Съдът ли трябва да реши има ли климатични промени

В този контекст щатът Масачузетс повдигна формално обвинение срещу една от най-големите публично търгувани енергийни компании в света за това, че нейните експерти са знаели за предстоящите климатичните промени и не са информирали подходящо своите инвеститори през годините. На 24 октомври главният прокурор на Масачузетс Моура Хейли внесе иск за вреди от името на гражданите на щата.

Обвинение в две части

Формално погледнато, делото не засяга пряко климатичните промени и ролята на енергийната индустрия в този процес. В първата част на обвинението се твърди, че в продължение на десетилетия компанията е въвеждала в заблуждение своите инвеститори, като умишлено е прикривала ключови факти относно наблюдаваните тенденции в изменението на околната среда. Наред с това според Хейли енергийният гигант прилага същите практики, за да скрие ролята на своите продукти в интензификацията на климатични рискове. Твърди се, че действията на компанията неправомерно са повлияли на инвеститорите да купуват, продават, задържат или оценяват нейни ценни книжа. Стратегически доклади, представени по делото, съдържат търговски и инвестиционни планове за десетилетия напред. Съществена част от тях са базирани на прогнозите на компанията относно търсенето, цената и регулацията на изкопаеми горива, имайки прогнози за бъдещето развитие на климата.

Втората част от обвинението навява спомени на делото срещу американската цигарена индустрия от 1998 г. Тогава четирите най-големи производителя на тютюневи изделия бяха осъдени заради маркетингови кампании, заблуждаващи обикновения потребител за рисковете, свързани с тютюнопушенето. Енергийният гигант е обвинен в даване на подвеждащи твърдения, насочени към гражданите на Масачузетс, имащи за цел да вменят представа, че употребата на основни нейни продукти допринасят за намаляване емисиите на парникови газове. Обвинителите твърдят, че компанията е имала ясна представа за предстоящите последици от производството на своите продукти още от края на 70-те години на миналия век.

Голямата картина

В строго юридически план обвинението касае въпроси, свързани с потребителските права и доброто корпоративно управление. Към конкретиката на делото обаче следва да се добави политическата обстановка, която го заобикаля. След избора на Доналд Тръмп за президент и множеството мерки, които неговата администрация предприе да ограничи законодателството за защита на околната среда, редица политически фигури на щатско ниво решиха да вземат битката срещу климатичните промени в свои ръце.

Пример за това е Американският климатичен съюз (United States Climate Alliance) - коалиция, формирана на 1 юни 2017 г. от 24 щата, които доброволно се задължават да достигнат целите, заложени в Парижкото споразумение. Дори търсенето на съдебна отговорност от енергийните гиганти само по себе си не е прецедент. Преди година щатът Ню Йорк също повдигна обвинения към енергийната компания, като теса сходни с тези от настоящия случай, макар и с по-тесен обхват. По същото време Вирджинските острови готвеха трето обвинение срещу енергийния гигант, но до дело в крайна сметка не се стигна.

Предвид крайно противоположните обществени мнения, сякаш между редовете на американските дела се чете един крайно любопитен въпрос: "Има ли климатични промени, предизвикани от човешката дейност". Въпросът е много интересен, но може ли да бъде отговорен окончателно от съд? Не и според българската и континенталната правна система. Решение на съд по фактите, че има или няма антропогенни климатични промени, няма да е право, с което всички са длъжни да се съобразят. Все пак ще е интересен съдебен прочит на фактите. Ще е и един от маркерите за бъдещите тенденции как други световни и национални институции могат да четат фактите по този въпрос.

Европейската перспектива – регулации, а не дела

Делото в Масачузетс е поредната индикация, че темата с климатичните промени прониква възможно най-дълбоко в институционалните и правните фундаменти на западните общества. За разлика от САЩ обаче европейските усилия не приемат формата на дела срещу отделни играчи в енергийния сектор. Чрез законодателен път се цели да се предизвика цялостна еволюция в практиките на държавния и частния сектор и ролята им в опазването на околната среда.

Съществени стъпки в тази посока са амбициозните цели в областите на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и емисиите от парникови и вредните газове. За заздравяване на целите на 8 март 2018 г. Европейската комисия публикува План за действие: Финансиране на устойчив растеж. Предвижданите промени ще се движат в три основни посоки: преориентиране на капиталовите потоци към по-устойчива икономика, въвеждане на устойчивостта като фактор в риск мениджмънта, насърчаване на прозрачността и дългосрочната визия.

На 20 юни тази година комисията публикува допълнение към своите Насоки за оповестяването на нефинансова информация – най-вече такава, свързана с климат. Бяха предприети първи стъпки по въвеждането на единна система (таксономия) за класификацията на устойчиви дейности на ЕС.

ЕК предвижда и публични финансови мерки за целите си. Очаква се нужда от допълнителни годишни инвестиции от 180 милиарда евро. ЕК е поела ангажимент да задели най -малко 20% от бюджета си пряко за въпроси, свързани с климата. Още през 2017 г. Европейският фонд за стратегически инвестиции насочи една трета от инвестициите към проекти в областта на енергетиката, околна среда, ефикасно използване на ресурси и социална инфраструктура. Има и се очакват и много други правни и финансови мерки е Европа в идните години относно климата. Наблюдаването и спазването на новите регулации ще избегне подобни дела като тези в САЩ за в бъдеще.