Три синджира неграмотни

• Тъй като тестовете мерят т.нар. функционална грамотност (доколко знанията на децата им помагат да се оправят в живота), лошото представяне на голяма част от учениците означава, че когато те излязат от училище, ще се сблъскат със сериозни проблеми.
• Ниските резултати са пряко свързани с това колко ще расте или по-скоро с колко няма да расте икономиката през следващите години, както ще разберете в един от текстовете от темата.
• На голяма част от българските деца от това поколение ще им е изключително трудно да се конкурират успешно с връстниците си от други европейски държави.

Има ли какво да се направи? Разбира се. Ситуацията е неприятна, но може да бъде подобрена:

• Правителството трябва да направи истинска и сериозна реформа в образованието.
• Тя включва различни начини на преподаване, различни системи и различни методи на изпитване.
• Промяната обаче никога няма да дойде наготово изцяло от правителството (вижте началото на текста).
• За да се промени образованието, са нужни постоянен натиск от хората и сериозни усилия от страна на учителите.
• В интерес на истината усилия се полагат и в момента - дори и от отделни хора от държавната администрация, но те очевидно не са достатъчни.

(Подробни данни и интересни анализи по тази тема може да видите тук.)

Другата тема от броя, която показва, че правителството не решава проблемите, а предимно ги субсидира, пак е свързана с децата. През последните седмици след един трагичен случай на починало дете между правителството и българските педиатри се образува огромно напрежение. Покрай тази история се разбра, че системата на здравната помощ за деца е лошо организирана и финансирана. Лекари има, за да се работи нормално, не трябват чак толкова много пари, проблемът е основно в организацията. Топката отново е в правителството, но пак - да се чака то само да направи нещо, ще струва още много загубени години. Без силен натиск и усилия от различни групи положението ще става само по-лошо. (Вижте как могат да се решат проблемите в педиатрията на тук.)

Общото между образованието и здравеопазването е, че и двете са солидарни системи. Роналд Рейгън беше крайно десен политик и вероятно би оставил пазарът да реши проблемите с тях. Тук и днес обаче реформите в двата сектора не могат да се направят само от търсенето и предлагането. Пазарът и в момента решава частично проблемите в здравеопазването и образованието - хората с пари и/или социален капитал получават по-качествени обслужване в болниците и достъп до по-добри училища. Това обаче само задълбочава и без това много сериозните разделения в българското общество, което от своя страна предполага още по-големи драми след години.

Качественото образование и доброто здравеопазване в България може да се случат след смислени промени, прокарани от ефективни и честни политици. За огромната част от сегашното партийно поколение обаче това не са приоритетни теми. Фокусът на настоящото управление е предимно в усвояването на еврофондове и бюджетни средства. То консумира стойност, а не я създава, а междувременно само субсидира проблемите в болниците и училищата. И ако училищата продължават да изплюват неадекватни на времето хора, натискът за реформи ще става все по-малък.

В броя ще видите още:

Бъдещият жк "Галакси"

Кои са най-добрите безжични слушалки на пазара

Няколко препоръки за вкусна улична храна в София