Войната в Украйна е тест в реално време за европейския суверенитет
Макар и силно закъснял, ЕС сега има шанс да отговори по достойнство на Путин и да оформи новия следвоенен ред, който възниква
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Откакто Русия нахлу в Украйна, Европейският съюз направи огромни скокове напред като геополитически играч. Безпрецедентният пакет от санкции срещу Русия се затяга с всеки изминал ден и вероятно скоро ще засегне и износа на въглища, нефт и газ, което ще го направи още по-суров. Санкциите, както иподкрепата от 100 милиарда евро за Украйна, включително военна, са реакция, за която допреди две седмицивъншнополитическите анализатори можеха само да мечтаят. Широката дефиниция за сигурност, която беше централна за срещата на ръководителите на ЕС във Версай тази седмица, говори, че нещо фундаментално се е променило в разбирането на европейските лидери за необходимостта да работят заедно в един заплашителен свят.
Ново проучване, поръчано от ECFR през януари 2022 г., показва, че колебливостта на европейските лидери относно колективната защита на стратегическите интереси и ценностите на ЕС до преломния момент на руската инвазия може да се дължи до голяма степен на тежко подценяване на европейските обществена подкрепа за задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността.
Тази лоша преценка на европейските политици имаше висока цена. Путин от години тества в каква степен съюзът е готов да се изправи, за да защити реда след студената война и всъщност върховенството на закона в ЕС. Анексиране на Крим, убийството на Литвиненко и атаката с новичок срещу Скрипал, опитът за отравяне и лишаването от свобода на опозиционния лидер Алексей Навални са сред от най-видимите примери за този процес. Уязвимостта на европейците към кибератаки, кампаниите онлайн за дезинформация и намеса в изборните дебати също бяха ключови елементи на тази картина. Путин явно си е направил извода, че предвид ниските нива на реакции от европейците на всички тези тестове няма да има силна реакция и на инвазията му в Украйна. И сега отново имаме война в Европа.
Трагедия в трагедията е, че европейската общественост, изглежда, споделя оценката на Путин, че европейското сътрудничество в областта на сигурността все още не е достатъчно силно, за да устои на заплахите, от които тя се опасява. Дори в седмиците преди нахлуването на Русия в Украйна, когато се проведе нашето проучване, мнозинството респонденти подкрепиха необходимостта от засилено европейско сътрудничество, за да се гарантира сигурността на границите в ЕС, както и за справяне с бъдещи пандемии. И когато попитахме как се чувстват по отношение на реакцията на ЕС към действията на Русия в Източна Европа (Украйна и Беларус) досега, преобладаваха негативните отговори. Най-много (31%) заявиха, че се страхуват, ядосани са 15%, тъжни - 11%.
Тези реакции показват, че европейските лидери са можели да реагират по-бързо, отколкото го правеха, за да предупредят Путин, че последствията от влизането му в Украйна ще бъдат тежки.
Отговорът на руската атака срещу Украйна е тест в реално време за европейския суверенитет и способността ни да защитим европейския начин на живот. Но европейските избиратели смятат също, че защитата на международния правов ред - самата система, която Путин атакува, трябва да започне у дома. На въпроса какви действия трябва да се предприемат срещу държави членки, които нарушават демокрацията и върховенството на закона, мнозинството от респондентите подкрепя твърдите мерки, които предложихме като отговори - например ЕС да има правомощия да критикува публично правителствата (61%), да спирана структурни фондове (58%) и да суспендира правото им на глас в Съвета на ЕС (52%). Доверието в европейското настояване към Путин да играе по правилата е подкопано от това, че не всички държави членки играят по тях в рамките на ЕС. И вероятно това е подхранило вярата му, че нахлуването в Украйна ще бъде бърза и сравнително безпроблемна операция. Ако нарушаваме собственото си право на ЕС, как бихме могли да го обвиняваме, че нарушава международното право?
В тези мрачни времена обаче има и светъл лъч. Макар и по-късно, отколкото можеше да бъде, твърдата позиция на ЕС след инвазията на 24 февруари, изглежда, вероятно е засилила мнението на европейците, че ЕС е най-добрият им залог в един плашещ свят. Въпреки че 58% вярват, че тяхната национална политическа система не работи, а голямото мнозинство - че международното сътрудничество не е допринася достатъчно за борбата с глобалните заплахи като промените в климата (71%) и пандемиите (60%), подкрепата за ЕС остава висока. Близо 60% от европейците подкрепят членството на страната си в ЕС-27. И в 10 от 12-те изследвани страни членки преобладава мнението, че системата на ЕС работи.
Макар и силно закъснял, ЕС сега има шанс да удвои усилията си за задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността, за да покаже на Путин, че цената на неговата жестока и неоправдана война ще бъде наистина висока. И да оформи новия следвоенен ред, който възниква.
5 коментара
Суверенитетът в представите на Сузи от неолибералното НПО има изключително средновековно звучене: нашето племе, нашето землище. И е в скандален дисонанс с проповядваните от същото НПО допреди месец жалони на неолибералния глобализъм.
Кво стана с тях?
Днес прочетох, че Кардифския симфоничен оркестър сваля от репертоара си тържествената увертюра "1812" на Чайковски поради "неуместно звучене"...Увертюрата е написана в края на 1880 г!
Единствено за интелигентната част от публиката качвам линк към изпълнението на увертюрата от Мариинския оркестър под диригентството на Василий Гергиев - обявен за най-великия жив диригент на нашето време:
https://open.spotify.com/album/6V4dmpcUl0BRYvWGhYoh2O
Апропо всичките контракти на Гергиев в Европа и САЩ са отменени.
Отменени са и договорите на световното сопрано Ана Нетребко.
Миланският университет е анулирал лекционен курс върху творчеството на Достоевски на професор от МГУ.
Европа с пълна пара се връща в Средновековието.
Доста инфантилно тълкуване на събитията. Конфликтът в Украйна е тежко поражение за ЕС и Запада изобщо - дипломатическо, геополитическо, икономическо, цивилизационно. С неадекватните си заплахи към Русия и още по-усилено въоръжаване на Украйна не само, че не успяха да го предотвратят, но и дадоха допълнителни аргументи на Путин да действа точно по тоя начин.
С което сами тласнаха събитията по нанадолнището и изгубиха контрол над тях. Сега освен да се давят в собствената си пяна от бяс и да дозатягат примката около врата си с отчаяни хаотични движения, им остава само да гледат отблизо челния сблъсък с реалността. А тя е икономическо прострелване в крака, позорно изтегляне от Украйна и приемане на руските искания, изгубена ценностна и морална легитимност пред своето общество и пред света. Какво се има предвид с последното - всичките им кухи лозунги и мантри за върховенство на закона, неприкосновеност на частната собственост, свобода на словото/личността и пр. се спукаха като сапунени мехури за две седмици. Лъсна лицемерната им природа.
ЕС се прояви като един геополитически придатък на САЩ, който няма воля и способност да отстоява своите собствени интереси и приоритети.
Молете се Путин да не се сети да иска плащане на стоките извън санкциите в само в рубли.
Точно!К
До коментар [#2] от "rbw32646721":
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.