Напред към 2023: Десет урока от завръщането на историята
Войната между държави, която повечето академични наблюдатели мислеха за отживелица, е само едно от вижданията за международните отношения, които не е оцеляха през 2022 г.
Ричард Хаас
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Изтичащата 2022 г. ще липсва на малцина. Това беше година, характеризирана от продължителна пандемия, напредващи климатични промени, галопираща инфлация, забавен икономически растеж и най-вече от избухването на скъпо струваща война в Европа, както и от притеснения, че в скоро време може да се стигне до конфликт в Азия. Някои от тези събития бяха очаквани, но повечето не бяха. И всички те водят до уроци, които игнорирахме на собствен риск.
Първо, войната между държави, за която повечето академични наблюдатели мислеха, че е отживелица, се оказа, че въобще не е това. В момента в Европа сме свидетели на типична имперска война, в която руският президент Владимир Путин опитва да унищожи Украйна като суверенна и независима страна. Целта му е да гарантира, че една демократична, пазарно ориентирана нация, търсеща близки връзки със Запада, не може да съществува на границата с Русия, защото задава модел, който може да се окаже привлекателен за руснаците.
Разбира се, вместо да постигне бърза и лесна победа, както очакваше, Путин откри, че собствената му армия не е толкова могъща и че опонентите му са далеч по-решителни, отколкото той и мнозина на Запад предполагаха. Десет месеца по-късно войната продължава без изгледи за скорошно приключване.
Второ, идеята, че икономическата взаимозависимост представлява защитна стена срещу войната, тъй като никоя страна не би имала интерес да прекъсне взаимоизгодната търговия и инвестиционните връзки, вече не е достоверна. Всъщност голямата зависимост на ЕС от руските енергийни доставки вероятно е повлияла на решението на Путин да нападне Украйна, тъй като го е навела на заключението, че Европа няма да му се противопостави.
Трето, интеграцията, която подхранваше десетилетната западна политика спрямо Китай, също се провали. И тази стратегия почиваше на схващането, че икономическите връзки заедно с културните, академичните и другите отношения ще доведат до политически развития, които ще провокират възникването на един по-отворен и по-пазарно ориентиран Китай, който също така е и по-умерен във външната си политика.
Нищо подобно не се случи, въпреки че може да се спори дали грешките са в концепцията за интеграция или в начина, по който тя бе приложена. Това, което е ясно, обаче е, че китайската политическа система става все по-репресивна, а външната политика на страната е все по-безкомпромисна.
Четвърто, икономическите санкции, които често са избраният инструмент на Запада и неговите партньори, когато реагират на правителствени нарушения на човешките права или агресия, рядко водят до смислена промяна на поведението. Дори агресия, която е толкова брутална като руската срещу Украйна, не успя да убеди много правителства по света да изолират Русия в дипломатически и икономически план. И макар западните санкции да подкопават руската икономика, те не успяват да убедят Путин да промени политиката си.
Пето, фразата "международна общност" трябва да бъде пенсионирана. Просто няма такава. Правото на вето на Русия в Съвета за сигурност обезсилва ООН. Мултилатерализмът остава важен, но ефективността му ще зависи от изготвянето на по-тесни договорки между правителствата със сходни виждания.
Шесто, демокрациите може и да са изправени пред предизвикателства, но проблемите за авторитарните системи може да са дори по-големи. Идеологията и оцеляването на режима често движат процеса по вземане на решения в тези системи, а авторитарните лидери обикновено не се отказват от доказано грешни политики и не признават, че са сгрешили, тъй като това ще бъде възприето като проява на слабост и ще доведе до обществени призиви за промяна. Такива режими постоянно са под угрозата от избухването на протести, както например в Русия, Китай и Иран.
Седмо, потенциалът на интернет да мобилизира хората да се противопоставят на властите е много по-голям при демокрациите, отколкото при затворените системи. Авторитарните режими, например в Китай, Русия и Северна Корея, могат да контролират и цензурират онлайн съдържанието. Същевременно социалните мрежи в демократичните държави са податливи на разпространението на лъжи и фалшива информация, което подхранва поляризацията и прави управлението много по-трудно.
Осмо, все още съществува Западът - термин, базиран повече на споделените ценности, отколкото на географията. И съюзите остават ключов инструмент за насърчаването на реда и правото. САЩ и техните партньори в НАТО реагираха ефективно на руската агресия срещу Украйна. Вашингтон също така изгради по-силни връзки в Индийско-Тихоокеанския регион, за да отговори на нарастващата заплаха, идваща от Китай.
Девето, американското лидерство продължава да бъде от съществена важност. САЩ не могат да действат унилатерално в света, ако искат да запазят влиянието си, но светът няма да се обедини, за да се справи с общите предизвикателства за сигурността, и други, ако Вашингтон е пасивен. Често е необходима американската готовност да води най-отпред, вместо да стои отзад.
Последно, трябва да бъдем скромни относно това, което можем да научим. Важно е да се отбележи, че малко от предходните уроци можеха да се предвидят преди година. Това, което научихме, е не само, че историята се повтаря, а също така и че, за добро или за лошо, тя си запазва способността да ни изненадва. С това наум, напред към 2023 г.!
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.