Коментари и анализи

Следизборна анкета на "Капитал" - II: Политическото развитие е в подем, здравната криза остава загърбена

Хора от различни сфери коментират необичайния изборен цикъл през тази година и какво предстои оттук нататък

Симона Велева, доктор по конституционно право, и Адриан Николов, анализатор в ИПИ

Анина Сантова

Симона Велева, доктор по конституционно право, и Адриан Николов, анализатор в ИПИ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След първите парламентарни избори през тази година - редовните на 4 април, "Капитал" се обърна към хора от различни сфери за очакванията им какво ще последва за развитието на страната. Общото в оценките им за резултата от вота тогава беше, че той може да се приеме като добро начало на труден път.

Осем месеца по-късно, след третите парламентарни избори, ги попитахме:

Какви изводи си направихте за ситуацията в страната, след като два парламента не успяха да излъчат редовно правителство;
С какво са свързани положителните ви очаквания и с какво опасенията при настоящия опит за сформиране на коалиционно управление.

Днес публикуваме първите две мнения от второто издание на анкетата.

Политическото развитие на страната е в подем

Симона Велева, доктор по конституционно право

1. Политическото развитие на страната е в подем. Създават се нови политически проекти, които да отговорят на очакванията на хората и да изпълнят техните искания, като същевременно времето на месиите приключи. Това развитие обаче неминуемо е свързано със сътресения, наместване на пъзела и отнема време.

Но именно така функционира парламентарната демокрация - различните партии, които отразяват различните интереси в обществото, управляват чрез дискусия и никоя група не може да постигне успех, без подкрепата на останалите и консенсус. Надявам се това да е годината на научените конституционни уроци.

2. Надявам се да се създаде коалиция, основана на принципи и идеи, а не на интереси. Има опасност обаче тя да е твърде нестабилна и това да доведе до опити за саботирането й както още преди да е започнала работа, така и след това. България има нужда от стабилно правителство с устойчива и дългосрочна политика. Но стабилността никога не следва да бъде за сметка на обществения интерес.

Успешното изграждане на големи наративи стана важен фактор

Адриан Николов, икономически анализатор в Института за пазарна икономика

1. Голямото движение на избирателите между отделните партии в рамките на три отделни парламентарни вота през 2011 г. демонстрират голямата волатилност както на предпочитанията, така и на партийната система като цяло. Разликата след есенните избори помоему е по-голямото желание на "партиите на промяната" за влязат в диалог, за да бъде постигнато коалиционно управление; на този етап няма видими "червени линии", които никоя от тях не иска да пристъпи, въпреки че е много вероятно такива да се появят в хода на преговорите за съставяне на правителството.

Генералният извод от последните три избора е, че персоналната харизма на политическите лидери и успешното изграждане на големи наративи е най-важният фактор, който предопределя поведението на значителен дял от избирателите, а детайлите около реформи и политики остават на заден план, по-скоро за експертната публика.

2. Положителното е, че в настоящата ситуация прекъсването на цикъла от избори и провалени парламенти изглежда по-вероятно в сравнение с тази от лятото. Основното ми опасение е, че и следващото управление няма да поеме по-смели стъпки в посока преодоляване на здравната криза и акцентиране върху ваксинационната кампания, които са ключови за намаляването на несигурността пред икономическото развитие на страната и риска от нови локдауни.

В хода на кампанията изглеждаше сякаш всички партии страняха от темите за ковид-19 и ваксините в желанието си да не изгубят избиратели, а именно управлението на здравната криза ще е сред основните предизвикателства, пред които ще се изправи всеки един нов кабинет независимо от състава му.