Скъпите лекарства в болниците - какъв е казусът

Здравният министър Кирил Ананиев и управителят на касата ще трябва да разкажат пред парламентарната здравна комисия какво наистина се е случило на заседанието й днес (четвъртък).

Каква е регулацията

Лекарствата са стока с регулирана максимална цена, която се следи от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти към Министерския съвет. Продажната стойност на ниво производител се сравнява всеки ден с подобни цени в останалите европейски здравни каси и ако бъде намерена по-ниска, съветът служебно намалява цената и в България. Здравната каса и болниците покриват около 10 хиляди лекарства. Съветът е съсредоточен върху най-скъпите продукти, които могат да спестят най-много като разходи на здравната каса и болниците. Веднъж годишно обаче се прави задължителен преглед на всички лекарства. Самият производител или вносител също може да подаде документи и да намали цената си, ако е започнал да я получава на по-ниска стойност.

След като цената на лекарството е регистрирана и то се покрива от здравната каса или болниците, по закон производителят не може да продава директно на крайни клиенти, за да не манипулира пазара. Той трябва да продаде стоката си на търговец на едро с лекарства. Вторият има право да си начисли надценка от 4%, 6% и 7%. Ако цената на производителя на лекарството е над 30 лв., надценката е 4%, а ако е под 10 лв. - 7%.

След като търговецът на едро начисли надценката си, той може да продава лекарството на друг търговец на едро, на болнична аптека или на т.нар. открита аптека, която работи с граждани.

Какво се е случило с конкретното лекарство

Лекарството, с което даде пример д-р Дечев, е за химиотерапия. До преди няколко години то е било оригинален продукт без аналог и цената му е била около 2300 лв. През последните години са се появили четири нови копия и цената е паднала – до 1063 лв.

През миналата година НЗОК въведе механизъм, при който ако дадена компания е продала повече лекарства от предишната година, тя трябва да възстанови на касата средствата за опаковките, които е продала на болниците в повече. В края на годината компанията "Алводжен", която е дистрибутор на едро, е била извикана в НЗОК, тъй като е надвишила лимита и от броя опаковки от въпросното лекарство за химиотерапия и трябва да връща на НЗОК пари. Компанията е казала, че наистина е продала съответния брой опаковки, но не всички на цена от 1063 лв., а някои - на цена от 200 лв. бройката. Не става ясно защо се е получила такава разлика в продажната стойност на един и същ медикамент.

Според д-р Дечев виновни в случая са болниците, които са фактурирали на касата лекарството на най-високата цена, докато държавните клиники са провеждали търгове и са постигнали цена от 200 лв. между различните конкуриращи се компании. Освен това той допълва, че отговорност носи държавата, която дава лиценз на търговците на едро и болниците.

Ето оттук започват тълкуванията, с които здравният сектор се занимава през последните дни.

Според фармацевтични компании и болници става въпрос за единичен случай, който не е напълно анализиран. Според тях не е ясно и защо здравната каса не е забелязала различните цени, по които е плащала месеци наред. Частни болници, чиито имена Дечев спомена пред медиите, твърдят пред "Капитал", че са пазарували лекарството на по-високата цена, не им е била предлагана по-ниска и така и са фактурирали продукта на здравната каса.

Къде е проблемът според лекарствения закон

"Алводжен" е регистрирана като търговец на едро с лекарства. Ако е продавала на едни болници на 200 лв., а на други на 1063 лв., тя би трябвало да бъде глобена, тъй като не спазва лекарствения закон, според който може да си начисли само надценка от 4%. Освен това трябва да бъде проверено как това нарушение се отразява върху конкурентната среда, тъй като подобна ниска цена дава конкурентно предимство на една болница пред друга.

Ако "Алводжен" наистина е започнала да получава лекарството на подобна ниска цена, тя е трябвало да подаде документи в Националния лекарствен съвет по цените, а не да изчаква периода, в който цената й ще бъде проверена.

Според хора от сектора, които пожелаха да не бъдат цитирани, компанията е разполагала с партида с изтичащ срок на годност и затова е намалила цените до 200 лв. По закон обаче тя няма право да продава на болниците продукти с изтичащ срок на годност, без да им плати неустойка. Болниците също биха носили отговорност, ако са закупили медикамент с изтичащ срок на годност.

Съществува и хипотезата "Алводжен" да е продавала стоката си на други търговци на едро, а те на търговци на едро на болниците или на самите болници. В този случай трябва да се провери дали някой по веригата е получавал продукта на цена 200 лв., но го е фактурирал на болницата, а тя на НЗОК – на цена от 1063 лв., тъй като това също би било нарушение на лекарствения закон.

Къде е манипулацията

Първият, който трябва да е забелязал разликите в цените, по които плаща здравната каса, е самата институция, на която управител е д-р Дечо Дечев. Видно обаче, НЗОК е разбрала в края на годината, когато от "Алводжен" са казали на какви цени са продавали. Д-р Дечев не е съобщил нищо на надзорния съвет на касата, нито в здравното министерство или парламентарната здравна комисия, а го направи първо в медиите, без да даде детайли по казуса.

Така, волно или не, той се опита да прехвърли отговорността за този казус на здравното министерство, което давало лицензи на търговците на едро и болниците и било длъжно да следи поръчките на клиниките.

Лицензите на търговците на едро се дават от Изпълнителната агенция по лекарствата и те зависят от изискванията за добра дистрибуторска практика, площта на склада, изпълнението на норми за съхраняване на лекарства, служители и в никакъв случай лицензът не зависи от това на каква цена продава дистрибуторът.

Министерството на здравеопазването наистина отговаря за издаването на лицензи на клиниките в болниците и доскоро и на самите болници. Сега за лицензите на новите болници отговаря пряко правителството. Лицензите на болниците също не зависят от цената, по която купуват лекарства, а от това какъв медицински екип и възможности за работа имат те.

Здравният министър може да следи поръчките и финансовите потоци в държавните и общинските болници, но не и в частните и ако е имало нарушения по веригата, той в случая няма механизъм, по който да ги научи.

Националният съвет по цените вероятно е проверил цената на лекарството и не е ясно на каква цена са му посочили че се продава.

Д-р Дечев обвини и управляващите, че са приели лобистки закон през 2016 г., като са разрешили на частните болници да не правят вече обществени поръчки. Това обаче е направено заради европейска директива за публично правните организации, която пък е в сила от 2004 г. Според нея частните субекти могат да се грижат да купуват на възможно най-добра цена и сами.

Какво решиха управляващите

След като д-р Дечев обясни как болниците уж законно източват здравната каса, от ГЕРБ съобщиха, че ще върнат задължението и частните болници да правят обществени поръчки, както беше до 2016 г. Тогава те бяха вносители на поправката, за да не бъде България в нарушение на директивата.

Д-р Дечев обаче поиска обществени поръчки само за лекарствата. Но не и за медицинските изделия. През миналата година НЗОК например направи търг за медицински изделия, според който здравната каса ще плаща само най-евтините импланти – например изкуствени стави. Преди съществуваше възможността пациентът да ползва минималната определена цена от НЗОК и ако реши да ползва по-скъп имплант, да си доплати. Например, ако преди един имплант е струвал 3000 лв., а касата е покривала 1000 лв. от него, пациентът можеше да доплати 2000 лв. Сега ще трябва да избира - или безплатен, но най-евтин имплант, или да си плати сам по-качественото изделие, ако то е по-скъпо.

Част от частните болници твърдят, че не се притесняват да се върнат обществените поръчки за всички външни услуги и стоки. Допреди години те бяха възложители на рекордно висок брой търгове и в момента пазаруват по възможно най-ниски цени. Дори дават за пример как в частните болници храната за пациентите струва 3 лв. на ден за много добро качество, докато в държавни клиники е средно 11 лв. на ден с обществена поръчка.

Други представители на частните болници смятат, че предложението на Дечев да има търгове във всички болници е лобистко. Според тях връщането на поръчките за лекарства например ще ги принуди да пазаруват от точно определени търговци на едро и да не могат да постигнат икономия от мащаба и конкурентни цени.