Когато политиците дават, а не взимат пари

Преди две седмици служебното правителство обяви, че работи по нов бюджет за следващата година. Първоначалните информации бяха, че той ще заложи на много голям (сравнен с миналите години) дефицит, за да се финансират допълнителни социални плащания. Това щеше да е сериозен проблем по няколко причини, включително и защото последните опити дори сегашният дефицит да бъде финансиран с нов дълг показаха, че цената на парите се е увеличила сериозно. В крайна сметка служебният кабинет се отказа да внася бюджет в парламента, но нестабилната политическа ситуация пак продължава да носи сериозни рискове за публичните финанси и от там за цялата икономика. Усилията в момента дори не са насочени към това България да превключи на по-висока скорост, а към това да не се пусне ръчната спирачка и тя да тръгне назад. (Вижте всичко в темата на броя.)

Застоят тук през последните години не е следствие на някаква немарливост или неразбирателство накъде точно да се върви. Не, той е до голяма степен напълно съзнателно решение на хората, които са във властта. През последните над 10 години основният фокус на партиите във властта - предимно (но не само) ГЕРБ и ДПС, беше кражбата на публични ресурси. Основен елемент в нея е превземането на съдебната система, така че това да се случва безнаказано. Сега има отново огромно очакване тя да се реформира, но действията на същите партии - ГЕРБ, ДПС, и самата съдебна система (в лицето на главния прокурор Иван Гешев) показват, че те ще се опитат да му отговорят с имитация. Това вече се случи веднъж преди няколко години и ефектът беше засилване на контрола от страна на тези партии върху съда и прокуратурата. От това последва каскада от негативни ефекти върху цялата икономика и бизнес, която продължава с пълна сила и днес. (Повече по тази тема - тук.)

Серията от "новини" за събития, които трябва да се случват, но не се, тази седмица продължава с историята за най-вероятното блокиране на България за влизане в Шенген. В момента ние и Румъния сме единствените държави, които имат реална граница с останалата част от ЕС. Напълно възможно е след два месеца и България да се окаже единствената в рамките на съюза, ако усилията на Румъния завършат с успех (вижте в този текст). Последствията за това далеч не са само логистични - имиджовата щета ще може да се усети с още по-малко добри новини като тези за офиса на Google в Румъния.

И между другото румънската държава плаща 30% от инвестицията на Mercedes там. Обърнете внимание - държавата ДАВА 30%, а не взима примерно половината.

Накратко, дори напълно сходни с нас държави вървят напред, докато тук ценно време се пилее в това да се хвърля кал под колелата на държавата, така че тя да буксува и да не върви напред.