Опасни игри с държавните пари

След като стресна всички със сметки за висок дефицит и дълг, служебният кабинет реши да не внася финансов план на държавата за 2023 г. Какво следва

Вера Денизова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

След като стресна всички със сметки за висок дефицит и дълг, служебният кабинет реши да не внася финансов план на държавата за 2023 г.
Така до съставянето на редовен кабинет държавата ще работи по инерция, но без риск депутатите да вкарат популистки добавки.
Но дори и политиците да искат да продължат с щедростта си, едва ли ще има кой да я финансира.

Политическа нестабилност, популистки ръст на пенсии и заплати, големи бюджетни дефицити и растящ дълг. През последните години много анализатори очакваха Румъния да изпадне в криза, но това така и не се случи, а статистиката продължи да отчита бързорастяща икономика и доходи в страната. Затова и логичният въпрос, който си задаваха много хора в България, беше защо не следваме политиката на северната ни съседка и не увеличим по-бързо пенсии и заплати.

Отговорът дойде през последните месеци: в засега неуспешен опит да овладеят високата инфлация големите централни банки започнаха да вдигат лихвите, а анализаторите да предупреждават за задаваща се криза. Логично това стресна пазарите и те започнаха да купуват дълга на правителствата все скъпо и все по-предпазливо. В такава среда страни като Румъния попадат в графата "по-рискови", което прави финансирането им още по-усложнено и на моменти дори невъзможно.

Но да се върнем към България. Съвсем доскоро страната ни беше антипод на Румъния: с аурата на фискален отличник, който има перспектива за скорошно членство в еврозоната. В последните две години и половина обаче честата смяна на правителства настрои парламента в постоянен предизборен режим. Логично това доведе до значително увеличение на пенсиите, ръст на заплати в публичния сектор, нови данъчни облекчения. И до по-голям бюджетен дефицит, който доскоро не беше проблем заради ръста на икономиката и високата инфлация. Ако се съди по последните аукциони на ДЦК обаче - безплатният обяд и за България свърши. А това означава и че догодина, вместо да раздува разходите, правителството (каквото и да е то) ще трябва да се опита да ги ограничи. Това между другото ще се опитат да направят и повечето държави от еврозоната.

На този фон само преди дни служебният финансов министър Росица Велкова представи песимистична рамка на бюджет 2023 - с дефицит от 11.6 млрд. лв., или 6.6% от БВП, и нужда от немислимите доскоро близо 16 млрд. лв. нов дълг. А още по-притеснителното в сметките беше, че без да се залагат нови извънредни ръстове на пенсии или заплати, минусите ще останат същите до 2025 г. Така дългът на държавата ще се удвои в номинално изражение спрямо настоящото му ниво и ще надхвърли 75 млрд. лв., или 38% от БВП.

Няколко дни по-късно обаче изненадващо Велкова обяви, че служебното правителство няма да внесе този проект за гласуване в парламента, а вместо това ще предложи удължено действие на бюджет 2022. Това обаче не отменя нуждата все в някой момент да се направи финансов план за следващата година, а това ще значи и челен сблъсък с реалността. А тя е, че дори и политиците да искат да продължат с щедростта си, едва ли ще има много желаещи да я финансират.

Може да се спори дали сметките и допусканията на финансовото министерство са точни, но предизвикателствата на хоризонта са безспорни. Дори по-скромен дефицит може да се окаже труден за финансиране при затягащите се условия на пазарите, задаваща се икономическа криза и риска войната в Украйна в един момент да ескалира. Евентуално рязко влошаване на финансовите показатели на практика означава и "чао" на перспективата ни за скорошно членство в еврозоната.

Пари по инерция

Ако служебният кабинет не направи нов поворот и финално не внесе бюджет в парламента, трябва да се вмести в разходите, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 г., като към тях се добавят и гласуваните нови задължения. Тоест държавата ще продължи да функционира по инерция и да плаща вече приетото през тази година увеличение на пенсиите и на някои заплати в публичния сектор. Но също така годината ще стартира с непроменена минимална работна заплата от 710 лв., осигурителните прагове също остават на тазгодишните нива, а ако някое временно облекчение изтича, няма да може да се продължи.

Подобен подход няма да е прецедент - с такова удължаване държавата функционираше и в началото на тази година, докато през април не се прие закон, изработен от новото правителство. А и подобен ход ще гарантира, че веднъж влязъл в настоящия фрагментиран парламент, бюджет 2023 няма да бъде пренаписан от народните представители. Опитът от последните две години показва, че това обикновено води до гласуване на нови популистки разходи, за които няма кой да поеме отговорност предвид липсата на редовно избран кабинет и ясно управленско мнозинство. Рискът за такъв сценарий се увеличава и от все по-намаляващите шансове за формиране на стабилно правителство, заради които политическите сили могат да се изкушат отново да използват фискалната политика за предизборни цели.

"Може би затова и служебното правителство дава заявки, че няма да внесе бюджет. Партиите биха могли да приемат такъв, а после служебното правителство ще бъде "между чука и наковалнята", казва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов пред БНР. Според него обаче удължаването на действието на бюджет 2022 догодина ще наложи свиване на разходите, а финансовото дисциплиниране ще бъде тежко и трудно, защото с по-малко пари ще трябва да се покриват по-големи харчове.

"Първия проблем през януари - всички помощи, които са се отпускали, автоматично спират", казва Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Според него, освен че ще спре подпомагането на бизнеса заради високите цени на електроенергията, най-вероятно ще са нужни и помощи за отопление на повече домакинства през тази зима. С проекта за удължителен бюджет, публикуван на сайта на ведомството на Велкова обаче, се предлага удължаване на помощите за тока и догодина.

Политическите сметки

По закон финансовото министерство трябва да внесе свой проект за бюджет до края на октомври. Велкова аргументира решението си вместо това да поиска удължаване на действието на бюджет 2022, докато няма редовно избран кабинет, с това, че служебното правителство не би следвало да прави политика. В това има логика, тъй като най-малкото то няма парламентарно мнозинство да прокарва увеличения или намаления на разходи. Така и обаче нямаше адекватно обяснение защо само дни по-рано планът беше да се внесе проектът с голямата дупка, който също по уверенията на Велкова не предвиждаше нови политики.

А той естествено бързо влезе в употреба за политически сметки. На повърхността - ГЕРБ и ДПС използват стряскащите числа в проекта на служебния кабинет, за да обвинят за тях водената от предишното правителство на ПП, БСП и "Демократична България" политика. Някои от бившите управляващи пък опитаха да извъртят ситуацията в режим "щом продължаваме със същия бюджет, това е признание, че е добър". И, разбира се, анализаторите започнаха да спекулират дали служебният кабинет си прави политически пасове с този или онзи, или пък е показал стряскащите числа в проектобюджет 2023 като предупреждение и питане към политиците как ще намерят решение за очертаващия се дефицит.

"Досега бяхме свикнали министърът на финансите да свърши цялата мръсна работа - да предложи консервативен бюджет и да върви и да казва "не", за да може в крайна сметка в парламента да се промушат само няколко малки изключения. Сега ситуацията е такава, че при предложения от Велкова бюджет депутатите или трябваше да орежат разходи и те да са лошите, или да го бламират", казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Според него, ако се следва здравият разум, или трябва да има правителство, което да изработи свой бюджет, или да се удължи действието на стария с няколко месеца до нови избори и кабинет. "Всичко останало би било политическо самоубийство", добавя Богданов.

Ако се съди по изказванията на представители на различните партии в парламента - ГЕРБ, ДПС и "Български възход" по-скоро подкрепят идеята да не се гласува бюджет, внесен от служебен кабинет. "Продължаваме промяната" и БСП настояват за такъв и дори виждат пространство за още разходи.

Позицията на "Демократична България" не стана съвсем ясна, но депутатът Владислав Панев коментира пред Bulgaria On Air, че без стабилно парламентарно мнозинство е по-добре финансовото министерство да не внася бюджет, "защото ще стане мармалад". "Ще има наддаване, каквито заявки се дадоха още миналата седмица. Има партии, които биха похарчили още над тези 6.6% заложен дефицит", казва Панев.

А толкова ли е зле

Да се внесе в парламента бюджет с двойно по-висок дефицит от тазгодишния, какъвто излиза по сметките на Министерството на финансите, по всеобщо мнение е невъзможно. "Не можем да си позволим такъв дефицит, защото пазарът ще откаже да ни финансира. Дълговите пазари ще ни изключат, както се случи през 2009 г. Ще получим удар през пръстите още на първия аукцион през януари. Защото, колкото и да е парадоксално, всички искат да ни дават заеми, когато нямаме нужда от тях", казва Богданов.

Банков анализатор, с когото "Капитал" разговаря, допълва, че дефицити от по 11-12 млрд. лв. не могат да се финансират на текущите и идващите скоро по-лоши пазарни лихви. "Досега (2020-2021 г. ) бюджетът харчеше 0.5-0.6% от БВП за разходи за лихви по съществуващ дълг. Със сегашната скорост на трупане на дълг, и то на високи лихви, още през 2025-2026 г. ще плащаме по 2% от БВП на година само за лихви. По мои груби сметки това е моментът, в който ще приключим фискалната си стабилност и ще започнем да учим гръцки", допълва анализаторът.

Според повечето икономисти обаче в сметките на Министерството на финансите има скрити резерви. "Големият проблем за мен са капиталовите разходи. Едва ли могат да се изхарчат 11.5 млрд. лв., при положение че предходните години няма такова изпълнение", казва Стайков. Той допълва, че чисто експертно дори и служебното правителство може да свие някои разходи и така да подреди числата, че да намали дефицита, включително и да заложи допълнителни буфери, подобни на 10% правило, действащо преди години.

Дори и служебният кабинет да е подходил предпазливо с допусканията обаче, това не е непременно укоримо. Очакванията за растеж 1.6% са около консенсусните прогнози, но например БНБ наскоро излезе със символичните 0.1% в комплект с рискове, които могат да изведат числото на минус. А и спомените от последната голяма криза 2009 г., когато икономиката рязко потъна напук на заложения в бюджета солиден растеж, могат да служат за урок.

"Според мен трябва да се върви към по-консервативно бюджетиране - преразпределението на държавата да е до 40% от БВП, а дефицитът да е в рамките на 3% от БВП" казва икономистът и преподавател в СУ "Климент Охридски" Георги Ганев, който в предишните два парламента беше депутат от ДБ. Според него Министерството на финансите е изготвило бюджет при твърде консервативни сметки за икономиката. "Като нищо през тази година БВП може да достигне 162 млрд. лв. А това означава, че за 2023 под 185 млрд. лв. БВП всяко планиране не е реалистично", казва Ганев. За сравнение - в макрорамката на финансовото министерство очакванията са свиване на икономическата активност и логично по-нисък номинален ръст на БВП от 174 млрд. лв. догодина.

"Ако дойде голяма криза и спадне инфлацията - може и да не се изпълнят тези 185 млрд. лв., така че ще има напрегнатост. Но тогава ще трябва да се орежат разходи. Виждам озаптяването на разходите по друга линия, не през пенсиите. Искам социалната политика да се пипне така, че да не се дава на всички на калпак, да се озапти издръжката на публичния сектор и капиталовите разходи да се задържат временно", допълва Ганев.

Въпросът е, че явно президентът Радев не иска да е лошият и неговото правителство да внесе бюджет, който да реже парите на някого. А и в пленарна зала тази седмица - по време на изслушването на Велкова, се чуха гласове за нуждата от нови помощи заради задаващата се криза и за още социални разходи. Те според изчисления на Министерството на финансите ще струват нови между 5 и 7 млрд. лв. догодина. Което отново е проблем, дори да се окаже, че финансите на държавата през 2023 г. няма да са с чак с такъв дефицит и да има резерви в допусканията.

"Ясно е, че нещо не е наред в икономиката, но не могат да се разберат нито диагноза да поставят, нито да предприемат лечение. Разчита се на популистки мерки и се раздава на калпак. Всички икономисти знаят, че това само раздува инфлацията. Докога - докато стане някоя голяма беля", обобщи картината на политическото противопоставяне пред БНР доц. Виктор Йоцов. В такъв момент може би решението на служебния кабинет да не внася свой бюджет май изглежда по-доброто.