Седем тайни на 2020 г.
Тази година приличаше на бързо оттеглящ се прилив, принуждавайки ни да се изправим пред потопени истини
Янис Варуфакис
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Къща от карти. Набор от лъжи, които несъзнателно сме приели. Ето как изглежда нашата сигурност по време на дълбоки кризи. Подобни епизоди ни шокират до степен да осъзнаем колко несигурни са нашите допускания. Тази година приличаше на бързо оттеглящ се прилив, принуждавайки ни да се изправим пред потопени истини.
Бяхме свикнали да мислим, и то с основание, че глобализацията е омаловажила националните правителства. Президентите "се снишаваха" пред пазарите на облигации. Премиерите игнорираха бедните в страните си (country's poor), но никога Standard & Poor's. Финансовите министри се държаха като измамниците на Goldman Sachs и сатрапите на Международния валутен фонд. Медийни магнати, петролни хора и финансисти не по-малко от левите критици на глобализирания капитализъм се съгласиха, че правителствата вече не държат контрола.
И тогава удари пандемията. За една нощ на правителствата им пораснаха нокти и оголиха наточени зъби. Те затвориха граници и заземиха самолети, наложиха драконовски вечерен час на нашите градове, затвориха театрите и музеите ни и ни забраниха да утешаваме умиращите си родители. Направиха дори това, което никой не смяташе за възможно преди Апокалипсиса: отмениха спортни събития. По този начин беше разкрита първата тайна: правителствата са запазили неумолимата си власт. Това, което открихме през 2020 г., е, че те просто са избрали да не упражняват своите огромни правомощия, така че тези, които глобализацията е обогатила, да могат да упражняват своите.
Втората истина е тази, за която много хора подозираха, но бяха твърде плахи, за да я изкажат на глас: дървото на парите е реално. Правителствата, които провъзгласяваха, че не разполагат с достатъчно средства, когато ставаше въпрос да платят за болница тук или за училище там, изведнъж откриха куп пари в брой, за да плащат заплати, да национализират железници, да поемат авиокомпаниите, да подкрепят производителите на автомобили и дори да подкрепят фитнес залите и фризьорите. Тези, които обикновено протестират, че парите не растат по дърветата, сега си държат езика зад зъбите. Финансовите пазари празнуваха, вместо да се разгневят от пира на държавните разходи.
Гърция е перфектен пример за третата истина, разбулена тази година: платежоспособността е политическо решение, поне в богатия Запад. През 2015 г. държавният дълг на Гърция в размер на 320 млрд. евро се извисяваше над националния доход от само 176 млрд. евро. Проблемите на страната бяха новини на първите страница по света и европейските лидери оплакаха нашата несъстоятелност. Днес, в разгара на пандемия, която влоши лошата икономика, Гърция не е проблем, въпреки че публичният ни дълг е с 33 млрд. евро по-висок , а приходите ни с 13 млрд. евро по-ниски в сравнение с 2015 г. Европейските сили обаче са решили, че едно десетилетие за справяне с фалита на Гърция е достатъчно, затова избраха да я обявят за платежоспособна. Докато гърците избират правителства, които последователно прехвърлят на трансграничната олигархия всякакво (публично или частно) богатство, Европейската централна банка ще прави всичко, което е необходимо - ще закупи толкова гръцки държавни облигации, колкото е необходимо - за да държи несъстоятелността на страната извън прожекторите.
Четвъртата тайна, която през 2020 излезе на бял свят, беше, че планините от концентрирано частно богатство, които наблюдаваме, имат много малко общо с предприемачеството. Не се съмнявам, че Джеф Безос, Илън Мъск или Уорън Бъфет умеят да печелят пари и да спекулират на пазарите. Но само малък процент от натрупаната им плячка е резултат от създаването на стойност.
Помислете за огромното увеличение от средата на март на богатството на американските 614 милиардери. Допълнителните 931 млрд. долара, които са натрупали, не са резултат от иновации или изобретателност, които генерират допълнителни печалби. Те станаха по-богати в съня си, така да се каже, когато централните банки наводниха финансовата система с произведени пари, които доведоха до скок на цените на активите и по този начин и на богатството на милиардерите.
С рекордно бързото развитие, тестване, одобрение и пускане на ваксини за COVID -19 беше разкрита петата тайна: науката зависи от държавната помощ. Много коментатори разказват лирично за способността на пазарите да реагират бързо на нуждите на човечеството. Но иронията не бива да се губи за никого: администрацията на най-антинаучния президент на САЩ досега - който игнорира, сплашва и подиграва експерти дори по време на най-тежката пандемия от един век - отпусна 10 млрд. долара, за да гарантира, че учените разполагат с ресурсите, от които се нуждаеха.
Но има по-голяма тайна: Докато 2020 г. беше знаменателна година за капиталистите, капитализмът вече го няма. Как е възможно това? Как могат капиталистите да процъфтяват, докато капитализмът еволюира в нещо друго?
Лесно. Най-големите апостоли на капитализма, като Адам Смит, са подчертавали неговите непреднамерени последствия (unintended consequences) - именно защото хората, търсещи печалба, не се интересуват от другите, те в крайна сметка служат на обществото. Ключът към превръщането на частния порок в обществена добродетел е конкуренцията, която подтиква капиталистите да се занимават с дейности, които увеличават печалбите им. Но това е на конкурентен пазар, който служи на общото благо като увеличава обхвата и качеството на наличните стоки и услуги и същевременно постоянно намалява цените.
Не е трудно да се види, че капиталистите могат да се справят много по-добре с по-малко конкуренция - това е шестата тайна, която 2020 разкри. Освободени от конкуренцията, огромни платформени компании като Amazon се справят удивително добре със смъртта на капитализма и замяната му с нещо, наподобяващо техно феодализъм.
Но седмата тайна на тази година носи лъч надежда. Въпреки че постигането на радикални промени никога не е лесно, сега е напълно ясно, че всичко може да бъде различно. Вече няма причина да приемаме нещата такива, каквито са. Напротив, най-важната истина на 2020 г. е уловена в уместния и елегантен афоризъм на Бертолт Брехт: "Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат такива, каквито са". Не мога да се сетя за по-голям източник на надежда от това откровение в година, която повечето биха предпочели да забравят.
7 коментара
Злокобната обществена тайна е прилагането на създаващ щети модел за емитиране на пари. При създадените условия хората са със съдба на жертви.
Пандемията COVID-19 предизвиква повече щети от допусканата неправилност.
Пропускът при емитирането на пари осигурява политически провал на правителството. Сега министрите отлагат общественото признаване на провала чрез взимане на нови държавни заеми, с които плащат щети от грешката при емитиране на пари.
При запазена ситуация: 2021 г. ще е по-трудна от 2020 г., 2022 г. ще е по-трудна от 2021 г. и със запазена насока.
Няма да е все така.
Устойчивото спасение от нови щети е възможно с употреба на полезен модел за емитиране на пари.
Приемам този анализ на Янис като личен подарък за НГ от Капитал.
Сърдечно благодаря. Не ровя всеки ден в РСиндикат и вероятно съм щял да го пропусна. А не биваше.
Рокерът пак казва много истини: за глобализма, за силата на националните държави, за разните гл.т. към задлъжняванията, за световните финансови скубачи...
Благодаря за удоволствието, Капитал, и за много години.
Аз като правоверен либерал, не мога да не отбележа че Варуфакис винаги е бил по същество левичар. Не оспорвам някои от съжденията му по принцип, НО:
* Играта никак не е свършила и не е далеч времето, когато народи, повярвали на правителствата си ще плачат жестоко. В т.ч. за дълговете си и порасналата роля на шмекерите, евфемистично наречени политици;
* Капитализма е директно следствие от социо-биологичната същност на човека (и не само), така че не е изчезнал и никъде няма да се дене; Да, очевидно ще се промени;
* На Янис му куца оценката на другия компонент - технологиите, а те, както знаем от десегашните индустриални революции са по-могъща сила от пандемиите (и правителствата);
----
И в оценката за 2020 и в прогнозите си за следващите 10 год. съм далеч по-радикален. Това, което предстои е невиждано в историята и само се моля Богу, да ми даде здраве да видя и изживея идущото. Гигантски промени предстоят в идустрията, науката, бизнеса и човекшото битие. Ще се случат като минимум следните сътресения:
1. Преход към ВЕИ. Свирен мач.
2. ИИ и повсеместна свързаност. Тук има поне 100 следствия.
3. Крах на сегашната световна финансова система, до степен че долара може и да не значи много след 10-тина години, не повече от национална валута на голяма икономика.
4. Директно следствие от 1-3 - радикална промяна в междучовешките взаимоотношения, поне в техния политически аспект. Не съм оптимист за демокрацията, поне не в сегашния ѝ вид.
До коментар [#2] от "D-r D":
Това са данайски дарове, докторе. Неомарксиста Варуфакис неминуемо ще го балансират с глобалист - я ще препечатат от УП Кръстев, я Шваб ще ни разкаже за " прекрасния нов свят".
За много години, докторе, и все така упорит.
Имам едно такова усещане, че изводите са изкарани от половината анализ. Другата половина е... обратната гледна точка, която е пропусната. Ето нещо пропуснато: Финасовите пазари захлебили, вместо да се сърдят на големите държавни разходи. Ми те са против печенето на ненужно голяма баница, ама щом баницата е опечена без да ги питат, то е нормално да си искат своето парче от нея. За глобализма и местните правителства е пак същото — просто правителствата са видели възможност да изкарат зъби и нокти, а не че глобализма се бита карта. А да, и за правителствата дето движели науката... я ми покажете водещ политик, който ще каже на избирателите си: "въпреки пандемията, няма да давам пари за наука и ваксини (лекарства)"... само един ми посочете, и аз ще ви посоча човек, дето ще бъде изритан от властта.
Най-трудното нещо в статистиката (а в статията анализа е точно върху масови резултати) е да се определи кое е причината и кое следствието. От там идва и разминаването в предричаното развитие или неправилните изводи. Еле пък, когато са намесени и хора с техните чувства...
До коментар [#4] от "borodino"
Благодаря, за много години и на теб, докторе.
Иван Кръстев вече се изтръска в Дойче веле с едно доста объркано интервю, в което стои в някакъв нечовешки разкрач (чувам стенанията на мисловните му сухожилия...) между доскорошната неолиберална теза за отвореното общество и свободата: на личността, на придвижването, на инициативността и пр. локуми, и новите соросоидно-гейТски виждания за превеса на обществения интерес над личния.
Това би прозвучало почти нормално, ако ключов момент не беше, че що е обществен интерес ще се определя - явно - от двамата...
Неолибералът Кръстев развива и скандалната тезата, че авиокомпаниите (частни стопански субекти!) трябва да отказват превоз на неваксинирани пътници. Сериозно погледнато това е немотивирана и незаконна дискриминация. Любопитен съм на коя конституция или международен правен акт ще се позоват Квъстевците?
Неолибералистите явно са сменили плочата. Може би защото босовете им са дърти рептилии и нямат време да чакат резултати по бавния досегашен начин.
На фона на Ив.Кръстевите словесни упражнения, Янис Варуфакис изглежда като Мойсей.
Може би това е причината иначе пъргавия Капитал да не препечати излиянията на съмишленика си.
Професионалната съдба на този провалил се финансов министър на южната ни съседка обяснява неговите възгледи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.