България показва мускули на Македония само защото може

Тази седмица министър-председателят на западната ни съседка Зоран Заев специално дойде в София, уж за заседание на Берлинския процес. Истинската му цел обаче е да преговаря с Борисов в търсене на начин да започнат преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС. Гласуването за това трябваше да се състои на 10 ноември, но тъй като германският министър по европейските въпроси Михаел Рот, който трябваше да води заседанието на Съвета на ЕС, е в карантина, то беше отложено за 17 ноември. Което дава и допълнително време на София и Скопие да се опитат да постигнат съгласие.

Какво иска България от Република Северна Македония

България се опитва да постигне няколко неща. Държавата ни търси гаранция, че Република Северна Македония ще се откаже за пореден път от териториални претенции към България и от претенции за съществуването на македонско малцинство в България - нещо, което вече е залегнало в Договора за добросъседство между двете държави от 2017 г. Освен това България иска по време на преговорите с ЕС да се използва терминът "официален език на Република Северна Македония" вместо македонски език.

Това е част от по-голяма група искания на България към съседката й, които произлизат от приетата единодушно миналата година от българския парламент Рамкова позиция. С нея освен промяната за "македонския език" и отказа от малцинство и териториални претенции се търсят и конкретни резултати от съвместната историческа комисия, което във формулировката означава пълно приемане на българската историческа интерпретация за съседната страна.

Вицепремиерът Каракачанов, подкрепян от външния министър Захариева, според която кабинетът е единодушен, иска и Република Северна Македония да подпише анекс към Договора за добросъседство, с който обещава, че ще изпълни всички изисквания от българската Рамкова позиция. Заев отказва.

Независимо от историческите аргументи, това не само не е реалистичен политически подход, но е и опит за едностранно налагане на българската позиция в едни уж двустранни и добросъседски отношения.

Исканията на България не свършват дотук. В края на октомври стана ясно първо от източници на Politico, но и след това с потвърждение от страна на Захариева и Каракачанов, че България иска Република Северна Македония официално да признае, че македонският език и история имат български основи преди 1944 г. - позиции, които премиерът Зоран Заев определя за неприемливи. Това би означавало политическо самоубийство за управляващите в Скопие - България реално иска Северна Македония официално да признае, че почти цялата й история и езикът й не са нейни, а български.

Зоран Заев, Бойко Борисов и Красимир Каракачанов на честване на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в Благоевград през 2018 г. Фотограф : Георги Кожухаров

Защо?

Оправданието е, че според България Северна Македония не спазва Договора за добросъседство от 2017 г. - работата на историческата комисия спря за цяла година, съгласие за Гоце Делчев няма, за вече постигнатите съгласия не се говори публично в съседната държава и няма никакво движение по гаранциите за общи инфраструктурни проекти. Захариева посочва, че в Република Северна Македония е широко разпространен "език на омразата" и антибългарска реторика.

За разлика от Преспанското споразумение от 2018 г. българският договор със Скопие не включва никакви срокове за работата на историческата комисия, а е по-скоро символичен документ между двете държави с много малко конкретни ангажименти. От своя страна България реално също поема минимален ангажимент към Северна Македония да споделя европейския си опит, но без конкретно да подкрепи приемането й, каквито са интерпретациите в Скопие. В последните дни и северномакедонският тон се втвърди, включително с обвинения към България, че ветото й в Съвета на ЕС би било нарушаване на договора.

Реалността е, че Договорът за добросъседство е написан по начин, който позволява и на двете страни да не правят нищо и да бавят двустранните отношения във времето. Ако нещо се нарушава и от двете страни, това е "духът на добросъседството". Разликата е, че в случая България е по-силният партньор като член на ЕС. И след като превърна разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани в приоритет на европредседателството си, сега се оказва единствената пречка пред него.

ЕС не ни разбира

Ултимативността на исканията на България се превръща в проблем за цялата външна политика на страната и за преговорните й позиции по други важни въпроси в ЕС. България няма никакви съюзници по казуса със Северна Македония и в ЕС не могат да разберат как страна, която официално признава съседката си и има подписан договор за добросъседство с нея, да не признава езика и историята й. Европейски дипломати разказват пред различни чуждестранни медии, че ефектът от сегашната ситуация може да е пълната изолация на България.

В случая България не може да разчита и на германска подкрепа. Германското ротационно председателство призовава да се намери компромис, но непрекъснатите изявления на вицепремиера Каракачанов, който пак заплашва, че ВМРО ще оттеглят подкрепата си от правителството, ако направи отстъпка за Северна Македония, както и на външния министър Захариева, намаляват потенциала за постигането му.

На днешната среща между двамата премиери, на която разширяването на ЕС не беше официално споменато, Меркел им напомни, че трябва да се разберат помежду си - "не забравяйте това". При сегашните обстоятелства звучи почти като закана.

*Статията е обновена на 13 ноември