Пекин е на една пряка от София

Живеем в толкова свързан свят, че дори и далечни събития - буквално на другия край на света, имат много по-директно отношение към живота в България, отколкото изглежда на пръв поглед. В този свят едно от най-ценните умения не е толкова да имаш много информация - тя се намира лесно, а да научаваш важните за теб неща и да намираш връзките между тях. Само така светът около нас се вижда в истинския му смисъл.

В този брой на "Капитал" има няколко примера за събития, които се случват далече, но засягат много пряко България. Ще започнем от най-далечния:

Преди седмица в Китай се състоя конгрес на китайската комунистическа партия, който преизбра Си Дзинпин за генерален секретар. Това се случва за трети път - нещо невиждано от Мао Дзедун насам, но по-важното е друго. Сега всички чакат да видят списъка с членовете на политбюро, защото от хората в него - колко са сравнително модерно мислещи и колко - хардлайнери, ще се разбере накъде ще тръгне китайската икономика през следващите години. Това, от своя страна е важно за света, Европа и съответно за България. През последните над 20 години в основната на икономическия възход в Европа стояха две неща - евтини петрол и газ от Русия и евтино производство в Китай. През последните поне 10 години към тях се добави и евтино финансиране. Сега евтиният газ и евтините пари вече ги няма. Войната на Русия в Украйна предизвика много рязко откачане на Европа от Москва. Въпросът е какво ще направи Китай и от неговата политика до голяма степен зависи дали гласовете за "откачане" от Пекин ще се увеличат. От това зависи колко болезнено и колко бързо ще трябва да се преструктурира цялата европейска икономика, включително и България. Част от отговорите зависят именно от конгреса на китайската комунистическа партия - вижте за него в този текст.

Войната на Русия в Украйна предизвика и много силна бежанска вълна оттам - предимно мъже, които бягат от мобилизацията в съседни държави, сред тях е и Грузия. В броя ще прочетете интересен репортаж от случващото се там и то е показателно не само за човешките трагедии, но и за това как големите конфликти разместват хората по картата на света. Войната в Сирия така изгони от държавата им милиони хора, повечето от които дойдоха в Европа и това имаше много ефекти, включително и върху политиката в част от засегнатите държави. Засили се ролята на националистическите партии, някои от които бяха (и вероятно са) директно финансирани от Русия.