От едната страна Меркел, от другата - Каракачанов
Позицията на България за Македония
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Бойко Борисов се намира в незавидно положение по темата Северна Македония. България продължава да изглежда като единствената пречка пред по-нататъшни преговори за членство в ЕС на западната ни съседка поради нерешения исторически спор между двете държави. Между септември и октомври България разви условие, че западната ни съседка трябва да признае, че македонският език и история имат български основи, ако иска подкрепата на страната ни - ход, който би бил политическо самоубийство за който и да е македонски политик в момента. Гласуването за това в Съвета на ЕС предстои на 10 ноември, а Борисов трябва да намери начин да балансира интересите на покровителя си Ангела Меркел и на коалиционния партньор Красимир Каракачанов.
Германия неколкократно заявява, че началото на преговорите за присъединяване между Северна Македония и ЕС е приоритетно за германското ротационно председателство и Северна Македония използва това, за да игнорира все по-ултимативните искания на България по начин, който не можеше да си позволи при дългогодишния си спор за името на страната с Гърция. Помага, разбира се, и че гърците имаха много по-конкретни изисквания от България, чиито ултимативно представени исторически аргументи са често неразбираеми на европейската политическа сцена и правят България да изглежда като недобросъвестен партньор и рискува изолация по други въпроси сред европейските си партньори.
В момента България се вкара в класическа ситуация, от която всеки изход е губещ. Искането на България, опростено, се свежда до това македонците да си признаят, че са българи. Това е глупаво - никога няма да се случи, но опитите продължават.
В момента България няма особено положителен изход от тази ситуация. Въпросът е кой е по-малко лошият. Дали да отстъпим от прекомерните си искания, но след това да имаме ползите от това една от близките ни държави да бъде в ЕС? Или да гледаме само назад и така, макар и косвено, да защитаваме интересите на Русия на Балканите? Меркел ли ще избере Борисов, или Каракачанов?
12 коментара
Mnogo glubav i neobosnovan komentar! Te sa si tam severno makedonci ili za kakvoto se imat. I nikoj njama pretencii kam tova! No uchat decata si v uchilishte na lazhi sprjamo Balgaria! Eto primer ot nashata i tjahnata istoria: Gen. Skobelev balgarin li e ili rusnak? Ako priemem metoda makedonizaciata tova e edin balgarin s s balgarska familija, ama po onova vreme oshte ne go e bil osaznal i se e vodil rusnak. Ta podobna e shizofreniata s Goce Delchev: toj ot dneshna gledna tochka e chist makedonec, ama po onova vreme oshte ne go e znael i pishel, govorel na balgarski i se e imal za balgarin, zashtoto makedonia oshte ne e bila priznata. I tova go vkarvat v glavite na decata si. Tezi neshta trjabva da badat izpraveni v uchebnicite. Edin balgarin se e boril za svobodata i nezavisimosta na Makedonia ot osmanskata imperia. Taka kakto rusnaci, ruminci i drugi sa se osvobodili balgaria ot osmanstakata imperja. Njama losho v tova i tova e evropeiskoto mislene. Da se osvobodish ot istoricheskite okovi i da rabotish za badesht prosperitet.
Северна Македония знае какво иска България - знае го от години. Българите може да имаме всякакви недостатъци. а полтическите ни ръководства - още повече, но по македонския въпрос винаги сме били пределно ясни, прозрачни, открити и последователни. Още когато признахме Македония под конституционното й име, президентът Желев каза "Признаваме държавата, не нацията."
Какво странно има, че следваме своята политическа позиция, около която се обединяват всички големи партии в страната? И някой предлага ли по-адекватно решение с това, което отвсякъде си е фалшификация и кражба на история от македонска страна? Кой реши, че можем да отстъпваме непрекъснато с жестове на добра воля, особено когато отсреща няма добра воля?
Чуйте Сорос, чуйте...
Много емоции и малко прагматизъм в българската политика. С такива емоции катастрофирахме 1913 година.
Проблемите с Македония няма да изчезнат за една нощ, колокото и да ни се иска. Трябва да знаем какво мажем да променим, какво не можем и да напавим разлика между двете. Ако натискаме за непостижими неща ще катастрофираме отново.
Капитал изплю камъчето: отстоявайки историческата истина, ние: "защитаваме интересите на Русия на Балканите"...
Как не ви е срам!
А ако българите се кротнем, че Гоце Делчев, Яне Сандански, Иван Михайлов, ген. Протогеров, Иван Гарванов, Борис Сарафов, Симеон Радев, Кузман Шапкарев, Пито Гули, Христо Татарчев, Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Никола Вапцаров, Даме Груев, Петър Попарсов, Димитър Талев, Тодор Александров, братя Миладинови, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Христо Силянов,Гьорче Петров, Пере Тошев, Васил Чекаларов, Димитър Димов, Димо Хаджидимов, Дончо Ангелов, Тане Николов - и само те ли? - не са българи, а някакви "македонци", тогава ще сме борци с "интересите на Русия на Балканите" ли?
Дума не прочетох горе за българските интереси, за историческата истина, за артефактите, документите, спомените на участниците.
Срамота е, бе, грантаджии!
Чудя се Капитал интересите на село Македония ли защитава или българските и дали има поне един българин в Капитал или са само измет
Заев и компания се сетеха сега, че сме "приятелски български народ", а в учебниците им пише, че сме диво татарско племе.
Темата тук е очаквано опростачена.
Дълга събота. Направих си труда да ровна в архива на Капитал и изчетох всичко, публикувано тук по темата БЮРМ от т.н. Договор през 2017 г. насам, вкл. и своите коментари под публикациите.
Ясно като пълнолуние е, че Капитал-ското становище е очаквано отявлено проамериканско (оттам идват грантовете) и антируско (за това отиват грантовете). От публикациите на смятащата се за българска медия, обаче, не става ясно какви са българските интереси и ако не са защитени - защо не са. И никой от писалите по темата в Капитал не постави много логичния въпрос: комисията от историци и филолози ли трябва да решава политическите въпроси между страните? Не е ли това работа на политиците (ако баце от Банкя, шкембе войводата и оная с особения английски са политици, де)?
И да напомня, че на 10 ноември изобщо не става въпрос за приемане на БЮРМ в ЕС, а за стартиране на процедура за кандидатстване, която може и никога да не завърши, както и Турция кандидатства от 1970 г...
На миналогодишния опит за стартиране Франция и Дания бяха против процедурата с Албания заради мафията й из Европа, затова спряха и БЮРМ. Оттогава нищо не се е променило с мафията. затова ветото сега просто може да се "поеме" от България, като троянски кон във френско-германското мерене кой е по-по-най в ЕС. Защото и така, и така разширяване на ЕС - ако има - ще е в неопределено бъдеще, защото Брюксел не може още да си оближе раните от напускането на ОК.
От друга страна стопирането на БЮРМ в момента е хитър ПР ход на клисавото ни правителство, защото Македония е темата, която без съмнение обединява и гербаджии и антигербаджии, и леви, и десни, и партизански чеда, и Беленски наследници, и Динко от Ямбол, и лорд Евгени Минчев, и Вълка, и овчаря в Странджа.
На всички ни е дошло до гуша от скопската наглост!
Затова с подхвърлянето на темата Македония баце и бацевци очакват да захапем въдицата и да забравим катастрофалното им управление, рухналата здравна система и последиците за нас от пълните им с мангизи шкафчета.
В този смисъл Капитал, разводнявайки темата, действа като дразнител и мобилизира естествената ни съпротивителна реакция да изтъкнем отново българските (а не чиито и да било геополитически) интереси, което по същество ни отвлича вниманието от несъгласието с управлението на тиквите и налива вода в замисленото от властниците корито.
Не за пръв път Капитал опосредствено мие краката на властта.
Дано не пие и водата...
До коментар [#9] от "D-r D":
Най-верен коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.