Заражда се нова макроикономическа ера. Как ще изглежда тя?

Необичайното предизвикателство, каквото беше пандемията, доведе до извънредни действия, които помогнаха да се отприщи днешната инфлация: необуздани правителствени стимули и спасителни мерки, временно изкривени модели на потребителско търсене и разриви във веригите за доставки, предизвикани от локдауните. Впоследствие този инфлационен импулс беше подсилен от енергийната криза, след като Русия, един от най-големите износители на изкопаеми горива наред със Саудитска Арабия, се изолира от своите пазари на Запад. Изправен пред сериозен проблем с инфлацията, Фед вече повиши лихвите от максимум 0.25% до 3.25% и се очаква да достигнат 4.5% до началото на 2023 г. В световен мащаб повечето парични власти също затягат условията.

Рисковете пред системата

Какво може да последва? Едно непосредствено опасение е за провал на финансовата система, привикнала към ниски лихвени проценти, която сега се изправя пред растящи разходи по заемите. Въпреки че Credit Suisse, един кредитор от среден размер, е подложен на натиск, малко вероятно е банките да се превърнат в значителен проблем: повечето имат по-големи предпазни буфери, отколкото в миналото. Вместо това опасностите се крият другаде, в една финансова система с нов облик, която разчита по-малко на банки и повече на непостоянни пазари и технологии. Добрата новина е, че вашите депозити няма да се изпарят. Лошата е, че тази система за финансиране на фирми и потребители е непрозрачна и свръхчувствителна към загуби.

Това вече се вижда на кредитните пазари. Тъй като фирмите, които купуват дълг, избягват риска, лихвеният процент по ипотеките и джънк облигациите се покачва. Пазарът на "заеми с ливъридж", използвани за финансиране на корпоративни изкупувания, е блокиран - ако Илън Мъск купи Twitter, произтичащите от това дългове може да се превърнат в голям проблем. В същото време инвестиционните фондове, включително пенсионните схеми, претърпяват загуби в портфейлите от неликвидни активи, които са натрупали. Части от системата може да спрат да работят. Пазарът на съкровищни бонове стана по-нестабилен, а европейските енергийни фирми се сблъскаха със смазващи искания за обезпечение при своите хеджирания. Британският пазар на облигации беше хвърлен в хаос от неясни залози на деривати, направени от пенсионните фондове там.

Ако пазарите спрат да работят гладко и възпрепятстват потока от кредити или заплашат с верижна реакция, централните банки може да се намесят: Bank of England вече направи обратен завой и започна отново да купува облигации, като едновременно наруши ангажимента си да повишава лихвите. Свързаното с това убеждение, че централните банки няма да имат решимостта да удържат твърдата си позиция, стои зад другия голям страх - че светът ще се върне към необузданата инфлация от 70-те години на миналия век. В известен смисъл това е крайно и пресилено. Повечето анализатори прогнозират, че инфлацията в САЩ ще падне от сегашните 8% на 4% през 2023 г., тъй като покачването на цените на енергията отслабва, а по-високите лихви започват да дават резултат. Но макар шансовете инфлацията да достигне 20% да са малки, идва очевидният въпрос дали правителствата и централните банки някога ще я свалят до 2%.

Подвижна цел

За да разберете защо, погледнете отвъд бъркотията към дългосрочните фундаменти. Голяма промяна спрямо първите 10 години на XXI век е структурното нарастване на държавните разходи и инвестиции. Застаряващите граждани ще се нуждаят от повече здравни грижи. Европа и Япония ще харчат повече за отбрана, за да се противопоставят на заплахите от Русия и Китай. Изменението на климата и търсенето на сигурност ще стимулират държавните инвестиции в енергетиката, от инфраструктура за възобновяема енергия до газови терминали. А геополитическото напрежение кара правителствата да харчат повече за индустриална политика. И все пак дори когато инвестициите нарастват, демографията ще става все по-голям проблем за богатите икономики. С напредването на възрастта хората спестяват повече и този излишък от спестявания ще продължи да потиска базовия реален лихвен процент.

В резултат на това основните тенденции през 20-те и 30-те години на века ще са за по-голямо правителство, но все още ниски реални лихвени проценти. За централните банки това създава сложна дилема. За да намалят инфлацията до своите цели от около 2%, може да им се наложи да затегнат политиката толкова, че да предизвикат рецесия. Това би довело до висока цена за хората под формата на загубени работни места и би предизвикало яростна политическа съпротива. Освен това, ако икономиката е в дефлация и се върне обратно към капана на ниския растеж и ниските лихви от миналото десетилетие, централните банки може отново да нямат достатъчно инструменти за стимулиране на икономиката. Изкушението сега е да се намери друг изход: те да се откажат от целта за инфлация от 2%, каквато беше през последните десетилетия, и скромно да я повишат до например 4%. Това вероятно ще бъде сред опциите, когато Фед започне следващия си стратегически преглед през 2024 г.

Този смел нов свят на малко по-високи държавни разходи и малко по-висока инфлация ще има предимства. В краткосрочен план това би означавало по-лека или никаква рецесия. А в дългосрочен план централните банки ще имат повече възможности да понижават лихвените проценти при икономически спад, с което намалява необходимостта от закупуване на облигации и спасително финансиране, което причинява все по-голямо изкривяване на икономиката.

И все пак това носи и големи опасности. Доверието в централните банки ще бъде накърнено: ако правилата бъдат сменени веднъж, защо не и отново? Милиони договори и инвестиции, основаващи се на обещанието за инфлация от 2%, ще бъдат хвърлени в хаос, а леко по-високата инфлация ще преразпредели богатството от кредитори към длъжници. Перспективите за умерено по-голямо правителство може лесно да излязат извън контрол, ако популистките политици направят безразсъдни обещания за разходи или ако държавните инвестиции в енергетиката и индустриалната политика се изпълняват зле и се превърнат в раздути показни проекти, които дърпат надолу производителността.

Тези възможности и опасности са плашещи. Но е време да започнем да ги оценяваме заедно с техните последици за гражданите и бизнеса. Най-големите грешки в икономиката са провали на въображението, които предполагат, че днешната система ще трае вечно. Това никога не се случва. Промяната идва. Пригответе се.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved