Скъпата война с руския петрол

Междувременно във вторник сутринта Кремъл заплаши сам да прекрати газовите доставки за Европа и предупреди, че цената на петрола може да се изстреля до 300 долара за барел, ако Западът ескалира икономическата си война с Русия, като забрани вноса на енергия.

Цената на петрола вече достигна нива 139 долара за барел, като това са абсолютни рекорди за последните 14 години, а от J.P. Morgan прогнозираха (преди заплахата на Русия за спиране на газа), че петролът може да достигне и 185 долара в края на годината.

Само заплахата от подобен сценарий вече доведе до драматични сътресения на петролните пазари и космически скок в цената. Това, което се поръчва в момента, би следвало да се доставя през май. Никой обаче не е наясно в така създалата се обстановка ще може ли да го поръча, да го застрахова, да го плати с акредитив и да го достави. Така цената на петрола стана космическа, като скочи търсенето на готови продукти със съответните сериозни корекции нагоре при тях.

Разбира се, руският петрол може да се използва от страни, които не налагат санкции, а тяхното потребление на алтернативен петрол да се пренасочи към Европа. Това обаче пак ще оскъпи суровината, тъй като изисква преструктуриране на веригите на доставки.

Производството на Русия

През 2022 г. световното потребление на петрол достига 100.8 млн. барела на ден. Русия произвежда по 10.5-11 млн. барела дневно. Около 3.6 - до 4 млн. от тях са предназначени за вътрешната й консумация (тази стойност е по-висока във време на война). Износът е 5-6 млн. на ден.

Около половината от изнесения петрол от Русия (2.5 милиона барела на ден или колкото е цялото потребление на Германия и Полша взети заедно) се доставя до европейски страни, включително Германия, Италия, Холандия, Полша, Финландия, Литва, Гърция, Румъния и България. Общо 30% от вноса на петрол в Европа идва от Русия. Близо една трета от него пристига в Европа по петролопровода "Дружба" през Беларус. През 2019 г. доставките през този маршрут бяха прекратени за няколко месеца, когато суровият петрол, протичащ през нея, се замърси и това създаде риск за рафинериите при преработката му. Тогава доставките на петрол от Русия намаляха значително, тъй като тя пренасочи потоците, за да избегне линията "Дружба". Останалите експортни пратки на руски суров петрол за Европа идват основно с кораби от различни пристанища.

Друг голям купувач на руски петрол е Китай, който внася 1.6 млн. барела на ден. Половината от него идва чрез директен нефтопровод от Източен Сибир към Тихия океан, който обслужва и други клиенти през пристанище Козмино в крайната си точка, включително Япония и Южна Корея.

Руските компании доминират по-голямата част от производството на петрол в Русия. Приблизително 81% от общото производство на суров петрол в страната през 2020 г. идва от "Роснефт", "Лукойл", "Сургутнефтегаз", "Газпром" и "Татнефт".

Удар с петрола по Русия

Според анализа санкциите срещу руската петролна индустрия биха имали и по-голямо въздействие от ограничаването на потоците от природен газ, тъй като петролните постъпления на Русия са по-високи за държавния бюджет. По данни на руското министерство на финансите, цитирани от Reuters, Русия е получила над 110 млрд. долара през 2021 г. от износ на петрол, два пъти повече от приходите й от продажби на природен газ в чужбина.

Петролът е по-лесен за пренасочване от природния газ поради спецификите на транспортиране. Това означава и че руският суров петрол може потенциално да бъде по-лесен за замяна за европейските страни, пише експертът по глобална енергийна политика Ейми Майърс Джафе в анализа си могат ли богатите държави без руски петрол в The Conversation. И голяма част от руския износ за Европа и други участващи страни от Г-7 може да се окаже изпратен някъде другаде. А доставки от други източници като Норвегия и Саудитска Арабия могат да бъдат пренасочени обратно към Европа.

Анализаторите припомнят и че руският петрол има високо съдържание на сяра и други примеси, така че рафинирането му изисква специализирано оборудване и не може да се продава навсякъде, но други азиатски купувачи могат да го потребяват, включително Индия и Тайланд, като Русия има специални споразумения за доставки със страни като Куба и Венецуела.

От началото на войната в Украйна и безпрецедентните санкции обаче стана ясно, че Русия има проблеми с продажбите на суров петрол. Според изчисленията на J.P. Morgan 66% от руския петрол се опитва да намери купувачи, които станаха много внимателни поради неизвестността дали ще претърпят санкции. Несигурност има и по линия на корабособственици и рафинерии. Други източници твърдят, че самата руска страна ограничава продажбите.

"Санкциите вероятно ще направят много купувачи по-колебливи да купуват руски петрол", каза Рик Джозуик, ръководител на Global Oil Analytics в S&P Global Platts Analytics. "Това ще понижи цената на руския суров петрол още повече, докато в крайна сметка той не се изчисти извън традиционните си пазари в Европа", отбелязва още той и допълва, че Urals вече е с рекордни отстъпки спрямо видовете петрол от Северно море в предишни дни. Така товари с руски петрол, които вече са били в морето, са били купени с рекордни отстъпки. Такива ефекти е имало и в миналото при налагане на санкции върху държави като Иран или Венецуела.

"Друг ефект е, че редовните купувачи на руски петрол, предимно в Европа, ще търсят алтернативи. Това ще има тенденция да подкрепи цената на петрола Brent и по-широкия пазар", смята той.

Удар с петрола по Европа

Една от възможните мерки, в анализa на Ейми Майърс Джафе, е богатите държави да спрат да купуват руски петрол е Европа и едновременно с това САЩ да увеличат продажбите на суров петрол от своите национални стратегически запаси, за да намалят удара от всякакви ограничения върху вноса на руски суров петрол.

"САЩ вече продават 1.3 милиона барела на ден от своя стратегически петролен резерв и биха могли да увеличат тези потоци", продължава анализът. Китай също пусна петрол от своите национални стратегически запаси, за да помогне за облекчаване на цените на петрола около китайската Нова година.

Вероятно САЩ и други държави от Г-7 ще се обърнат и към страните от Близкия изток да облекчат ограниченията в добива и да притиснат страни като Китай и Индия да пренасочат петрол с качество, подобно на руския, обратно към Европа, когато увеличат своя внос от Москва. Такива стъпки биха намалили ефекта върху цените заради ограниченията. Неизвестната е дали Китай и Индия ще сътрудничат. Но като вносителки на петрол те не биха имали интерес от още по-драматични скокове в цените.

От април 2020 г. Русия активно координира производството на петрол с държавите от ОПЕК и други производители, общо известни като споразумението ОПЕК+. Споразумението ОПЕК+ има за цел да ограничи производството на суров петрол в отговор на бързо намаляващото търсене в резултат на пандемията COVID-19. Към момента производителите на петрол се придържат към плана си за постепенно увеличаване на добива, като договориха ново скромно увеличение на доставките за април от 400 хил. барела на ден.

Моментът може да е огромна възможност за Иран. Според Energy Aspects страната разполага с до 80 млн. барела петрол в момента. Част от този обем се държи в танкери близо до азиатски купувачи и е готов за продажба възможно най-скоро, стига ембаргото да бъде свалено. След подновяването на иранската ядрена сделка, при която Иран ще разреши мониторинга на програмата си в тази област, Техеран може да увеличи вътрешното производство с 1.2 млн. барела на ден, което ще увеличи предлагането на пазара. Това е от полза не само за икономиката на Ислямската република, която пострада от санкциите, но и за администрацията на президента Байдън, която се бори да направи горивото по-евтино.

Погледите се насочиха и към Венецуела, като САЩ изпратиха служители в латиноамериканската държава, за да обсъдят енергийната сигурност и задържани американски граждани, потвърди Белият дом на 7 март, като според медийни публикации администрацията на Байдън е в ранен етап на обмисляне на съдбата на петролните санкции срещу режима на Мадуро.