Мнения Daily - Хазартът е проказа

Хазартът е проказа - той руши човешки съдби също толкова ефективно, колкото наркотиците, алкохолизма и мизерията.

Но през десетилетията, в които съм наблюдавал мотивацията и поведението на българските политици за себе си съм утвърдил максимата - Timeo Danaos et dona ferentes.

Затова е важно да се уверим, че предстоящото законодателство наистина ще забрани хазарта извън държавния монопол (лотария и т.н.), а не просто да удари един хазартен олигарх, за да предаде бизнеса му в ръцете на друг, по-мощен понястоящем олигарх, да настъпи една мафиотска група и да отвори вратата за свръхпечалби на друга.

В България хазартът е единствения сектор, който не плаща ДДС. Книгите - 20 на сто, лекарствата - също, хлябът - също.

Първата работа, която правителството и мнозинството на бившия цар свършиха след идването си на власт през 2001 г. бе да приемат закон за освобождаване на хазарта от данъци. Стига!

Стига арогантност под маската на либертарианство.

По улиците висят реклами, има ги по телевизията и в интернет - "С работа не можете да спечелите толкова".

Повечето цивилизовани страни ограничават или забраняват хазарта.

На тях са им необходими етични, възпитани в труд и почтеност хора.

На нас са ни необходими едноръки бандити без ДДС.

Всяко общество избира приоритетите си - и култивира ценностите си.

Хазартът е проказа.

---------

Консенсус

Лили Иванова – президент!

От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

Гърция, една, поне на всекидневно ниво, патриархална страна, днес избра първата в историята си жена за държавен глава.

Фотограф : Юлия Лазарова

Екатерина Сакеларопулу (63 г.) висш съдия с 40-годишен стаж и от юридически сой, предизвика впечатляващ консенсус в 300-местния парламент, който избира гръцкия президент - 261 депутати отляво и отдясно гласуваха за нея.

Неизбежният български въпрос, който това съседско събитие предизвиква е: Коя българка би могла да бъде обект на такава широка политическа подкрепа, че да застане на върха на държавата?

Гръцкият и българският президент си приличат по предимно представителните функции, но се различават по това, че у нас държавният глава се избира пряко от народа, а в Гърция - от представителите му в парламента.

Въпреки тази разлика обаче въпросът остава: Биха ли се съгласили мнозинството от българите жена да им бъде президент? И коя би била тя?

Един такъв опит на последните президентски избори се оказа неуспешен. Но дали главната причина беше балканската мачовщина? Май тогава никой не обърна особено внимание на тази страна на въпроса. Цялото внимание беше върху политическото противопоставяне между управляващи и опозиция.

Има ли у нас жена, която би се борила успешно за президентския пост догодина? И не само това - която би могла да бъде обект на преобладаващо одобрение отляво и отдясно, отгоре и отдолу?

Мая Манолова? Опитът ѝ да стане кмет на София не навежда на такива мисли.

Кристалина Георгиева? От изпълнителен директор на МВФ - български президент? Сега - едва ли. Но и после - пак едва ли. След цялата отровна атмосфера, създадена около нея в България.

Йорданка Фандъкова? Мария Габриел? Меглена Кунева? Случаите изглеждат подобни на горните два.

Честно казано, Лили Иванова, за момента изглежда най-консенсусната българка. Макар и не 100%.

---------

Зелена тревога

Как се ражда войнстващата анти-екологична идеология

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дойче веле"

Нещо много странно се случва, не само в България, със солидните бели мъже. При всяко проблясване на някаква "зелена" тема пред погледа им, изправят се на задните си крака и започват да ритат и цвилят, все едно - кон видял вълк.

Фотограф : Георги Кожухаров

Това се случва точно сега, когато светът решително навлезе в епохата на зелената енергия и зелената икономика. Дори в Америка, рая на пазарните сили, вече не можеш да получиш банков кредит или листинг на борсата, ако стартираш някакво замърсяващо производство. Да не говорим за политически по-улегнали цивилизации, като например европейската, които тълкуват позеленяването на живота като част от общото благо и произвеждат съответните закони, директиви и механизми.

Наясно съм, че зад анти-зелената истерия в много случаи има скрити материални интереси. Все пак залезът на петролните и на атомните босове вече непосредствено предстои. Борят се за бизнеса си. Има и цели държави, които дължат съществуването си на петрола и на "мирния атом", като Русия например. Те също виждат наближаващия край не само на влиянието, но на самото си съществуване. И им се вижда по-лесно, вместо да влязат в 21-ви век, да се борят до последна капка кръв за запазване на 19-ти - на века, който разбират и от който никога не са излизали.

Страшно много солидни бели мъже, обаче, нямат непосредствен финансов интерес в подклаждането на анти-зелената истерия. Ако вземем, да речем, австралийския министър-председател или бразилския президент ще видим, че те са задвижвани от някаква войнстваща анти-екологична идеология. Дори в разгара на пожарите, австралиецът продължи да отрича климатичните промени и да обещава да пречи на възобновяемата енергия, за да просперира въглищната. А бразилецът на практика от първия ден на управлението си посочи амазонската джунгла и каза: "Изсичайте и се обогатявайте!". После и на него му се случиха безпрецедентни горски пожари, без видимо да окажат въздействие върху идеологията му.

Нещо подобно, макар в по-провинциални размери, правеше и Нено Димов като министър на околната среда и водите. В България, разбира се, нещата в политиката са по-битови. Парламентарно представените партии са против природата и всичко, свързано с нейната закрила, защото имат пряк материален интерес да крадат от нея. По-лесно е, отколкото дори от еврофондовете. Справка - нивото на язовирите в момента.

Има обаче множество солидни бели мъже, които нито притежават петролни или атомни фирми, нито оглавяват държави, дължащи съществуването си на фосилната енергия, нито развиват идеологии от 19-ти век. Най-вероятно причината се крие в онова, което социолозите наричат "социална" или "морална" паника. Когато определена обществена група внезапно усеща заплаха за своя постигнат статут, изпада в "социална" паника. Когато определена група внезапно стига до извода, че някакво надигащо се зло заплашва обществото, изпада в "морална" паника.