Заразно задлъжняване

Отмяна на правилата

В ЕС има още една бариера. Тези разходи в отделните страни няма как да не доведат до нарушаване на бюджетните правила и Европейската комисия предложи те да не се спазват, а финансовите министри веднага приеха. Това ще позволи на държавите да харчат свободно за справяне с икономическата зараза.

Временната засега мярка спира контрола на Брюксел върху държавните разходи и най-вече върху правилото за бюджетен дефицит, който не трябва да надхвърля 3% от БВП, и за държавен дълг не по-голям от 60% от БВП. Последното съотношение отдавна е по-скоро пожелателно не само в ЕС, а и в САЩ.

"Блокирането на нашия обществен живот е необходимо, за да се спре вирусът, но то освен това сериозно забавя нашата икономика", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. С тази клауза "националните правителства могат да влагат толкова (пари) в икономиката, от колкото се нуждаят. Разхлабваме бюджетните правила, за да им позволим да го направят", допълни тя.

Това дава възможност структурните корекции в рамките на Пакта за стабилност и растеж да бъдат сложени "на пауза" при остър икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло, доколкото фискалната устойчивост не е в риск. Решението е сериозно предимство преди всичко за силно задлъжнелите Италия и Испания, които засега страдат най-много от коронавируса, а Рим в последните години често нарушаваше фискалните правила на ЕС.

Няма съмнение, че е необходимо да се действа светкавично, за да се помогне на работещите и на малкия и средния бизнес. Превантивните икономически мерки сега трябва да излязат по-евтини, отколкото да се чака на социалната система да се претовари в резултат на много фирмени фалити. Затова и в краткосрочен план мащабните мерки на страните от ЕС са повече от оправдани, защото те се опитват да гарантират сигурност за работещите и бизнеса. Проблемът е, че за десетилетието от предишната криза никой не положи усилия да си освободи капацитет, за да реагира на кризи.

С отмяната на правилата страните членки ще имат възможност да увеличават бюджетния си дефицит и да емитират нов дълг, с което да финансират мерките за справяне с кризата. "Очаквам значително нарастване на дефицитите и държавните дългове, тъй като правителствата покриват част от разходите от спряната дейност в икономиките си. Процесът на субсидиране на потребителите и на много сектори ще продължи по-дълго от периода на карантина, защото рецесията ще се развива и след това", казва за "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг". Годината ще приключи със значително нарастване на съотношението на дълговете към БВП и предпоставки за постепенно покачване на доходността на дългосрочните облигации поради огромното им предлагане. А това означава и нарастване на лихвите по депозитите, отбелязва той.

Преподавателят в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Васил Караиванов е на мнение, че страните могат да изпитат проблеми още в края на тази година, защото заложените бюджети са при едни очаквания за БВП, доходи, безработица и т.н., а сега ще се окажат други. А забавянето на икономиката през тази година ще доведе до по-ниски приходи от данъци през следващата година. "Така основният шок ще бъде догодина и въпросът е дали ще започне дългова спирала с нисък растеж на БВП, защото това е най-големият риск", казва Караиванов пред "Капитал".

ЕС преживя сериозна дългова криза през изминалото десетилетие. В редица страни бяха направени много реформи, но както предстои да разберем, те не са били достатъчни. Моделът на икономически растеж, основан на дефицити и на все повече дългове без подобряване на ефективността, спира да работи. Той е удобен от политическа гледна точка, но не е устойчив дългосрочно. Това важи не само за бюджетните дефицити, но и за корпоративната задлъжнялост, която достига рекордни нива в глобален мащаб, и за растящите заеми на населението. Отрицателните лихви показаха в Япония и в ЕС, че няма да оправят ситуацията.

Трябва да се има предвид също така, че страните в Южна Европа - основно Италия и Франция, секторът на социалното осигуряване не е реформиран и работи с огромни дефицити. А в същото време се налага всяка година да се увеличават социалните плащания, във времена, в които ръстът на БВП е относително малък. Още повече, че икономическият растеж в еврозоната до голяма степен е в резултат от печатането на пари от ЕЦБ, обяснява Караиванов.

Накъде след кризата

Надеждите в момента са за V-образна рецесия - голям спад на бизнес активността през второто тримесечие и възстановяване при нормализиране на условията. Идеята е това да се постигне именно чрез мащабните фискални и парични интервенции и така да се избегне по плавно U-образно или продължително L-образно възстановяване. А също така целта е да не се допусне обратно на кризата от 2008 г. този път реалният сектор да зарази финансовия и да се стигне до имплозия на кредитирането. Засега може само да се гадае дали стратегията ще е успешна и кога ще настъпи нормализирането, но на всички е ясно, че икономиката не може да бъде спряна за повече от 2-3 месеца, защото в противен случай щетите няма как да бъдат възстановени. В условията на неизбежност едва ли има някой, който да каже, че сега изливането на пари за справяне с икономическия шок от вируса не е нужно. Може да се спори къде да се насочат и колко точно да са, но е ясно и че трябва да са сравнително повсеместни и мащабни.

По-важно е след отърсването от кризата страните от ЕС да разберат, че е нужен нов модел на растеж на икономиката, който да не е само евтин дълг и балон на цените на активите. "В основата му ще стоят предприемчивостта на мениджърите, иновативността в сектори като зелена енергия и автономен транспорт", смята Цветослав Цачев. Според него кризата ще стартира процеса на промени в икономиката с фалити на много задлъжнели компании, докато хората ще изплащат своите заеми и ще ограничат потреблението си.

Това означава не само натиск за повече държавни разходи, но и доста по-малко приходи. Ще е необходима значителна реформа, която да подобри ефективността на публичните институции, за да се намали техният дял в икономиката.