Спасението на икономиката все още е възможно

При срив в бюджета за следващата година могат да настъпят непредвидими икономически, политически и социални събития

Трябва да се помни, че спасявайки фирмите, държавата спасява най-вече себе си
Трябва да се помни, че спасявайки фирмите, държавата спасява най-вече себе си
Трябва да се помни, че спасявайки фирмите, държавата спасява най-вече себе си
Трябва да се помни, че спасявайки фирмите, държавата спасява най-вече себе си
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Евгений Кънев, доктор по икономика

Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа криза след Втората световна война. Тя надхвърля като мащаб предишните заради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическия срив световен катаклизъм. В рамките на дни икономиките на развитите държави в Европа и САЩ почти спря. Защото без потребители и човешки капитал - озовали се в задължителна или доброволна карантина - няма икономика.

Световната финансова криза през 2008 година, която прерасна в икономическа, все пак не представляваше заплаха за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на САЩ, Япония и Великобритания, а две години по-късно и еврозоната, все пак подействаха. Но докато финансовият риск беше овладян с финансови инструменти, сега дори по-мощни базуки е съмнително дали ще овладеят положението. Просто защото никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде лесно възстановен. Ето защо важно е не само изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви точно икономически мерки трябва да бъдат взети.

Най-засегнатите сектори - преработвателната индустрия, туризмът и търговията, произвеждат около 40% от БВП.

Най-засегнатите

Най-силно засегнати са глобалните вериги на доставки за нехранителната индустрия, особено тези, свързани с Китай. Например автомобилната индустрия почти спря и като домино затвориха всички заводи по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и др. страни в Източна Европа, у нас има близо 50 заводи за авточасти из цялата страна, които е вероятно да преустановят работа. Друга силно засегната индустрия е туризмът, който се движи вероятно към нулев сезон. Това е сектор, който произвежда съществена част от БВП и дава заетост и доходи на стотици хиляди хора. Изключително силно е засегната търговията на дребно, където става контактът с крайния потребител - там почти всички освен аптеки и хранителни магазини практически затвориха.

Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният сектор - също силно развит. Най-засегнатите отрасли от преработвателната индустрия, туризма и търговията произвеждат около 40% от БВП. А са засегнати и много други отрасли, най-вече доставчици на тези сектори.

Бизнесът е жив организъм. Когато някой основен орган в човешкото тяло откаже да функционира, се предприемат веднага животоспасяващи мерки, защото закъснението е често фатално. Точно по същия начин закъснението в държавната подкрепа може да доведе до верижни фалити, освобождаване на работни сила и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, вероятно засилване на емиграцията. Частният сектор е гръбнакът на пазарната икономика и неговото спасяване трябва да е топ приоритет на всяка държава. В криза като сегашната, която е класически форсмажор по неикономически причини, има три ключови фактора за спасението на задъхващата се икономика.

Първият фактор е бързината на прилагане на помощните мерки. Ако перифразираме известна наша поговорка, "който дава помощ бързо, дава два пъти". Финансовата помощ трябваше да бъде част от специфичното законодателство във връзка с извънредното положение. Вместо това сме свидетели на крайно недостатъчни мерки, плод на оправданията на управляващите за стабилността на държавата. Нали когато няма кой да плаща данъци и осигуровки, ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната грешка от 2009 г., когато тогавашният финансов министър в стремеж да запазим макроикономическата стабилност задържа възстановяването на ДДС и доведе до фалити и срив на БВП от 5%. Дано сме си научили урока!

Вторият фактор е запазването на повечето работни места. Първо, да отбележим острия дефицит на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят сега с персонала си, ще срещнат невероятни трудности да намерят нов, ако въобще оцелеят. Трябва да се направи всичко възможно да не се допуска разбиването на тези бизнеси в условията на временно липсващо търсене. В това именно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене поради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на мерките следва да е помощ за запазване на работните места на най-засегнатите сектори. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или недостатъчни приходи единственият начин да се запази поне частично заетостта е пряко или косвено държавно финансиране.

Третият фактор е финансова помощ за всички фирми от най-засегнатите сектори по облекчени, но законодателно дефинирани, а не субективни чиновнически критерии.

Помощта може да бъде както през бюджета на държавата, така и чрез БНБ. Предвид валутния борд БНБ има ограничени правомощия спрямо други централни банки, а и вече предложи някои мерки за увеличаване на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата между това да сме в борд и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в САЩ и 4-те най-големи европейски икономики в размер на около 7.4 трилиона около три четвърти идва от централните банки.

Предвид този структурен недостатък нараства пропорционално значението на правителствените мерки. И не само като обем, а и като съдържание, и като бързина на тяхното прилагане. Те са основно четири вида: заеми, гаранции за заеми, отложени данъци и директни субсидии. Тук няма да анализираме помощта за най-уязвимите социални групи, която трябва да стане през НОИ и социалните служби, а как да бъдат подпомогнати бизнесът и заетата работна сила.

  • Ликвидност за фирмите

Преди всичко държавата трябва да сложи всички изпаднали в криза фирми на системи, като осигури достъп до ликвидност. Чрез ББР и още по-добре чрез всички банки трябва да се осигурят краткосрочни безлихвени заеми за фирмите. Независимо че такъв заем може да получат и фирми, които се управляват лошо или нямат нужда в момента, това е малко неудобство в сравнение със спасението на икономиката. Още повече могат да се използват различни инструменти и за прецизно селектиране на нуждаещите се и които да накарат фирмите да върнат заема възможно най-скоро, примерно чрез преотстъпване на част от главницата като бонус. Освен ресурса на държавата банките могат да се включат със своя ресурс срещу държавни гаранции, особено за фирми с голяма заетост.

Втора линия за осигуряване на ликвидност е отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения към държавата за поне три месеца, а не само един месец. Тяхното плащане може да се разсрочи за няколко години напред. Другият вариант на тази мярка е отпускането на всички желаещи дългосрочни безлихвени заеми, чрез които фирмите да платят своите осигуровки и данъци за подсигуряване стабилността на бюджета и финансовата система.

Третият начин - на най-засегнатите структуроопределящи фирми с над 300 души заетост са нужни директни бюджетни инжекции за заетите, точно както правят всички други държави. Трябва да се помни, че така държавата спасява не само фирмите - спасява най-вече себе си!

  1. Запазване на заетостта

Обещаната помощ за покриване на 60% от осигурителния доход за три месеца е твърде малка като стойност (примерно във Великобритания, Чехия и други държави е миниум 80%), още повече че ще бъде само към най-засегнатите сектори и по ограничителни критерии. Примерно, ако работодател е намалил не 100%, а само 50% от приходите си - което ще е факт за почти всички бизнеси, които продават офлайн (без аптеки и магазини за храни) - няма как да поеме останалите 40%. Дори да въведе намалено или гъвкаво работно време, няма гаранция, че ще успее да запази служителите си, ако те не могат да си покриват жизнените нужди с получената заплата. Става дума за няколко месеца и тук държавата не трябва да пести. Отново - по този начин тя спасява своите данъкоплатци физически и юридически лица, както и длъжниците на банките.

Месечният фонд заплати на частния сектор е около 3 млрд. лв., а на нуждаещите се е под 2 млрд. лв., т.е. дори да се поеме помощта от 60% на всички фирми, става дума за не повече от 1 млрд. лв. на месец. Оцеляването на тези фирми след кризата ще генерира в бюджета само от всички данъци и осигуровки на заетите около 1 млрд. на месец! С други думи - ако сега държавата не дава по милиард лева няколко месеца, губи постоянно много повече впоследствие, ако включим ДДС, корпоративен и други данъци!

  1. Финансиране на мерките
  2. Основните политически аргументи за предложените драстично по-слаби мерки от другите държави в ЕС са (а) вече наличието на бюджетен дефицит, (б) малкият фискален резерв и валутен борд и (в) неизвестността на продължителността на кризата. Те не издържат критика предвид резервите, които България има в отлагането на планирани инвестиционни разходи, обществени поръчки и преструктуриране на европейски програми. Предвид изключително ниския държавен дълг България спокойно може да поеме до 5 млрд. лв. нов дълг при изключително добри лихвени нива. Дори така държавният дълг ще остане под 30% от БВП. Накрая, имаме фискален резерв с възможност за поне още 5 млрд. лв.

    Без спасяване на икономиката сега ще има срив в бюджета за следващата година и могат да настъпят непредвидими икономически, политически и социални събития. С други думи - място за оправдания няма, сега е времето държавата да действа и да съхрани потенциала на икономиката, а с това и на обществото след епидемията!

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    uid28575369 avatar :-|
    Ивайло Московски
    • - 2
    • + 5

    Ето защо даването на пари и спасяването на икономиката няма как да сработи:

    1.Икономиката вече беше в предкризисно състояние и преди възникването на пандемията .

    2.Хеликоптерни пари- тъй като, ако търсенето нарасне изведнъж с размера на отпуснатата сума, то моментното предлагане ще остане същото. Това означава, че хеликоптерните пари просто могат да доведат до поскъпване на стоките и услугите и подриване на стойността на валутата, не до стимулиране на икономиката.
    В крайна сметка, покупателната способност на индивидите ще намалее..

    3.Финансиране на проблемни компании-това е удар срещу нормалното функциониране на свободния пазар. Фалитът на една компания означава, че потребителите нямат нужда от нейните услуги или продукти. Когато това е така, банкрутът е не просто напълно нормален феномен в условията на пазарната икономика, а е нещо полезно. Той позволява да се освободят ресурси, включително и човешки такива, за дейностите, от които потребителите се нуждаят повече.
    Когато възможността за фалит бъде ограничена, компаниите, изпитващи проблеми, се превръщат в зомбита - за техните продукти и услуги все пак няма търсене, но те продължават да съществуват.Подобна мярка, макар и да печели симпатии води до удължаване на кризите, защото пречи на естествените пазарни сили .

    4.Дотиране на заплатите на служителите:
    Тук обаче икономическите последици ще са сходни с предишния пункт. Задържането на високата заетост е за сметка на понижения брой работещи бизнесичрез дотацията на заплатите се спира краткосрочното увеличаване на цикличната безработица, за сметка на дългосрочното поддържане на субсидираните компании. Така на практика "ножицата" между приходи и разходи се увеличава изкуствено - държавата по презумпция ще събере по-малко средства, тъй като някои компании работят на намалени обороти или почти не функционират, докато се въвежда изцяло нова програма за подпомагането им.Също така се превъзмогва и възможността човешкият капитал да се насочи към по-необходими дейности, защото той се оказва задържан в изпитващите проблеми компании. Така вместо пазарът сам да коригира търсенето и предлагането, работата на неговите механизми се преустановява

    5.Национализиране на предприятия-щом те са фалирали, значи потребителите нямат нужда от техните услуги или продукти в момента. Така отново държавата прехвърля издръжката на не толкова продуктивни компании върху данъкоплатците.Това означава, че национализираните компании ще станат още по-непродуктивни.

    6.Спиране на запор на заплати и индивидуални банкови сметки-държавата с едната ръка връща доходите на хората, а с другата ги спира.

    7.Заключение: Неизбежно пандемията ще доведе до рецесия и срив на приходите от данъци. JPMorgan прогнозират депресия от над 20%-30 в еврозоната през второто тримесечие, което неизбежно ще се отрази и на България.-
    https://money.bg/economics/ikonomikata-v-tragediyata-na-koronavirusa-i-sled-tova.html

    Нередност?
Нов коментар