Мнение | В България в момента няма десни партии

Държавата се опитва да доминира във всички сфери

чрез големи разходи и държавни инвестиции, като с това изтласква оттам гражданите и частните инвеститори. Изземвайки от гражданите финансовия ресурс, който хората са готови да отделят за образование, здравеопазване и култура например, и харчейки го по усмотрение на държавни чиновници, правителствата не позволяват на този ресурс да достигне до частните инвеститори и участници на тези пазари. Така се ликвидира възможността за тяхното конкурентно, динамично и независимо развитие. Същото важи за сектори като енергетика, транспорт и инфраструктура. Ако държавата реши да построи две атомни централи, едва ли ще има частен инвеститор, който ще иска да построи трета в същия ограничен пазар. Ако държавата реши да построи магистрала, няма да има частен инвеститор, който ще иска да направи паралелна магистрала на държавната с частни капитали - просто размерът на пазара няма да позволи изплащането на инвестицията. Същото важи за болници, училища и всичко друго, за което можете да се сетите. Логиката на левите политици е, че всеки проблем може и трябва да бъде решен с държавни разходи, направени по усмотрението на държавни чиновници под политическия контрол на управляващите. От общите пари. Частният сектор е често заклеймяван и е максимално изолиран от участие в решаването на обществените проблеми.

Дясното разбиране за политика е точно обратното.

Там логиката е, че ако има един проблем в обществото, той трябва да бъде решен от гражданите и частния сектор. Ако не може, чак тогава и само тогава да се намесва държавата. Държавата трябва да помага на хората и фирмите да решават проблемите, като стимулира определен тип поведение (насочване на частен финансов ресурс и икономическа активност) чрез подходящи регулации, данъчна политика и по-рядко държавни програми за субсидиране или финансиране на желани от обществото дейности. Отпечатъкът на държавата в търговския оборот трябва да е нулев, защото изначално не е нейна роля да се конкурира с частните инвеститори в който и да е сектор, където пазарът може да функционира нормално. Преразпределението на обществен ресурс през бюджета също трябва да е минимално, защото ефективността на разходите и инвестициите е много по-висока, когато се правят от частния сектор в конкурентна среда.

Данъците трябва да отиват за специфичните функции на държавата

Това са сигурност, опазване на обществен ред, правораздаване и правоприлагане и социална защита на тези категории граждани, които се нуждаят от такава. Социалните програми за подпомагане на непривилегированите граждани (според обективни и строго регламентирани критерии) могат да са различни по размер и обхват, но и за тях държавата няма нужда да създава паралелна на частния сектор обществена инфраструктура - държавни болници, държавни училища, държавни жилища, държавни електроцентрали, държавни магазини, държавни ферми, държавни фабрики за обувки, за коли, за телевизори и т.н. Вместо това може да им даде еквивалента на пари - чрез ваучерни програми за храна, за подпомагане на сметките за битова енергия, за образование, за медицински застраховки, за транспорт и т.н., така че тези нуждаещи се хора да са пълноценни участници в обществения живот с достойно съществуване. Но те ще могат да потребяват (тоест да си закупуват) необходимите им стоки и услуги на пазара, тоест от частния сектор, както всички останали. Няма никаква нужда да се създава паралелна "държавна" икономика за бедни хора. Роналд Рейгън може би най-точно е успял да събере цялата дясна политическа философия в едно кратко изречение: "Държавата не е решението, държавата е проблемът."

Това са азбучни истини. В същото време обаче тези ясни критерии за дясно и ляво, тоест за ролята на държавата в обществото, отсъстват от политическия дебат в България. Причината за това е проста - днес в България всички основни политически партии са леви. Програмите за управление на всички следват един и същ модел:

• констатира се, че обществото ни има проблем в някоя сфера - енергетика, транспорт, инфраструктура, здравеопазване, образование, култура и т.н.;
• предлага се "решение" на проблема чрез нови големи държавни разходи или инвестиции в съответната сфера.

Това е.

Това е моделът в програмите и на БСП, и на ПП, и на ИТН, и на ГЕРБ, и на "Демократична България". Разликите между партиите са в размера на държавните разходи по сектори и в преразпределението им по пера - повече в тази сфера спрямо по-малко в другата, и разпределението им между инвестиции и текущи разходи. Но общото между всички български партии в момента е лявото разбиране, че единствено ДЪРЖАВАТА може да реши проблемите на обществото и че решението задължително минава през нови, още по-големи държавни харчове.

Съществува ляв политически консенсус между основните партии за ролята на държавата в обществото ни

Причината за това е основно липсата на принципни идейни платформи, върху които тези партии да са възникнали. Много от тях са всъщност конюнктурни политически проекти, създадени (най-често неспонтанно) с конкретна цел или около конкретна кауза, но без идейна основа. Затова те демонстрират идейна "всеядност" и коалиционна "поливалентност".

Източник: Shutterstock

Вместо по оста ляво-дясно политическите партии в България днес се разграничават една от друга по-скоро по ниво на полулизъм. Всички са леви, но някои са силно популистки, докато други са по-малко популистки и залагат на по-разумни политики и послания. Това е жалко и е може би причината голяма част от гражданите да не гласуват и да се чувстват непредставени. Предприемачите и хората от професионалния елит на страната добре знаят, че ако един мениджърски екип се провали в постигането на целите или в решаването на проблемите, той бива уволняван. В същото време политическите партии в момента предлагат точно обратното. Предлага се повсеместно провалилия се мениджър - държавата - да продължи да управлява и да търси решения на все по-сериозните проблеми пред обществото ни, като на всичкото отгоре заявките са да й се дадат още нови огромни общи пари за харчене. Нищо, че същите тези държавни чиновници вече са похарчили огромни пари до момента, без да решат задоволително нито един проблем. Даже са създали и задълбочили повечето проблеми, поради което общата ни фирма - Република България - е на опашката по почти всички показатели за развитие в Европейския съюз.

Нито една партия в момента не предлага смяна на модела

Тоест не се предлага намаляване на ролята на държавата, на държавния отпечатък в икономиката и в другите обществени сфери, а точно обратното. В енергетиката се предлага да се запази моделът, при който основен доставчик и производител на енергия е държавата. Има заявка и за нови държавни инвестиции в сектора, но приватизации на НЕК, "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй" не се предлагат. В жп транспорта се предлагат нови държавни инвестиции, но приватизации на БДЖ и на "Български пощи" не се предлагат. Предлагат се държавни инвестиции в нови държавни училища и детски градини, както и вдигане на заплати на държавните учители, но не се предлага ваучерен модел, при който парите следват ученика, така че частните училища и детски градини да могат да поемат все по-голяма роля в българското образование. В здравеопазването се предлагат нови инвестиции в държавни болници, но не се предлага демонополизация на НЗОК и насърчаване на инвестиции в частно здравеопазване. Предлага се държавно финансиране за строеж на нови магистрали, тунели и мостове, но не се предлага концесионен модел, при който същите тези обекти ще могат да се изградят бързо и качествено с нула разходи от държавния бюджет от частни инвеститори.

При това огромните по размер проекти ще значат големи преки чужди инвестиции в икономиката на страната, което значи икономически растеж и фискална стабилност за десетилетие напред. Говори се за "подпомагане" на частния сектор, но конкретни програми за насърчаване на частни инвестиции няма в нито едно направление. Вместо това обаче често се споменава за повишаване на минималната работна заплата и осигуровките.

Разликата в програмите на българските политически партии днес не е в тяхната философия

Разликата е в това доколко са готови да жертват фискалната стабилност на страната. Има партии - като БСП и ПП например - за които маастрихтските критерии за бюджетен дефицит, инфлация и дълг не са приоритет. Съответно присъединяването към еврозоната за тях не е приоритет, а е по-скоро пожелателно, или даже нежелателно. За други - като ГЕРБ и ДБ - фискалната стабилност е важна и техните програми декларират без конкретни цифри, че въпреки левите заявки за повече държавни разходи във всички направления макрорамката в страната трябва да отговаря на маастрихтските критерии, така че присъединяването към еврозоната да не е застрашено. Но само по себе си това не прави техните програми десни. Разделението "за" и "против" по-голяма интеграция в ЕС на България не е разделение по оста ляво-дясно. Разделението по отношение на интеграцията ни в НАТО спрямо сближаване с Русия също не е разделение по оста ляво-дясно. При липса на реално разделение между леви и десни програми обаче тези теми (важни сами по себе си) заместват почти изцяло дебата за ролята на държавата в обществото ни.

Създаването на нова, истински дясна политическа формация или оформянето на ясен десен образ у някоя от съществуващите политически партии в България тепърва предстои. Българските граждани често са описвани като леви избиратели. Предимно защото са инертни, нежелаещи да поемат отговорност за собствените си проблеми и да се погрижат сами за себе си, като често настояват за помощ и решения от "държавата майка". Но в същото време мнозинството българи са инстинктивно десни в разбиранията си, че не са съгласни държавата да определя начина им на живот - какво да ядат, къде да живеят, какво да учат, къде да се лекуват, каква музика да слушат, с какво и къде да пътуват и т.н. Голяма част от българите не са съгласни техните данъци и осигуровки да се харчат от некомпетентна и корумпирана администрация, която е доказано неспособна да осигури по-висок стандарт на живот за семействата им. Тези хора могат да бъдат убедени, че личната им свобода, правото им на избор, възможностите за професионална реализация и в крайна сметка качеството им на живот ще са много по-добри при един десен модел на управление, където държавни чиновници няма да определят къде какво и как се случва навсякъде в обществото ни. До появяването на истински дясна партия в България голяма част от гражданите ще останат непредставени и инстинктивно недоволни от това. Но след появяването на такава формация България няма да бъде същата.