Докладът за върховенството на правото: тест за връзката на ЕС с реалността
Той беше създаден като нов инструмент, който да оправдае неизползването на съществуващите
Лили Байер
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
ЕС е поставен на тежка проверка за връзка реалността. Във вторник Европейската комисия представи доклад за върховенството на закона, предназначен да идентифицира и предотврати отстъпленията от демокрацията - тъкмо когато ЕС е залят от напомняния, че не е успял да спре тези отстъпления с подобни усилия.
Унгарският закон срещу хората с различна сексуална ориентация остави европейските лидери в размисъл дали страната изобщо трябва да бъде в ЕС. Полски съд предложи страната да може просто да игнорира разпореждания на Съда на ЕС, които трябва да имат по-голяма сила пред националните. А отчаяните журналисти в Словения се опитват да привлекат вниманието на широката общественост върху правителствения натиск над обществените медии.
Когато Урсула фон дер Лайен заяви, че подкрепя годишните доклади за върховенството на правото преди началото на мандата й като председател на ЕК през 2019 г., тя обеща, че те ще служат като система за ранно предупреждение за подобни проблеми. След това ЕС би могъл да потушава тези "искри" с "целенасочена подкрепа". И във второто издание на доклада обаче са описани няколко добре известни вече ситуации, а ранните етапи за решаването им са отминали. Няма и конкретни планове за тези ситуации - нито препоръки, нито санкции. По същество, твърдят защитниците на демокрацията, ЕС раздава отчетни карти без последствия за всички, за които всички знаят, че ще се провалят.
Докладът за върховенството на закона е един от няколкото нови инструмента, създадени от ЕС през последните години, за да отговори на опасенията, че блокът не контролира погазването на демокрацията в собствените си редици. Още първото му издание миналата година той беше критикуван от експерти за това, че страда от аналитична слабост и от публикуването му няма последици. При стотици страници, обхващащи съдебната независимост, медийните свободи, антикорупционните мерки и разделението на властите комисията не предлага нито рейтинги, нито класиране, нито ясни предложения. Резултатът е липса на каквото и да е въздействие върху страни като Полша и Унгария. Друга критика е, че докладът на ЕК не прави разлика между незначителни и големи проблеми. Смесват се малки, средни и големи нарушения на принципа на правовата държава - някои от тях всъщност са умишлени, други може и да не са преднамерени. Европейският парламент постави този въпрос в резолюция от миналия месец. Депутатите заявиха, че "представянето на нарушения от различно естество рискува да омаловажава най-сериозните нарушения на принципа на правовата държава". Според испанския евродепутат Руис Девеса, който ръководи работата на парламента по оценката на доклада, "идеята на комисията за превантивния характер на доклада със сигурност не сработва при най-тежките случаи, а именно Унгария и Полша."
Мнозина поставят под въпрос смисъла на изготвянето на този доклад, като се имат предвид обширните изследвания на върховенството на правото, които се правят от международни, академични и неправителствени организации. "Не липсва информация - има много доклади от много международни органи", казва Даниел Келемен, юридически и политически специалист за ЕС в университета Rutgers, Ню Джърси. "Създаването на нови инструменти е извинение за неспособността да се използват съществуващите. И аз виждам този доклад именно в такава светлина."
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.