния за разглежданата година – 699 лв., са малко над 3 млн. души. Спрямо предишното изготвяне на кривата на доходите от ИПИ разпределението ѝ се е "изгладило" до известна степен – докато през 2013 г. имаше още едно видимо струпване на хора около медианния доход, през 2017 г. второто струпване вече се е изместило над средния доход на лице от домакинство. Това е следствие както от чувствителното повишаване на доходите през последните години, така и на увеличения дял на доходите от заплата заради скока в заетостта.

Кривата на доходите показва и някои особености на неравенството у нас. Въпреки че формално индикаторите за неравенство сочат ръст през последните години, това е следствие най-вече на по-бързия ръст на доходите на най-богатите домакинства, което им позволява да увеличават разликата спрямо средната класа и бедните. Постепенната нормализация на разпределението (в математическия смисъл) на доходите обаче говори за нарастване на дела на хората със средни и над средни доходи.

Преглед на оригинала

Сама по себе си кривата на доходите обаче не е достатъчна, за да обясни факторите зад бедността. Графика 2 представя населението, разпределено в същите доходни групи спрямо линията на бедност, но и според най-високата достигната образователна степен. Връзката между образование и доходи е повече от очевидна. Притеснително е, че почти половината от хората с основно и по-ниско образование са в пика на разпределението и под линията на бедност. Очаквано хората със средно образование следват почти точно общата крива на доходите, с леко изместен спрямо медианния доходен пик.

Най-отчетливата разлика е при хората с висше образование – при тях няма видимо струпване в една отделна доходна група, но хора под линията на бедността почти няма. При тях е и най-големият брой хора с доходи на лице от домакинството над 2 хил. лева месечно (останали извън графиката) – почти 200 хиляди души. С други думи, дори и на фона на основателните съмнения за качеството на висшето образование в България придобиването му до голяма степен гарантира задържане извън групата на бедните и дори доходи над средните.

Преглед на оригинала

Ключова роля при риска от бедност играе и икономическата активност (графика 3). Докато при заетите (независимо от типа заетост) струпването е около и над средните доходи, значителен дял от безработните, пенсионерите и неактивните остават под и около линията на бедността. За по-младите бумът на пазара на труда през последните пет години се оказа път към излизане от нея. Хронично ниските доходи на пенсионерите обаче са доста голямо предизвикателство, тъй като повишаването им е въпрос на държавна политика и обективни бюджетни ограничения.

Като цяло кривите на доходите дават най-вече повод за оптимизъм благодарение на видимото разширяване на средната класа. Продължава да е валидно заключението, че единствената относително сигурна стратегия за задържане извън групата на бедните е комбинацията от високо образование и заетост.

* Равнище на дохода, което разделя лицата или домакинствата на две части - половината получават по-висок доход, а другата половина - по-нисък. Медианният доход е различно понятие от средния доход. Например: ако 5 лица получават съответно 5, 10, 15, 30 и 40 лв. месечно, медианният доход е 15 лв., а средният доход е (5+10+15+30+40):5, или 20 лв.