Дебат: За левите – или зло, или нищо

Невъзможно и безотговорно е да говорим за доктрина вляво. От години "лявото" в България и по света се тресе от вътрешнополитически и идейни конфликти. Множество леви коментатори не един и два пъти са писали за необходимостта от идейно обновление, което да възроди антирасистките и феминистките устои, борбата срещу обезценяването на работната сила, битките за достъп до адекватни социални инфраструктури и грижи и да противостои на поелата по консервативния път БСП, впила се в битки срещу инакомислещи с "партиен билет". Даже в новото ляво идейното противопоставяне не е новост и въпроси като сексуалност, миграции на хора от страни извън Европейския съюз и женските борби са давали повод за немалко раздори. Дори и по-видими леви синдикалисти да застават на проруски позиции, привиждайки в управлението на Зеленски нацизъм, то тези гледища се оспорват в множество от публикациите на български леви сайтове и в редица онлайн дискусии.

Докато днес някои леви виждат в Путин единственото спасение за руските жертви на нацистки отряди в Украйна, то групи като "Диверсия", "ЛевФем", "Феминистки мобилизации", КОИ, хората около манифеста "Време е!" и немалко други виждат в Путинова Русия нищо повече или по-малко от репресивен режим, който не само потиска всяка прогресивна съпротива, но и си служи с едни от най-безчовечните механизми на присвояване на обществени блага, облагодетелствайки по пътя си шепа олигарси за сметка на милионите руснаци, лишени от демократични права и с обезстойностена работна сила.

Разногласията вляво в България не са от днес или от началото на войната и те не засягат единствено бинарността про-/анти-Путин, про-/анти-Русия и т.н., и т.н. Тази хетерогенност като че ли е нарочно пренебрегвана от някои коментатори в либералния, ляво-либералния и десния спектър. Съдейки по публични коментари както в пресата, така и в социалните мрежи, интелектуалци, смятащи че имат задълбочено разбиране за лявото, сведоха множеството течения вляво до "лявото по принцип" и че "левите - нови и стари" са "любители на силната ръка", които "симпатизират на един нацистки режим".

Петицията като че засили необходимостта от подобен дискурсивен похват, който да заличи различията вляво за сметка на изграждането на монолитен образ, който веднъж и завинаги да си получи заслуженото. Окачествяването на петицията като "безпрецедентна" се дължи не на друго, а на факта, че нейните автори са леви. Огромният интерес към петицията не е насочен толкова към нейното послание (видимо и от това кога доби публичност) - спрете окупацията, санкционирайте Путин и руските олигарси, заемете антивоенна позиция - а към факта, че тя наруши границите на лесно смилаемото позициониране на политическите сили в страната: левите подкрепят Путиновата "денацификация", десните осъждат руската агресия в суверенна Украйна.

Този голям разказ е лесен, обидно лесен. Той утвърждава границата между "неморалното" ляво и "моралното" дясно; установява опозиционни двойки, които организират знанието ни за това що е ляво и що е дясно и насочва действията и мислите ни в зависимост от това с коя политическа традиция се идентифицираме. Нарушаването на този баланс бе посрещнато с невиждана морална паника.

От гледна точка на авторите на петицията, сред които съм и аз, този неин отзвук не изведе дебата в посока, която да е конструктивна за обществото ни, камо ли пък да има някаква полезна стойност за украинци и руснаци. Такива въпроси биха били например: Кои икономически лостове в света правят наказателната мощ на санкциите в пъти по-жестока за обикновения руски гражданин, отколкото за който и да било олигарх или политик в Русия? Дали затварянето на въздушното пространство е решението, което ще спре смъртта и нищетата, или ще проточи войната във времето и пространството? Сигурни ли сме, че украинските бежанци получават адекватна социална подкрепа в обеднената ни, ксенофобирана и етно национализирана страна?

В безпрецедентни времена най-силно се нуждаем от безпрецедентни идейни намеси. Но безпрецедентността не се крие в морализаторски клишета, че "лявото по принцип" е про-Путин. Във времена, в които не знаем какво идва утре и в които военната и икономическата мощ са съсредоточени в малко на брой ръце, създаването на условия за публична сфера, която да закриля критическата рефлексивност, е от първостепенна важност.