Игра на цени

България използва способа на международното рефериране като едновременно с това е въвела правилото, че при всяка проверка (на 6 месеца и на 24 месеца в зависимост от статута на проверявания лекарствен продукт) цената, на която производителят може да продаде лекарството към съответните търговци на едро в страната трябва да бъде равна или по-ниска от най-ниската цена на същото лекарство в държавите, включени в нашата референтна кошница.

Целият описан процес се изпълнява изключително стриктно и не зависи просто от волята на някой производител.

След определянето на пределната цена, на която производителите могат да продават лекарствените продукти на територията на страната, по изрично нормативно определен ред (с фиксирани проценти на надценка) се формира цената на търговец на едро и цената на търговец на дребно (т.нар. аптечна цена).

Всеки търговец на едро може да продаде на лечебните заведения и на аптеките лекарствени продукти на цена равна или по-ниска от нормативно определената и публикувана цена на търговец на едро.

Какво се случва, когато лекарството се заплаща от НЗОК

В случай че лекарственият продукт се заплаща от НЗОК, се прибягва до още едно допълнително и нормативно определяне на ценови праг, до който стойността на лекарството може да бъде възстановена на конкретна болница (или за конкретен пациент) от НЗОК. Това е процесът на определяне на референтна цена. В хода на този процес се разглеждат официално определените цени на всички лекарствени продукти с едно и също активно вещество. Определя се колко би струвал 1 милиграм, 1 дневна доза (определена от СЗО) или 1 месечен курс терапия на всяко едно от условно еднаквите лекарства спрямо тяхната официална публикувана цена. Получената най-ниска цена се приема за референтна за всички производители на лекарства със същото активно вещество и техните цени за публичния фонд (НЗОК) се преизчисляват спрямо тази най-ниска референтна стойност.

Какво означава това за НЗОК

След като са определени цените на лекарствата за НЗОК на база референтна стойности и е решено, че дадени лекарствени продукти се покриват от НЗОК, то официално НЗОК е приела и гарантира, че е готова да плати на всички лечебни заведения точно тази цена в пълния ѝ размер.

Оттам насетне, ако чрез обществените поръчки (приемаме за категорично необходим процес за всички, доколкото потребяват публичен ресурс), централизирано договаряне или просто чрез процесите на естествена конкуренция на пазара се постигнат по-ниски цени, то това не само, че не е източване на публичния ресурс, а е спестяване от средствата, които НЗОК изначално е била готова да предостави на всяко от лечебните заведения (вкл. на държавните и общински такива).

Търговците на едро могат да продават на лечебните заведения на цена, не по-висока от цената, определена по описания механизъм за определяне на референтна цена, а производителите могат да продават на търговците на едро на цена не по-висока от нормативно определената за тях. Никой обаче не може да забрани нито на производителя, нито на търговеца на едро да правят отстъпки от дефинираните прагове, доколкото тези отстъпки биха били законни и не формират дъмпингови цени.

Няколко спекулации се направиха с това, че ако производителят е продал на търговеца на едро, условно, на 100 лева, то последният не може да продава на цена 1063 лева (ако това е референтният праг). Последното твърдение е напълно невярно, тъй като производителят може да е дал огромна отстъпка на търговеца, но това не е променило факта, че търговецът има ограничение в надценката, която може да прилага само върху максимално допустимата за него продажна цена, но не и върху тази, на която му е продадено дадено лекарство.

Кои въпроси останаха незададени

През цялата изминала седмица от емоции за недобросъвестни практики в здравеопазването никой не попита дали е налице гаранция, че ако всички болници бяха провеждали процедури по обществени поръчки, то нямаше да имаме същите разлики в цените, каквито са констатираните към настоящия момент. Макар и това да е малко вероятно, никой не попита и дали е сигурно, че ако всички болници провеждат обществени поръчки, няма да се постигнат средно по-високи цени от сегашните или пък дали цените няма да се понижат до такава степен, че лекарствата да изчезнат от пазара поради липса на интерес.

Интересен е фактът, че никой не постави въпроса дали и след като на НЗОК са ѝ станали известни данните за разликите в отстъпките, които могат да бъдат постигнати за определени лекарствени продукти, същата е направила опити да покани или да проведе преговори с производителите за получаването на доброволни отстъпки, които вместо към търговците на едро можеха да отиват директно и гарантирано към НЗОК.

Разбира се, подобна инициатива би могла да има и от самите производители, което пък щеше да елиминира възможността да отговарят за разходи, в които те не са участвали доброволно и за които не са се съгласявали да поемат отговорност.

Процесът по преговорите за отстъпки и изпълнение бюджета на НЗОК е изцяло в ръцете на самата институция и не следва и не може да бъде прехвърлян като отговорност на Министерството на здравеопазването или на медиите.

Не на последно място, оплакването на производители за това, че следва да възстановяват разходи, които не са генерирали към НЗОК, е резултат от налагането на един спорен механизъм за отнемане на доходи от компаниите, който, освен че е предложение на НЗОК, беше приет по непрозрачен и без достатъчно обществено обсъждане начин.

Къде остана конкуренцията

Страстите за установени нередности и неморално поведение очевидно застават над рационалните констатации затова, че производителите, търговците на едро и лечебните заведения имат качеството на участници на пазара на лекарствоснабдяване и като такива трябва да спазват правилата за конкуренция.

Възможно е и без излишни конспирации да си зададем въпроса, налице ли е съгласувана практика между някои от участниците за продажбата на определено ниво на ниски цени или съответно на умишлено и съгласувано поддържане на високи цени към определени болници? Възможно ли е да са налице действия, чрез които да се цели изключването от пазара на определени производители? Възможно ли е да е проблем, че някой е продавал на неразрешено ниски цени, а не на официално определените и пределно допустимите референтни цени?

Всички въпроси вероятно ще намерят своите отговори след законодателните промени, които се очакват да бъдат реализирани и след проверките, които всички ще направят.

Поставените въпроси целят да провокират един различен поглед върху ситуацията, за да елиминираме идеята за "порочни практики", които освен моментна сензация, доста често в дългосрочен план постигат лош ефект върху пазара и най-вече върху достъпа на българския пациент до лечение.