Наш’та тол система 4-4-2

Въвеждането на тол системата в България се движи в странния ритъм от 4 крачки напред, 4 назад и накрая 2 в страни. В резултат на този небивал хаос, съпътстван и от куп скандали, парите от тол такси изчезват още преди да са събрани. Първоначално, когато се представяше тол системата и се сключваше 200-милионният договор с "Капш" за нейната изработка, управляващите планираха да събират от тежкотоварния трафик по 1 млрд. лв. на година. Впоследствие сумата спадна до 600 млн. лв., а след последните заплахи за протести на превозвачите се понижи до около 450 млн. лева. Има обаче сериозни опасения, че и това ще е много, тъй като цените са свалени с 40%, а обхватът - наполовина.

На практика печалбата ще е още по-малка, тъй като няма да има постъпления от винетки. Сега тежкотоварният трафик генерира по над 120 млн. лв. на година и ако тази сума се приспадне, нетният ефект от тола се свива до малко над 300 млн. лева. В същото време второкласните пътища стават безплатни за камионите и автобусите, а държавата ще трябва да си изплаща монтираните вече по тях рамки за отчитане на превозните средства. В бъдеще те може да влязат в употреба, но засега ще са по-скоро паметници.

След тези отстъпки от цените и обхвата основният въпрос с финансирането на пътния сектор отново остава без отговор. Между 300 и 500 млн. лв. са минималните годишни суми за поддръжка на основните пътища и магистрали, без да се броят второ и третокласните. А редица от ключовите нови проекти като пътя Видин-Ботевград, магистрала Русе-Велико Търново, тунела под Шипка и т.н. е предвидено да се строят именно с парите от тол такси, тъй като европейската помощ за този сектор рязко намалява след 2020 г. Но докато важните решения за държавата се вземат не на базата на анализи и сметки, а за да се запази стабилността на правителтвото, резултатите ще бъдат все такива.