🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бичът на инфлацията

Европейската икономика е изправена пред година на изпитания с покачването на цените на енергията и лихвите

Инфлацията е била висока от известно време. Но след това, през лятото на 1922 г., цените започват драстично да се покачват. Един хляб, който е струвал 0.30 германски марки през 1914 г., се продава за 8 марки през юни 1922 г. и за 160 марки до края на същата година. Това, което е последвало във Ваймарска Германия, било хиперинфлацията, която води до нещо повече от просто колапс на валутата. Както казва Стефан Цвайг през 1942 г., "нищо не направи германския народ толкова озлобен, толкова изпълнен с омраза, толкова готов за Хитлер, както инфлацията".

Точно 100 години по-късно Европа отново се бори с високата инфлация, причинена от война на континента. Хиперинфлацията за щастие е много далечна перспектива - икономиките на Европа са силни и политиците са решени да поддържат дълга устойчив и да се справят с инфлацията. Но през 2023 г. в цяла Европа ще се усети пълното икономическо въздействие на покачването на цените и енергийната криза, която до голяма степен ги причини. Резултатът ще бъде първо рецесия и после болезнено бавно възстановяване.

Да започнем с енергията. Русия я използва във войната си срещу Украйна като оръжие срещу западните поддръжници на Киев - тя намали износа на газ за Европа и цената му се изстреля нагоре. За съжаление в същото време много френски атомни електроцентрали бяха изключени за ремонт, а сушата в цяла Европа намали наличието на водноелектрическа енергия. Инсталациите, работещи с изключително скъп газ, трябваше да запълнят празнината.

През 2023 г. енергията ще остане скъпа. Европа увеличава капацитета си за внос на втечнен природен газ, но световните доставки няма да нараснат много. Газохранилищата са почти пълни и благодарение на топлата есен няма да се изчерпят до пролетта. Но страните - производителки на петрол, изглеждат решени въпреки дипломатическия натиск от страна на Запада да поддържат петрола оскъден и скъп. А френските атомни централи ще възобновят производството, но не достатъчно, за да намалят значително разходите за електроенергия.

Така инфлацията ще остане по-висока, отколкото мнозина се надяват. Вярно е, че тъй като цените на енергийните суровини спират да се покачват, на годишна база инфлацията ще се свие почти механично през 2023 г. Но някои от цените в сектора са ограничени от тавани или определени чрез дългосрочни договори и тепърва ще стигат пълното си повишение. В останалата част от икономиката шокът от енергийните цени ще продължава да тласка себестойността нагоре. Заплатите ще се увеличават, за да компенсират изгубения реален доход, което ще вдига разходите на фирмите. Бизнесът ще прехвърля по-високите разходи върху клиентите, за да защити маржовете на печалба. Забавянето на повишаването на цените на услугите, които до голяма степен не са свързани с енергията, ще отнеме повече време.

Потребителите и предприятията ще почувстват тежестта на ситуацията и ще започнат да се въздържат от разходи. 2022 бе година на възстановяване след ковид и дълго задържаният копнеж за ваканции и хубави ресторанти даде тласък на икономиката. Индустрията се възползва от множеството поръчки след скока на търсенето, появил се със затихването на пандемията и съпътстващите я проблеми с доставките. Но през 2023 г. бюджетите на домакинствата ще понесат двоен удар - по-високи енергийни разходи и увеличени ипотечни плащания, тъй като лихвените проценти остават високи с цел борба с инфлацията. Фирмите също ще бъдат притиснати и ще свият инвестициите. Всичко това ще тласне икономиката на Европа към рецесия.

За разлика от предишни кризи, глобалната икономика не може да помогне на Европа. Износът на европейската индустрия ще остане ограничен през 2023 г., тъй като по-високите лихвени проценти, глобалната енергийна криза и силният долар отслабват растежа и търсенето в целия свят. Само след като цените на енергията спаднат и инфлацията в Америка бъде овладяна, глобалният растеж ще може да подкрепи възстановяването на Стария континент. Но това няма да се случи през следващата година.

Светлото петно е пазарът на труда. Икономиката на Европа изпитва все по-голям недостиг на работници, тъй като по-многочислените възрастни поколения се пенсионират и не могат да бъдат заместени ефективно от навлизащите на пазара младежи. Фирмите ще помислят два пъти, преди да тръгнат да съкращават персонал, а щедрите схеми за подкрепа ще помагат за запазването на работните места. Много потребители ще се тревожат за сметките си за енергия и ипотечните си плащания през 2023 г., но малцина ще се страхуват да загубят работата си.

Държавното подпомагане за домакинствата и бизнеса ще помогне за предотвратяване на по-дълбока рецесия в Европа през следващата година. Правителствата на целия континент се опитват да защитят своите избиратели от въздействието на непосилните сметки за енергия. Това ще спре пропадането на реалните доходи и ще ограничи икономическите последици от енергийната криза. А също така би трябвало да помогне и за намаляване на политическите разделения, които - както учи историята - инфлацията може да предизвика.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар