От какво боледува педиатрията

"Минавах тази сутрин на визитация и виждам, че родителите на едно дете снимат всичко, което правя и говоря. Нямат ми доверие", казва д-р Слави Филчев, завеждащ педиатричната клиника в Пета градска болница – София, който е избран от родителите за педиатър на годината.

Независимо какво покаже проверката за смъртта на детето, която омерзи лекарите в три болници обаче, доверието в медиците като цяло и педиатрите в частност, беше публично разбито на пух и прах от премиера с призива му да има "възмездие" срещу "виновните лекари." Двама от анестезиолозите, участвали в спасяването на детето, се отказаха да практикуват и така оставиха без спешно звено специализираната педиатрична болница в София. Сега за това какво детско здравеопазване искаме не може да се говори спокойно и без емоции, а рецептите за него стават все по-дълги и сложни.

Педиатрията в числа

В България живеят около 1.2 млн. деца на възраст от 0 до 18 години. Според проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация, за тяхното лечение през тази година здравната каса ще отдели около 450-500 млн. лв., което представлява 11% от бюджета на здравната каса от над 4.3 млрд. лв. В тази сума са включени плащанията за капитационна такса на личните лекари за записани при тях деца, за преглед извън болницата и за лечение в болницата, лекарства и ваксини. Логично, с тази скромна сума детското здравеопазване трудно може да се нарече приоритетна област в медицината. Още повече че тези средства ще стигнат толкова едва сега, след като от 1 юни за първи път от повече от 10 години цените на педиатричните пътеки бяха увеличени средно с 10-15%, за което НЗОК отпусна от резерва си 50 млн. лв. Това се случи след протеста на лекарите от педиатричната болница "Проф. Ив. Митев" в София и след дългото настояване на Българския лекарски съюз клиниките, които лекуват деца да получават нормално заплащане за дейността си.

От здравната каса отбелязаха, че болниците, в които са разкрити структури по специалността педиатрия, са общо 120 на брой. Деца обаче могат да се лекуват в почти всички лечебни заведения за болнична помощ по клинични пътеки, предназначени за всички възрасти (например хирургия, ортопедия, лицевочелюстна хирургия, онкология, офталмология и др.). Лечебните заведения за болнична помощ, които могат да лекуват деца по клинични пътеки, са общо 308 при общ брой болници в България в момента 346.

Според данните на Националния статистически институт педиатрията е една от най-многобройните специалности след кардиологията (1747 практикуващи) и акушерството и гинекологията (1742). С детско здравеопазване се занимават общо 1735 лекари, което е повече от броя на хирурзите в България, които са общо 1576.

Проблемите в тази специалност, както и в повечето от останалите е, че голяма част от тези лекари са лични лекари в извънболничната помощ, а не работят непременно в клиниките. Освен това специалността е дефицитна, практикуват я множество специалисти в пенсионна възраст, а много малко млади лекари се изкушават да специализират детски болести.

Една от причините до съвсем скоро беше, че педиатричните пътеки в болниците бяха най-слабо платените, а в същото време децата биват лекувани дълго и внимателно, което води до задлъжняване на болницата. За прегледи в извънболничната помощ пък личните лекари не получават никакво заплащане от здравната каса освен такса за записан пациент (18 лева годишно и 12 лева за профилактичен преглед). Лекарите са длъжни активно да издирват децата за преглед и ваксинация.

"Лечението на малки деца изисква специална подготовка. Диагностиката се случва доста по-трудно, отколкото при възрастен човек, операциите са много по-прецизни, отговорността е в пъти по-голяма. В същото време работата е изпъстрена с много силен натиск върху екипите от страна на родителите и близките, а освен това специалността е изключително зле платена и перспективите за развитие са тесни", коментира млад лекар, който обяснява защо той и колегите му не проявяват интерес към специалността.

"Педиатрията е една от специалностите с най-много изисквания и най-слабо заплащане. За да стане по-атрактивна, тя трябва да бъде добре платена и организирана. Заплащане на детското здраве няма, в същото време колегите не могат да смогнат на административните изисквания, документация, регистри. Свободният достъп до лекар е абсолютно неограничен и в голяма част от случаите родителите злоупотребяват и при най-малкия проблем", казва д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ.

Безчет проблеми

Родителите трудно разпознават спешни от неотложни състояния, което ги затруднява сериозно при взимане на решения какво да правят в конкретни ситуации, особено извън работното време на личния лекар.

"В тези случаи според състоянието на детето те имат различни възможности и често се объркват. Могат да потърсят помощ от лекар, с който ОПЛ има договор за оказване на неотложна помощ, да повикат линейка или да отидат на място в спешно отделение. Това объркване създава паника сред родители, особено при претоварени с пациенти кабинети или спешни отделения. Много често родителите се заблуждават, че навсякъде има спешно отделение и понеже отиват с дете, непременно трябва да ги прегледат - обаче всъщност не всяко лечебно заведение разполага със спешно отделение и не всяко спешно отделение разполага с педиатър", коментира адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Шаркова и партньори".

Според нея е необходимо да се инвестират усилия в информационна кампания за родителите кои болници какви възможности имат и как да се преценяват различните състояния на детето.

Това естествено трябва да бъде част от по-голяма стратегия за детското здравеопазване. В момента няма нито стратегия, нито анализ какво е състоянието на мрежата и какво трябва да се предприеме, за да има кой да лекува децата.

"Трябва да има ясна визия и ангажимент на държавата как трябва да бъде организирано и финансирано детското здравеопазване, което е част от цялата здравна система. В момента няма достатъчно педиатри и всички знаят това. След случващото се никой не иска да стане педиатър. Финансирането е структурирано парадоксално - за да получават болниците достатъчно пари, трябва да имат повече болни", коментира проф. Пилософ.

Въпросът с разкарването на родители в търсене на болница и лекар е отново въпрос на организация от страна на държавата. Повечето детски болници и клиники са държавни. Държавна политика е и липсата на ясна оценка колко легла са нужни за децата, особено в "болните" месеци, и лимитът за прием на пациенти, наложен от НЗОК.

"Когато детето се е влошило, със сигурност лекарите са приложили всички умения, за да спасят живота му. Притесненията ми са, че цял ден то е било размотавано по болниците, не му е била поставена диагноза, било е в педиатрията, но не е регистрирано, завели са го в болница "Лозенец", върнали са го в педиатрията и след като нищо не е могло да се направи, е пратено в "Пирогов". Това е системна грешка", смята Пенка Георгиева, председател на пациентски организации "Заедно с теб".

Педиатрите казват, че проблемът продължава да бъде не само недостатъчният брой педиатри, в повечето случаи – мизерните условия на работа, но и това, че нито един лекар не е задължен да поддържа квалификацията си.

"България е единствената европейска държава, в която продължаващото медицинско обучение не е задължително. В останалите, ако след 4 години не представиш доказателства, че си се обучавал, не ти продължават лиценза за работа. Така се осигурява качеството", смята Пилософ.

На политическо ниво - в правителството, парламента или някоя от големите партии, обаче подобен разговор не се води. Темата за промените в системата на здравеопазването - тези реформи, които ще направят работата на лекарите и лекуването на пациентите по-ефективно, не се повдига. Следващият път, когато стане трагедия, вината пак може да бъде прехвърлена на лекарите. Сигурното е само е, че промяна в системата - на педиатрията или цялото здравеопазване, засега не се предвижда. Свиквайте.