Спасяването на компании - неизбежно и токсично

Как правителствата да проектират корпоративната подкрепа така, че да защитят данъкоплатците

Все още няма гаранции, че обещаната планина от 8 трилиона долара може да предотврати задаващия се хаос

Ексклузивно съдържание от The Economist

Все още няма гаранции, че обещаната планина от 8 трилиона долара може да предотврати задаващия се хаос © Shutterstock

През последния месец започна най-голямото раздаване на помощи за бизнеса в историята. Да се помогне на компаниите да оцелеят след временното спиране на дейността им е разумна цел, но това не може да не буди и известно безпокойство. Поне осем трилиона долара финансова помощ са обещани на частни компании в САЩ и Европа, което грубо се равнява на общата им печалба за последните две години. Над половин милион европейски компании са кандидатствали за субсидии за плащането на заплати. Някои от тези подаяния ще включат и неприятни аспекти: Boeing, която е затънала в скандали заради катастрофите на самолетите 737 Max, може да получи милиарди долари от парите на данъкоплатците. Широки спасителни планове може да оставят в сила наследството на задлъжнели, закостенели компании, което да възпрепятства последващото възстановяване. Скоростта е от съществено значение, но правителствата се нуждаят и от по-ясна рамка, за да подредят разнообразните схеми, да защитят данъкоплатците и да запазят динамичността на икономиката.

Тези 8 трилиона долара са огромна сума и включват държавни заеми и заеми от централните банки, гаранции и временни субсидии за заплащането на неактивните работници. Пълните текущи разходи на всички нефинансови компании в САЩ и еврозоната (без да броим плащанията им една към друга) са 13.5 трилиона долара на година, от които 11.6 трилиона са под формата на заплати. Но все още няма гаранция, че тази планина от пари може да предотврати идващия хаос. Компаниите също трябва да рефинансират облигации на стойност 4 трилиона долара през следващите 24 месеца, а дълговите пазари все още са предпазливи по отношение на по-рисковите кредитополучатели. Компанията за круизи Carnival е емитирала облигации със смазваща 11.5-процентова лихва.

Огромният брой поддържащи схеми - в САЩ в момента има поне 10 с различни условия за участие - ще озадачи някои компании и ще изключи други. Една четвърт от всички публично предлагани западни компании са тежко задлъжнели и ако тези, изправени пред спадащо търсене, се натъпчат с държавни заеми, могат да унищожат счетоводните си баланси. Потенциалните загуби за няколко гиганта са толкова големи, че те сами се превръщат в значително бреме за държавата. Volkswagen казва, че губи по 2.2 млрд. долара кеш за седмица.

В идеалния вариант частните инвеститори ще се включат - Уорън Бъфет има резервни фондове на стойност 125 млрд. долара, а във фондовете на Blackstone има 151 млрд. долара. Но продължителността на блокадите е все още неясна, което може да направи частните инвеститори предпазливи да рискуват. В резултат от това заедно с широко достъпните евтини държавни заеми започват и съобразени с нуждите на компаниите държавни спасявания. Най-новият пакет със стимули на САЩ отделя поне 50 млрд. долара за авиокомпаниите и други компании, жизненоважни за националната сигурност (Boeing и приятели). Германия е заела 2 млрд. долара на туристическата TUI, а суверенният фонд на Сингапур - Temasek, е закупил повече акции в Singapore Airlines.

Подобни сделки са лесни за подписване, но често се оказват губещи. САЩ загубиха над 10 млрд. долара от спасението на General Motors през 2009 г., а спасяването на банките от Уолстрийт остави особено горчив вкус след себе си. Преговорите може да бъдат отвлечени от политици, които искат да имат влияние над стратегиите на компаниите. Ако спасяваните компании се окажат задлъжнели и обременени от дългосрочни гаранции за поддържане на работни места, икономиката може да закостенее, което би убило продуктивността. А и е нечестно да искаме от добре управлявани компании да се състезават с подкрепени от държавата конкуренти.

Какво да се прави в тази ситуация? Правителствата трябва да предложат подкрепа за бизнеса по интегриран начин. Би трябвало на всички компании да се направят общи предложения за евтини заеми и помощи за плащането на заплатите на неактивен персонал за три до шест месеца с минимални условия от страна на държавата. Осемте трилиона долара заеми и гаранции основно се опитват да направят точно това, но има и съмнения за това как малки компании ще получат пари в брой. Един възможен отговор е да се осигури достатъчен ресурс на банките, за да могат да заемат, дори ако това значи да се преустановят дивидентите им, както Великобритания направи тази седмица. Целта е по-голямата част от икономиката да се замрази временно, докато проработят извънредните мерки.

След време обаче ще е необходимо да се действа с повече хладнокръвие. Цената на осигуряването на неограничен кредит за всички компании е висока и в крайна сметка икономиката трябва да се адаптира към новите обстоятелства: електронните търговски компании например се нуждаят от повече работници, докато кината може и никога да не се възстановят напълно. След като изминат шест месеца, помощта трябва да бъде ограничена до компании, които предоставят ключови услуги - като телекомите, комуналните услуги и плащанията, или са в центъра на критични индустриални вериги на доставките. Тези компании може да са допустими за дългосрочни заеми, които обаче трябва да идват с цената на дялове от капитала на компаниите за данъкоплатеца. По груби сметки за всеки 100 долара дългосрочни заеми данъкоплатците би трябвало да получат 10-доларов капиталов дял. Ако тези компании вече са тежко задлъжнели, няма смисъл да бъдат осакатявани допълнително. Вместо това при спасяването кредиторите трябва силно да "подстрижат" оценената стойност на компанията заради допълнителния риск.

И последно, правителствата не бива да се месят по други начини. Ще има популистки призиви авиокомпаниите да бъдат принудени да предлагат повече място за краката на пътниците, автомобилните компании да строят електрически станции за зареждане, а производителите да строят фабрики в икономически западащи зони. Спасяването на индивидуални компании обаче е лош механизъм за решаване на тези проблеми. Правилото, което правителствата абсолютно трябва да наложат, е на компаниите, получаващи специални сделки, да се забрани изплащане на дивиденти на акционерите и обратно изкупуване на акции, преди заемите от държавата да са върнати.

Тази година ще има безпрецедентна държавна намеса в бизнеса. С малко късмет 2020 няма да бъде запомнена като годината, в която динамичността и свободните пазари умряха.