Който гледа напред, стига далече
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Големите групи хора - от фирми, през градове и до цели държави, понякога получават болести, които много приличат на човешките. Така България, или поне държавното й управление, от доста време има много очевидно късогледство. Хората във властта не искат и не могат да гледат какво се очаква да се случи няколко години напред, нито си поставят по-дългосрочни цели. Играта е на къси пасове и плитко дишане. Това, разбира се, има недостатъци - ако никога не гледаш напред, а само в краката си, задължително ще се блъснеш в нещо.
С темата от корицата в този брой на "Капитал" решихме да хвърлим поглед по-надалече. През последните десетилетия възрастовата структура на населението в повечето държави стабилно се променя. Хората живеят по-дълго време и съответно възрастните се увеличават. Въпреки че се случва бавно, това е драматична промяна, с отражения в икономиките, обществата, градското устройство и пр. Всъщност по-точно е да се каже, че трябва да има драматична промяна в примерно системите на пенсионно осигуряване и здравеопазване, за да не се стигне до рязко намаляване на качеството на живот.
Това важи още повече за държави като България, която заради емиграция и ниска раждаемост застарява още по-бързо. Ако се огледате по улиците на българските градове, ще видите предимно хора на средна и по-късна възраст. Само няколкостотин километра на юг - в съседна Турция, улиците са пълни с млади хора - средната възраст там е с десет години по-малка, отколкото в България, а процентът на тези под 20 години е два пъти по-голям.
Този тренд вероятно ще става дори по-силен и колкото по-късно държавата и икономиката започнат да се подготвят за него, толкова по-трудно ще бъде да се случи положителният сценарий. "Старостта е като всичко друго - за да си успешен в нея, трябва да започнеш от млад", казва някогашният американски президент Рузвелт. (Вижте всичко по тази тема тук.)
Късогледство на управлението може да бъде опасно и по-скоро. Кратките хоризонти на последните правителства и опитите да се потушат бързо недоволства от инфлацията предизвикаха серия от действия, които в краткосрочен план имаха някакъв ефект, но след това я засилиха. Сега, особено покрай предизборната кампания, се правят нови опити и се предлагат още по-авангардни идеи тя да бъде ограничена. След компенсациите за цените на тока и горивата сега фокусът са цените на хранителните стоки. Започна поредният публичен линч на пазарната икономика с опити за административно формулиране на "нормална" печалба, над която всичко е "спекула". Засега "нормална"=20%.
По тези критерии хората, които преди пет години са купили гараж в София и сега го продадат, ще са много големи спекуланти. Цената на закритите места за паркиране за това време се е увеличила със 100%. Основната причина за това не е създаването на някаква нова стойност, а скандалното управление на града по отношение на колите и придвижването в него. Липсата на удобен градски транспорт, на добра училищна система и адекватна данъчна политика, задръсти София с огромно количество коли. Сега те няма къде да паркират и в момента гараж в центъра струва колкото двустаен апартамент в по-малък град. (Какво се случва на пазара на гаражи вижте тук.)
За щастие не всичко в държавата е късогледо. В този текст ще видите много вдъхновяваща селекция от млади хора, които създават стойност в различни области - от изкуство до граждански активизъм. Те са доказателството, че дори и една държава да страда от късогледство, лекарство за него винаги има - само трябва да се даде път на хората, които виждат ясно и надалече.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.